При разкопките на крепостта Палмате това лято окончателно са установени размерите на голямата епископска базилика.
Разкопките, финансирани от Община Тервел и Министерството на културата, продължават вече три години. През 2018 г. окончателно са установени размерите на базиликата: ширина 29 и дължина 58 метра. За съжаление зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си, поради ваденето на обработени камъни през по-късно време. Археологическото изследване успява да възстанови не само плана и устройството на базиликата, но и важни моменти от драматичните събития свързани с разрушаването на крепостта Палмате.
Крепостта Палмате е възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а в последствие и ранно-римско селище. Заградената площ е над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тереси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център. Северозападно и югоизточно от крепостните стени са били разположени градските некрополи. Някога сегашния археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположен на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития. Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
Сложен е край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл, когато през 2016 г. е поставено началото на археологическото проучване на крепостта.
Установено е, че тази крепост е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VIIв. Тогава аварите и подчинениете им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и района му са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийския гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-лесно досъпната част от нея. Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски. Апсидата е стеснена от издигнатия деветстъпален синтрон. С извършеното преустройство е свързана и положената върху пода под балдахина олтарна маса. Извършените спешни фортификационни изменения не спасяват крепостта и тя отново е превзета и разграбена от аварите. Нейните защитници са отчасти избити, отчасти преселени. На тяхното място се заселва ново, различно по своя характер население, което създава използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато живота в нея частично се възражда по времето на българската държава.
Разкопките, финансирани от Община Тервел и Министерството на културата, продължават вече три години. През 2018 г. окончателно са установени размерите на базиликата: ширина 29 и дължина 58 метра. За съжаление зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си, поради ваденето на обработени камъни през по-късно време. Археологическото изследване успява да възстанови не само плана и устройството на базиликата, но и важни моменти от драматичните събития свързани с разрушаването на крепостта Палмате.
Крепостта Палмате е възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а в последствие и ранно-римско селище. Заградената площ е над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тереси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център. Северозападно и югоизточно от крепостните стени са били разположени градските некрополи. Някога сегашния археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположен на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития. Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
Сложен е край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл, когато през 2016 г. е поставено началото на археологическото проучване на крепостта.
Установено е, че тази крепост е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VIIв. Тогава аварите и подчинениете им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и района му са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийския гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-лесно досъпната част от нея. Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски. Апсидата е стеснена от издигнатия деветстъпален синтрон. С извършеното преустройство е свързана и положената върху пода под балдахина олтарна маса. Извършените спешни фортификационни изменения не спасяват крепостта и тя отново е превзета и разграбена от аварите. Нейните защитници са отчасти избити, отчасти преселени. На тяхното място се заселва ново, различно по своя характер население, което създава използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато живота в нея частично се възражда по времето на българската държава.
Източник:Община Тервел
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
