Семейство Желязкови: Истински силно се борим да останем в Добрич

За първи път в Добрич лекари - младо семейство, са удостоени  с грамоти за принос в медицината и медицинската практика от Районната лекарска колегия. Поводът- 19 октомври - Денят на българския лекар. Това са ортопедът д-р Георги Желязков и педиатърът д-р Кристина Радева - Желязкова. Двамата работят в МБАЛ-Добрич.  Завършили са Медицински университет–Варна,  и решават да се върнат в Добрич. Връщат ги семейството, приятелите и емоцията, която е движещата сила в живота им.

- С какво завоювахте това звание?
 
Кристина Радева - Желязкова: Не сме правили все още равносметка с какво. Дори изпитахме лека доза неудобство. На фона на лекари, които получават приз за дългогодишен професионален стаж. Може би, заради това, че сме от малкото Донкихотовци, дошли в Добрич. И останали в Добрич. Завърнали се в града, за да се борят с вятърни мелници.
Георги Желязков: Ако заслугите ни да спечелим са затова, че сме млади лекари, аз пожелавам догодина да има много заслужили.
 
- Как изтече тази година за вас? Много ли е натоварващо в болницата?

Кристина Радева - Желязкова: Вълнуващо и натоварващо.
Георги Желязков: Категорично не е спокойно. Има постоянно нови и нови емоции, нови изживявания и много нови пациенти.
 
- Завършили сте във Варна. Имали сте възможност да заминете в чужбина. Кое ви накара да останете в Добрич?
 
Кристина Радева - Желязкова: Семейството. Емоциите. Човек се чувства най-добре и си тежи на мястото - там, откъдето е.
Георги Желязков: Всички около нас - приятелите и семейството.
Кристина Радева - Желязкова: Ние сме такъв тип хора – правим всичко с емоция. Ако отсъства емоцията – просто не го вършим. Това беше основната причина да дойдем в Добрич, защото обичаме Добрич. Истински силно се борим да останем тук  - буквално се борим всеки ден, за да останем тук.
 
- Има ли условия за младите лекари?
 
Георги Желязков: Не са най-розовите условия за оставане на млади лекари, но опитваме се да се възползваме от всяка една предоставена малка възможност. Нещо да се подобри, нещо да успеем. Вярваме, че, ако спрем да се борим, всичко ще загине.
Кристина Радева - Желязкова: А и по начало сме позитивни хора. Опитваме се да се вкопчим в малкото хубави неща, които ни се случват. Да покажем, че ето заради това си струва.
 
А как гледат на вас по-възрастните ви колеги – лекари?
 
Георги Желязков: В началото ме гледаха с „Какво правиш тук? Защо се връщаш?” После като разберат, че имаме желание да направим нещо, а не просто да бездействаме, започват да ни се радват, да ни стимулират. После пак има такива периоди на отчаяние. Но се опитваме да покажем, че нещата могат да се случат. Тогава някак си и те покрай нас се зареждат с някакъв позитивизъм.
 
- Завист има ли?
 
Кристина Радева - Желязкова: Завист – категорично не. Те ни завиждат за годините, а ние на тях за опита, но друга завист – не. По-скоро една идея на учудване какво правим тук. Имаме подкрепа. Не можем да се оплачем и да кажем, че някой ни спъва по пътя – не. Спънките са си в обичайното естество – където и да сме.
 
- От другата страна са пациентите. Те не винаги са много мили и любезни. Как се отнасяте към пациентите, а и те към вас? Гледат ли с недоверие?
 
Георги Желязков: С недоверие гледат не само нас - младите, но и старите лекари. Ситуацията пациент-лекар в България - знаем каква е. Това е продиктувано от други фактори. Хората са негативно настроени. Ако и ние играем по същия начин, това няма да доведе до нищо хубаво.
Кристина Радева - Желязкова: Смея да твърдя, че, може би, ние имаме злата участ да бъдем в поколение на млади лекари в едни от най-дивите времена в нашата страна, където липсват ценности, липсват някакви устои. Уважението към лекаря и учителя отдавна е загубено. В моменти ние се борим и се опитваме да се доказваме всеки Божи ден и, може би, цял живот това ще правим. Не е лесно, но доверие не се печели бързо. То се заслужава. Оттук насетне, ние всеки ден ще си го заслужаваме и ще се опитваме да си го заслужим.
 
- Това, че и двамата сте лекари, може би, помага при разбирането за заетостта. Кой е по-зает от двамата? Има ли разбиране в този смисъл? 
 
Георги Желязков: И двамата сме еднакво заети на този етап.
Кристина Радева - Желязкова: На този етап сме еднакво натоварени и се разбираме. Всеки влиза в ситуацията на другия. Определено сме си мислили, че би било невъзможно човек от друга професия да разбере отсъствията ни, ангажираността, желанието да си помълчиш. По-скоро проблемът е липсата на време за семейството. Това е най-голямата ни болка като млади, че цената за нашия труд се плаща от детето ни.
 
- Бихте ли насочили и Йоана да стане лекар?
 
Георги Желязков: Аз не бих я насочил. За момиче е много трудно.
Кристина Радева - Желязкова: Винаги съм си мислила, че това е абсолютно погрешно като твърдение, че жена - лекар е екзотично понятие. Лекарят е лекар, независимо от пола му. Но наистина за една жена, която си има и своите ангажименти към семейството, е много сложно. Аз вярвам, че ще се подредят нещата за нашето семейство в бъдеще. Просто сега сме в такъв период.
 
- Кое е това, което много искате да се случи за лекарското съсловие?
 
Георги Желязков: Уважение.
Кристина Радева - Желязкова: Липса на агресия. Аз като жена твърдя, че това най-много ми тежи. Аз и на него му казвам, ако ти като мой съпруг си агресивен и само ми повтаряш как ще ме биеш, аз ще се разведа. А, защо трябва да търпя това от страна на обществото и да не мога да се разведа с него?! Тази агресия на мен ми идва в повече.
 
- Като материална база?
 
Кристина Радева - Желязкова: Винаги има какво да се желае.
Георги Желязков: Има доста неща – леглова база, оборудване. На едно средно ниво за държавата. Трябва да има достатъчно голяма леглова база, за да се поемат доста повече пациенти.
Кристина Радева - Желязкова: Ние сме лекари, които на този етап и във връзка с нашата програма на обучение не сме се ограничили единствено и само в добричката болница. Имаме възможност да ходим и в други болници извън нашия град. Нашия фонд, с който разполагаме тук, не е толкова лош, просто липсват хора. Липсват лекари – това е основният проблем. Ако има лекари, ще е много по-различно.
Георги Желязков: Има голяма възможност за специализация. За обучение също има голям поток от пациенти. Обикаляли сме доста по тези наши студентски програми в няколко държави, но специализацията ни е тук и във Варна.

Коментирайте