Утре (7 септември) от 17.30 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков“ ще се състои официалното представяне на книгата „Те загинаха за Добруджа”, която представлява своеобразен поименен регистър на българските войници и офицери, загинали на Добруджанския фронт през Първата световна война. Внушителните 882 страници съдържа дългогодишният усърден труд на двамата автори историци Петър Бойчев и Радослав Симеонов, съответно от музеите в Тутракан и Добрич – там, където се намират двете най-големи военни гробища на територията на страната от времето на Първата световна война. Изследването ще бъде представено от акад. Георги Марков.
Огромен е броят на нашите сънародници, които търсят следите на своите дядовци и прадядовци и пазейки оскъдни документи или пожълтели от времето снимки, търсят във военните ни гробища свидетелства за техните предци. Най-често те обикалят стотици километри и дори не знаят къде да търсят дирите на отдавна изминалите времена. Именно личните срещи с тези хора подтикват авторите да започнат издирване на имената на героите, дали живота си за България, като преценяват, че тази колосална работа би била най-подходящия израз на признателност към паметта им. Самите автори в началото на зараждане на идеята – в далечната 2006 г., все още не знаят, че ще се сблъскат с продължителна и отговорна задача, която ще обсеби ежедневието им години наред. В началото на изследването те проучват топонимията в Северна Добруджа, както и историята на отделните войскови части, воювали на Добруджанския фронт през периода 1916 – 1918 г.
В хода на проучването възниква идеята да се осъществи научноизследователска експедиция по бойния път на Трета българска армия, като първата се провежда през 2007 г., а след това следват още четири – през 2008, 2010, 2013 и 2016 г. По време на тези експедиции те успяват да обходят между 150 и 200 обекта, където са били водени битки или места, за които имат данни за погребани български военни чинове. В процеса на работа те установяват, че българските гробища на територията на Румъния са били най-брутално и целенасочено унищожавани от румънските власти още в първите две десетилетия след края на войната, за да се заличи споменът за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война.
Авторите класифицират българските военни гробища в Румъния в четири основни групи. Първата и най-многобройна група са тези, възникнали на терена на самото полесражение или в непосредствена близост до позициите или полевите болници. Втората група са войнишките паметници, издигани в дворовете на църквите и погребения, извършвани в манастирски комплекси. Третата група войнишки паметници в Северна Добруджа са погребенията, извършвани на терените на селски и градски гробища, в училищни и частни дворове. Четвъртата и най-интересна група са изградени и обособени като класически военни гробища, обикновено разположени на територията на граждански гробища.
Огромен е броят на нашите сънародници, които търсят следите на своите дядовци и прадядовци и пазейки оскъдни документи или пожълтели от времето снимки, търсят във военните ни гробища свидетелства за техните предци. Най-често те обикалят стотици километри и дори не знаят къде да търсят дирите на отдавна изминалите времена. Именно личните срещи с тези хора подтикват авторите да започнат издирване на имената на героите, дали живота си за България, като преценяват, че тази колосална работа би била най-подходящия израз на признателност към паметта им. Самите автори в началото на зараждане на идеята – в далечната 2006 г., все още не знаят, че ще се сблъскат с продължителна и отговорна задача, която ще обсеби ежедневието им години наред. В началото на изследването те проучват топонимията в Северна Добруджа, както и историята на отделните войскови части, воювали на Добруджанския фронт през периода 1916 – 1918 г.
В хода на проучването възниква идеята да се осъществи научноизследователска експедиция по бойния път на Трета българска армия, като първата се провежда през 2007 г., а след това следват още четири – през 2008, 2010, 2013 и 2016 г. По време на тези експедиции те успяват да обходят между 150 и 200 обекта, където са били водени битки или места, за които имат данни за погребани български военни чинове. В процеса на работа те установяват, че българските гробища на територията на Румъния са били най-брутално и целенасочено унищожавани от румънските власти още в първите две десетилетия след края на войната, за да се заличи споменът за освобождението на Добруджа по време на Първата световна война.
Авторите класифицират българските военни гробища в Румъния в четири основни групи. Първата и най-многобройна група са тези, възникнали на терена на самото полесражение или в непосредствена близост до позициите или полевите болници. Втората група са войнишките паметници, издигани в дворовете на църквите и погребения, извършвани в манастирски комплекси. Третата група войнишки паметници в Северна Добруджа са погребенията, извършвани на терените на селски и градски гробища, в училищни и частни дворове. Четвъртата и най-интересна група са изградени и обособени като класически военни гробища, обикновено разположени на територията на граждански гробища.
Източник:ИА ДОБРУДЖА