Съюзът на съдиите и пет НПО искат Плевнелиев да не подписва указ за Панов

Съюзът на съдиите и пет неправителствени организации, които подкрепяха кандидатурата на съдия Павлина Панова за председател на Върховния касационен съд, са изпратили отворено писмо до президента Росен Плевнелиев, предаде репортер на БГНЕС.

В писмото неправителствените организации настояват за допълнителни консултации преди подписването на указ за назначаването на Лозан Панов за съдия № 1. Миналият четвъртък Панов бе избран от ВСС с нужните 17 гласа. Съдия Панова получи подкрепата на шест от членовете на съвета. По Конституция Росен Плевнелиев трябва да подпише указ, за да може Лозан Панов да встъпи в длъжност като председател на ВКС. Ако Плевнелиев не го направи, ВСС има право повторно да избере Панов. Държавният глава няма право на повторно вето.

БГНЕС публикува откритото писмо на Съюза на съдиите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български Хелзински комитет, Риск Монитор.

На 29 януари 2015 г. Висшият съдебен съвет взе решение да предложи на Президента на Република България г-н Лозан Йорданов Панов за председател на Върховния касационен съд.

В решение № 2 от 2002 г. на Конституционния съд се приема, че предложението на Висшия съдебен съвет до президента за назначаване на лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията осъществява взаимодействие между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, които лицата изпълняват.

Според Решение № 13 от 1996 г. на Конституционния съд волята на президента при издаване на указа за назначаване на ръководителите на висшите ведомства на съдебната власт е поставена в зависимост от волята на "специфичния кадрови администриращ орган на съдебната власт", за да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт. Желанието на конституционния законодател е да се ангажира отговорността на Висшия съдебен съвет за предложената кандидатура и в същото време да се получи, респ. наложи, съгласуваност с президента, чиито съображения при отказ да изпълни първото предложение на Висшия съдебен съвет биха могли да повлияят на този орган за повторното предложение.

В същото решение е посочено, че правомощието на президента по чл. 129, ал. 2 от Конституцията е израз на дискреционна власт. Това означава, че в обхвата на преценката се включва законосъобразността и конституционосъобразността на проведената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на председател на Върховния касационен съд.

Позволяваме си да припомним практиката на Конституционния съд, тъй като предстои да съобразите особеностите на проведения тази седмица избор за председател на Върховния касационен съд. Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Според нас най-съществените въпроси, които подлежат на оценка сега, са дали беше спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, дали беше осигурена равнопоставеността на кандидатите, след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение. Проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се подчертава, че съществуват "опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете". Посочва се също, че "самата система очевидно никога не е била подложена на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса" (Технически доклад: стр.4 и стр. 5). От друга страна, дискусията, проведена от Висшия съдебен съвет непосредствено преди гласуването, няма характер на мотиви към взетото крайно решение. Изложените от отделните членове на Висшия съдебен съвет съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването.

Не оспорваме правото на Висшия съдебен съвет да извърши своя избор, но считаме, че дължи да стори това по убедителен начин. Факт е, че състезанието за длъжността на председател на Върховния касационен съд и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат.

Източник:БГНЕС