За поредна година Регионален исторически музей – Добрич ще отбележи празника Гергьовден с възстановка на традиционни народни обреди в Етнографската къща. Малки и големи, ще могат да се полюлеят на гергьовски люлки и да се претеглят на автентичен над 100–годишен кантар за здраве и берекет. Присъстващите ще се насладят на изпълненията на групи за автентичен фолклор от Добрич. Етнографска къща ще бъде отворена от 8.30 до 17.30 часа.
В народната традиция Гергьовден е много тачен празник, особено в Североизточна България. Той е свързан с редица ритуали и обредни практики, легенди и вярвания, които са посветени на измолването на плодородие и берекет. Светецът е почитан като покровител на овчарите, пастирите, стадата, разказва етнологът Надежда Иванова от РИМ Добрич. В утрото на празника, нашите деди и прадеди са се къпели с първата гергьовска роса, защото са вярвали в нейната лечебна сила. Мнозина са я събирали и отнасяли по домовете си, а на много места, с нея замесвали обредни хлябове и краваи. На Гергьовден се изкарва боядисаното червено на Велики четвъртък яйце и се заравя по средата на нивата. Ритуалът отново се свързва с молитвите за плодородие. Традиционни за деня са и люлките, които се завързват на разлистено плодно дърво и, на които с брачни наричания момците люлеят момите. Характерни за деня са и кантарите. На този ден хората се теглят за здраве. В миналото за здрав човек се считал този, който е запазил килограмите си и дори е наддал. Традиция на празника е да закичим дома си със зеленина –здравец, люляк, като също символ на зараждащата се за нов живот природа. На Гергьовден се дои и първото мляко- в нов бакър и задължително със сребърна пара за плодородие.
В народната традиция Гергьовден е много тачен празник, особено в Североизточна България. Той е свързан с редица ритуали и обредни практики, легенди и вярвания, които са посветени на измолването на плодородие и берекет. Светецът е почитан като покровител на овчарите, пастирите, стадата, разказва етнологът Надежда Иванова от РИМ Добрич. В утрото на празника, нашите деди и прадеди са се къпели с първата гергьовска роса, защото са вярвали в нейната лечебна сила. Мнозина са я събирали и отнасяли по домовете си, а на много места, с нея замесвали обредни хлябове и краваи. На Гергьовден се изкарва боядисаното червено на Велики четвъртък яйце и се заравя по средата на нивата. Ритуалът отново се свързва с молитвите за плодородие. Традиционни за деня са и люлките, които се завързват на разлистено плодно дърво и, на които с брачни наричания момците люлеят момите. Характерни за деня са и кантарите. На този ден хората се теглят за здраве. В миналото за здрав човек се считал този, който е запазил килограмите си и дори е наддал. Традиция на празника е да закичим дома си със зеленина –здравец, люляк, като също символ на зараждащата се за нов живот природа. На Гергьовден се дои и първото мляко- в нов бакър и задължително със сребърна пара за плодородие.