Сегашният модел на управление може да се затвърди в бъдеще, сочи анализ

След изминалата 2014 година българската политическа система е изправена пред три възможни варианта за развитие, като все по-вероятен изглежда моделът една водеща партия и набор от малки потенциални партньори. Това се посочва в месечния анализ на Института за дясна политика.

Другите два варианта според анализа са одобряване на коалиционната култура на големите и малки партии и формирането на блокови мнозинства леви или десни, структурирани от множество сравнително равностойни партньори. Такъв е случаят с настоящото правителство. То представлява десният политически отговор на ляво-либералния провал на кабинета "Орешарски".

Другият вариант е свързан с дългосрочно окрупняване на политическите спектри и връщане в двуполюсен модел или модел с две водещи партии. "Този процес зависи най-вече от възможността на БСП да спре процесите на разпад вътре в себе си и да търси нова формула за обединение на левия сегмент", посочват от института, като допълват, че с участието на АБВ във второто правителство на Бойко Борисов този процес е силно затруднен.

В доклада се казва, че е важно доколко Реформаторският блок като наследник на партиите от десницата на прехода ще успее да изгради ясна физиономия около лидер и политически приоритети. "Без единна организационна структура и ясна политическа физиономия блокът рискува да се претопи в по-силната и по-голяма ГЕРБ", предупреждават анализаторите.

Стабилизирането на България - основно предизвикателство

Политическата нестабилност от последните години лиши България от редица възможности за провеждане на реформи и преодоляване на икономическата криза. Затова най-важната задача пред всички политически сили през 2015 година трябва да бъде стабилизирането на страната и създаване на условия за икономическо развитие. Голямото предизвикателство пред управляващата коалиция е да преодолее различията между съставляващите я формации и да насочи усилията си към темите, по които може да бъде постигнат естествен консенсус, се посочва още в анализа.

В него се казва, че е добре към този консенсус да бъдат привличани и опозиционни политически сили. Логиката на това е, че при осемпартиен парламент е трудно да се провеждат радикални реформи.

"Затова реалистичната задача пред второто правителство на Бойко Борисов е да бъде по-скоро стабилизационно и да разчита на позитивен дневен ред, отколкото да търси революционни промени. Такава беше реалистичната задача и пред правителството на Пламен Орешарски, като неосъзнаването й и невъзможността да бъде изпълнена доведоха до политически провал партиите, които подкрепяха тогавашния кабинет", се казва в анализа.

В него се посочва, че един от основните проблеми в първите месеци на настоящото управление се очерта вътрешната комуникация в рамките на коалицията. Най-видимият симптом на този проблем беше свързан с предложението на финансовия министър Владислав Горанов за провеждане на пенсионна реформа, без тя да е съгласувана с партньорите в коалицията.

Като консенсусна тема пред настоящите управляващи според анализаторите все повече се оформя реформата в съдебната власт, като до този момент стратегията на правосъдния министър Христо Иванов не е получила своя алтернатива. В същото време за нея е нужна подкрепата и на БСП или на ДПС.

Като приоритетни политики през 2015 година трябва да бъдат изведени тези, които могат да донесат икономически растеж в краткосрочен план, посочват от института. Такива са радикалното намаляване и премахване на административната тежест върху икономическата инициатива и предприемачество, усвояването на европейските фондове, санирането на панелни жилища с държавни средства и постигането на финансова дисциплина.

Местните избори ще бъдат рубикон

На този етап тенденцията за спадане на градуса на политическата конфронтация в обществото продължава. Това обаче не означава, че този процес е необратим. Едно от най-големите изпитания пред него ще бъдат местните избори, които ще се проведат през есента на 2015 година. Те ще бъдат рубикон, както за опозицонната БСП, така и за управляващата коалиция, се посочва в анализа.

Местните избори ще са сериозно препятствие за управляващите политически сили, защото на този етап не се забелязва тенденция за общо явяване на изборите. Ако се явят отделно на местния вот, партиите които подкрепят правителството ще трябва да влязат в битка помежду си, което би могло да постави на карта нормалното функциониране на изпълнителната власт.

Причина за това е ситуацията на Реформаторския блок, който се очаква да търси добро представяне в областните центрове. Ако обаче в тях загуби ГЕРБ, може на Реформаторите да се наложи да се разделят с амбициите си за дългосрочно участие в политическия живот и по всяка вероятност ще се обезличат в следващите години, смятат анализаторите.

За БСП местните избори пък ще бъдат вододел по отношение на мащаба на партията. Основната битка на БСП по време на местния вот ще бъде най-вече с АБВ, за които изземането на позиции от столетницата ще бъде решаващо. За Патриотичния фронт местните избори няма да имат решаващо значение, защото традиционно структурите на формациите в него не зависят силно от местната власт.

