Румен Драганов: Културният туризъм започва да доминира в България

28.05.2017 г. 15:23:51 ч.
/
Румен Драганов: Културният туризъм започва да доминира в България
Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов гостува в Добрич преди седмица. Той бе сред презентаторите по време на гражданския форум за работещи идеи „Добрич в бъдеще време”, който се проведе в Младежки център “Захари Стоянов”. Темата, по която говори -  „Туризмът като (не)осъществена мечта за един град“. 
Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм.


- Г-н Драганов, може да се каже, че туристическият сезон започна…
Сезонът започна реално още в края на месец април. Може да се каже още от Великден. Много от хотелите отвориха. Първите туристи бяха от Германия и Австрия. В момента в основните туристически комплекси – Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена, има туристи от Великобритания, Румъния, Германия. 
- Прогнозите са за ръст на туристите и тази година…
Да, за тази година очакваме  значителен ръст на туристите, който ще бъде в рамките на около 11%. Миналата година в страната са влезли общо  10,5 милиона чуждестранни посетители. Тази година ще бъдат над 11,6 млн.
Това, което се случва тази година, е другият феномен. Културният  туризъм в градска и историческа среда, заедно със селски, зимен, винен, младежки, екстремен и друг вид туризъм, тази година ще достигне 50%. Като продуктът, който е свързан с летен морски рекреативен туризъм, ще намали своя дял, който преди 10 години е бил 75%. Миналата година съотношението беше 60/40, а тази година става 50/50. Това е благодарение на ниско тарифните авиокомпании, които летят до България. Те доведоха до това, че имаме ръст от 23% на международните пристигания. Това вече прави от една страна България четири сезонна туристическа дестинация, а от друга страна културният туризъм започва да доминира в голяма част от посещенията особено, когато са извън сезона. 
- Какво се случва с кадрите, които са основен проблем пред хотелиерите?
Имахме дълъг период, в който смятахме, че ниската заплата е предимство и дори с това се хвалехме пред чуждестранните инвеститори – че в България заплатите са ниски и затова те ще дойдат. Практически това, което сме постигнали, е много ниска конкурентоспособност в частта заплащане на труда. И това прави така, че много от завършващите в България директно се насочват към Терминал 2. И отиват някъде в чужбина, където средната заплата е 1400 евро. Поради тази причина още миналата година Националният борд по туризъм, Българският съюз за балнео и спа и уелнес взеха решения на своите Управителни съвети да направят всичко възможно с хоризонт 2026 година средната заплата в туризма да достигне нивата, които са в Европейския съюз. Още повече, че продуктите на такива дестинации като Кипър и Малта, които са равностойни на нашия туристически продукт, се продават в Германия на същите цени. Само че заплатите в Кипър и Малта са 1400 евро, докато в България средната заплата е в порядъка на около 320 евро.
- Помага ли възможността, която се дава на бранша да наема за сезона работници от трети страни?
Работодателите, които по една или друга причина са инвестирали в ниско тарифен туристически продукт – хотели, които са сезонни, най-много страдат от липсата на работна ръка. И съответно търсят като алтернатива наемане на работници от Украйна, Молдова, Беларус. Вече има интерес и от страни като Индия, Бангладеш и други лимитационни пазари, от които могат да се търгуват работници. Проблемът не е в това да се намерят работници. Проблемът е в заплатите. Така че, ако не се реши въпросът със заплащането, който е икономически… И към неговото решаване трябва да се пристъпи точно по този начин – чрез чартърни полети извън сезон, за да може да се използва легловата база много по-добре, ваучери за здравна превенция. България е единствената страна от страните около нас, в която няма ваучери за здравна превенция. Нашата Национална здравно-осигурителна каса не покрива разходи на български граждани, когато става въпрос за здравна превенция. И това също пречи много на развитието на туризма.
- Какви са другите проблеми пред бранша?
Естествено, има ред  други неща, които създават проблеми. Ние в момента подготвяме една трансформация на Закона за туризма и неговото фрагментиране в няколко отделни закона – за хотелиерството и ресторантьорството, за туроператорската дейност, за инвестициите в туризма и за управление на туристическите атракции публична собственост. Последният е от изключителна важност, защото в момента нито един министър не се припознава като собственик на тези атракции и по тази причина те се управляват много зле.  България има 40 хиляди паметника на културата, които нямат собственик в лицето, на който и да е министър. Ако прочетете Конституцията, ще видите, че собственик на цялото наше богатство е държавата. То се управлява от Министерски съвет, ковчежникът на МС е министърът на финансите. При него няма нито един документ за собственост, освен сградите на посолствата в чужбина и движимо имущество на Министерството на финансите. Министърът на културата няма нито един документ за собственост на нито една туристическа атракция публична собственост. Те са  в МРРБ. Но министърът не регионалното развитие не знае, че е собственик, тъй като те са прехвърлени за стопанисване от общините, които нямат пари. Тоест, имаме един затворен кръг от неуправление на публична собственост и по тази причина ние искаме  ясно в закона да бъдат делегирани правомощия на министъра на туризма като собственик на туристическите атракции, които са публична собственост. И съответно да знаем колко туристи посещават тази наша собственост, какви са приходите. И как с тях ние подобряваме местните икономики и създаваме нови работни места. Отговор на този въпрос до момента няма. 

Коментирайте
Подобни новини
Йордан Дафов: В Добрич имах възможност да изградя един елитен музикален състав, какъвто в България нямаше
Йордан Дафов: В Добрич имах възможност да изградя един елитен музикален състав, какъвто в България нямаше
Красимир Янков, народен представител от БСП: Първите сто дни на правителството? Безвремие!
Красимир Янков, народен представител от БСП: Първите сто дни на правителството? Безвремие!
Иван Куртев, син на мореплавателя д-р Васил Куртев: Уважавайте мечтите и желанията на близките си
Иван Куртев, син на мореплавателя д-р Васил Куртев: Уважавайте мечтите и желанията на близките си
Кметът Йордан Йорданов: За всичко неправомерно гражданите ще могат да се обръщат към общинската полиция
Кметът Йордан Йорданов: За всичко неправомерно гражданите ще могат да се обръщат към общинската полиция



Яндекс.Метрика