Проф. Георги Спасов: Гледам към светлината, към положителното

23.08.2018 г. 13:48:48 ч.
/
Проф. Георги Спасов: Гледам към светлината,  към положителното
Концерт „Флейтови импресии” – посветен на 70-годишнината  на проф. Георги Спасов,  се състоя на 23 август в Добрич. 
В концертната проява участваха Росица Бояджиева – флейта, и Нели Недева - китара. В програмата бяха включени произведения на Антонио Вивалди, Хенри Пърсел, Франсоа Девиен, Карл Блум, Жак Ибер, Андрю Форест. 
Проф. Георги Спасов е един от най-изявените български музиканти. Той е роден в Русе, завършил е  Националната музикална академия „Панчо Владигеров” през 1971 г. като възпитаник на проф. Йордан Киндалов. Специализирал е при авторитетни педагози по флейта като Ален Марион, Жан-Пиер Рампал и др. Неговият репертоар включва произведения от различни епохи на музикалното изкуство. Известният музикант е и преподавател в Националната музикална академия. Носител е на престижната награда „Златна лира” на Съюза на музикалните дейци в България. Провеждал е майсторски класове в Япония, Корея, Гърция.
„Добрич се очертава като един от любимите ми градове за творчески изяви. Многобройни са концертите, в които съм участвал като солист на Камерния оркестър, със солови рецитали и сега с камерна музика”, сподели за радио „Добруджа” маестро Георги Спасов.
 „Ретроспекцията, погледът към миналото,  равносметката са важни неща, но аз рядко се обръщам назад. Предпочитам да гледам напред. Не се чувствам на тази възраст, която е изписана на афиша. И със странно чувство гледам на тези години”, сподели Георги Спасов и каза, че поставя знак за равенство между живот и музика.

 
- Честити 70 години, проф. Спасов! Колко от тях са посветени на музиката?
Не съм изчислявал точно. Но, може би, като махнем седем или осем години, всичко, което остава, е музика и флейта. В началото беше акордеон, а после и флейта, но общо взето – музика. Животът ми е музика. Исках да бъда пианист, но това не се получи по различни причини. Оттам нататък нещата се развиха повече случайно и спонтанно.
- Имате блестяща кариера в национален и световен мащаб. Носител сте на множество престижни награди. Имате много ученици…
Когато човек започва да прави нещо или да се занимава с нещо, както аз с музика, едва ли си представя какво ще се случи. Може би, съм имал мечти в областта на музиката. Но за това какво трябва да постигна и колко - никога не е било цел за мен. Животът така се стече и аз имам много концерти от различен характер. Всичко, което съм постигнал, е резултат от един постоянен труд, увенчан с успех.
- Какви по-различни качества формираха у Вас музиката и професионалният Ви път?
Никога не съм бил затворен като характер и като човек. Усещането ми за живота винаги е било открито. Когато си на сцената, трябва да раздаваш, а не да вземаш.  Забелязал съм, че много лесно давам в живота си. Музиката ми даде това, което съм бил, което съм сега и това, което ще бъда. Тя винаги ме е обогатявала духовно и физически. Когато настъпи една такава възраст, равносметката, обръщането назад са важни неща, но аз никога не съм гледал назад. Предпочитам да гледам напред. Искам да гледам в по-младите години. Не се чувствам на тази възраст, която е изписана на афиша. Със странно чувство гледам тези изписани 70 години. Не ми е присъщо да се правя на толкова, на колкото съм. Винаги имам чувството, че съм по-млад. И, може би, това е разковничето за много неща.
- Мислите ли, че младите хора, с които работите, подхранват това усещане за „друга възраст”?
Това мога да го твърдя с абсолютна сигурност. Когато работиш с млади хора, няма начин да останеш на толкова на колкото си. Ти трябва да си повече с тях, отколкото със себе си. Раздавайки се за тях, ти получаваш и от тях.  Това ме е крепило и ми е давало сили през целия ми творчески път.
- Освен професионализъм, на какво друго искате да научите Вашите ученици?
Опитвам се да науча моите ученици най-вече на професионализъм. Другото те го вземат от мен, без да го натрапвам – начина,  по който говоря, вървя в живота. Както родителите дават пример със своя живот на децата си, така и моите ученици ме копират не само в свиренето, но и в житейски план.
- Как Ви промени музиката? Какъв човек Ви направи? Какъв музикант бяхте в началото и как се променихте във времето?
Винаги съм бил много отговорен и винаги много сериозно съм се отнасял и се отнасям към всичко, което правя. Аз съм дисциплиниран човек и съм поставял на първо място  това, което предстои. Сега се замислям колко много години са това. Както казват хората: това не е шега работа. Благодарен съм на съдбата, че съм доживял до тези години, защото в творческия си и житейски път изгубих много приятели. Винаги си спомням за тях, защото в някои моменти от живота сме били рамо до рамо. Правили сме изкуство и те винаги ще останат в сърцето ми. Не е лошо човек понякога да прави ретроспекция на живота си, за да види дали неговият живот е бил смислен, дали е съзидавал, дали е получавал, сбъднал ли е мечтите си, или не.
- С поредица концерти отбелязвате юбилея си. Пореден концерт в Добрич…
Добрич се очертава като един от любимите ми градове за творческа изява. Този град е свързан с многобройни концерти, в които съм участвал - както като солист на Камерния оркестър, така и със солови изяви, и сега с камерна музика. Инициатор на този концерт е Росица Бояджиева - един млад и енергичен човек, който непрекъснато организира и желае да прави красиви неща.  Както миналата година, така и тази, отново ще зарадваме публиката на Добрич, но сега с нова програма. Симбиозата между флейта и китара е много красиво съчетание. Надявам се подбраният репертоар да се хареса на слушателите. Продължавам да идвам и да свиря в този град с най-голямо удоволствие.
- Колко концерта имате до днес?
Никога не съм броил концертите си. Не знам и нямам представа колко са концертите ми. За мен това няма никакво значение. Те са стотици или хиляди вече. Все едно човек да брои дните, които живее, да брои щастливите или тъжните дни. Това е излишно упражнение. За мен животът е това, което си сътворил и това, което ти се случва. Докогато можеш, докато животът ти предлага и докато ти предлагаш нещо на живота.
- Винаги сте усмихнат или поне в случаите, в които аз съм Ви виждала. Тази усмивка е проекция на сценичното Ви поведение или е отношение към живота?
Не го правя нарочно. Такъв съм. Майка ми беше такава.  Тя винаги беше усмихната. Приличам на нея. Не гледам негативно на живота. Не забелязвам нещата, които са в негативна светлина. Предпочитам да се радвам на живота около себе си, а не да тъгувам, да се сърдя. Не обичам сърдитите хора.  Виждам живота в светли краски и светла тоналност. Гледам към светлината,  към положителното. Аз винаги съм бил щастлив, което не означава, че не са ми  се случвали лоши неща, напротив. Но предпочитам да  гледам положително на заобикалящия ме свят. Искам да  има повече усмихнати хора. Когато това се случва, аз се чувствам по-щастлив.
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Маестро Алексей Измирлиев:  Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Маестро Алексей Измирлиев: Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява



Яндекс.Метрика