ГЕРБ като носеща конструкция

За ГЕРБ 2015 година ще е време за отваряне към външния свят. За първи път от съществуването си партията е поставена пред изпитанието да участва в коалиционно управление. Жизненоважна за живота на правителството е комуникацията между ГЕРБ и Реформаторския блок. Настоящата формула на управление би станала невъзможна, ако една от двете формации се оттегли от нея. Затова съществуването и успехът на управлението зависи преди всичко от координираните действия на двете десни формации. Рискът пред правителството се крие основно в недостатъчното доверие между партньорите. Именно доверието е основният фактор за реализирането на по-високи управленски цели, се посочва в анализа.

БСП продължава да търси себе си

Социалистите продължават да търсят себе си. Ролята им на конструктивна опозиция към момента е адекватна, но недостатъчна, за да им гарантира растеж, се отбелязва в анализа. Оттеглянето на Сергей Станишев от лидерския пост засега не успява да спре срива при червените. Най-важната задача пред ръководството на БСП през 2015 година ще бъде доброто представяне по време на местните избори. От позиционирането на БСП в местната власт ще зависи бъдещето на партията в краткосрочен и средносрочен план.

ДПС – заобиколеният фактор

ДПС се намира в практическа изолация, смятат анализаторите. Амбицията на партията от стратегически партньор на БСП да се върне отново в ролята си на балансьор към момента не се реализира. За да може да се случи подобна трансформация, първо, трябва да има два основни полюса между, които да се балансира и, второ, ДПС да бъде приемлив партньор както вляво, така и в дясно. Засега и двете условия изглеждат трудно осъществими.

Основната причина днес ДПС да не е във властта не се крие нито в етническия характер на движението, нито в неговата либерална и евроатлантическа ориентация, а в тежко замърсения публичен образ. Като решаващ проблем пред ДПС би се оказало трайното излизане на партията от изпълнителната власт.

Реформаторският блок между консолидацията и разцеплението

Най-голямото изпитание за Реформаторския блок според анализаторите през следващата година ще бъде участието му в изпълнителната власт. Това ще е решаващият фактор за представянето на предстоящите местни избори. Към момента все още е рано да се дават оценки за министрите на блока, но до есента на 2015 година тенденциите в отношението към тях ще са ясни. Безспорно най-ярките и коментирани министри са здравният Петър Москов и образователният Тодор Танев. Засега атрактивното им поведение поляризира обществото, но им печели симпатии сред привържениците на десницата.

Патриотичният фронт - заедно или поотделно

Проблемите, които стоят пред Реформаторския блок, са идентични и за Патриотичния фронт. Към момента шокът от подкрепата за второто правителство на Бойко Борисов изглежда преодолян. Въпреки своята разнородност парламентарната група на патриотите засега изглежда монолитна. Може да се каже, че напускането на депутата Велизар Енчев по-скоро консолидира двете основни крила – НФСБ и ВМРО, отколкото да разруши доверието помежду им. По време на местните избори фронтът ще бъде изправен пред дилемата да се яви в този си състав или да се яви на части. Ако избере втория вариант отношенията между основните партньори могат да се обтегнат и в перспектива да се стигне до разцепление, се посочва в анализа.

ББЦ престана да съществува

През последния месец политическият проект на бившия журналист Николай Бареков практически спря да съществува. Отцепването на четири от шестимата депутати на "България без цензура" показаха, че партията е типичен политически брокер без дългосрочна перспектива пред себе си. По всяка вероятност групата на Българския демократически център ще продължи да съществува, като основен гравитационен център на депутатите ще бъде формацията на бизнесмена Христо Ковачки ЛИДЕР. Едва ли в този си вид и състав обаче коалицията ще може да прескочи втори път четирипроцентовата бариера, се посочва в анализа.

АБВ с възможност за дългосрочност

Засега АБВ стои стабилно както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Около формацията няма скандали, а в качеството си на министър Ивайло Калфин излъчва авторитет. В същото време АБВ показаха и характер, като се опълчиха на пенсионната реформа на ГЕРБ и застанаха на еднакви позиции с по-малките партньори в коалицията Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Доколко формацията на бившия президент Георги Първанов ще успее да извлече позитив от участието си във властта ще се разбере на местните избори.

"Атака" си остава същата

"Атака" продължава да играе на терена на крайната левица, като по този начин участва в разкъсването на БСП. Позиционирането на партията като проруска и неокомунистическа по всяка вероятност ще продължи през целия мандат на 43-ото Народно събрание. Както и досега, местните избори няма да са решаващи за формацията на Волен Сидеров, смятат в института.

Източник:Dnevnik.bg