Валентин Зеленченко: Скоростен път към Варна трябва да е приоритет на област Добрич

Изпратихме една много добра година. Очакваме оборот от около 30 милиона, който е в рамките на нормалното – между 25 и 30 милиона. Когато е по-малко, вече изпитваме нужда от работа. През 2013 година поработихме здраво и имаме добри резултати.

Не бих казал. Много европроекти влязоха в последно време в областта и има достатъчно работа. Надявам се да има за всички, защото проектите се печелят от големи фирми, а в областта има доста по-малки фирми, които се явяват подизпълнители.

Просто се промени характерът му. Преди 4-5 години, преди да настъпи кризата, много сериозно беше застъпено жилищното строителство. Тогава всички строяха жилища. Докато сега строителният бранш се обърна към европрограмите, към пътната инфраструктура.

Абсолютно. Пътят е животът – това са го казали още в древността.

Сравнително лошо. Не бих казал, както в цялата страна. Но първо, трябва да имаме предвид, че Добрич е на север от Стара планина и тук условията са малко по-лоши и пътищата се развалят по-бързо отколкото в южна България. В последните години се направиха много пътища в областта, но има още доста за правене.
Мисля, че основен приоритет на нашата област трябва да бъде пътят Добрич – Варна, който трябва да стане скоростен път с минимум четири ленти. Много сериозно е натоварен, с тежкотоварно движение от границата Кардам към Варна и обратно. В Констанца има много голямо пристанище.
Освен това много хора от Добрич работят във Варна и сутрин и вечер е сериозно натоварен пътят.

В никакъв случай. Но това може да бъде направено от новосформирания Областен съвет за развитие. Нашите депутати също трябва да лобират за това.
Според мен скоростният път Добрич – Варна е много по-необходим от Дуранкулак – Варна, защото е много по-натоварен. Морският път натоварен само през лятото и то от лек транспорт.

Ние правим пътища съгласно нормативите и държавния стандарт. Всеки път се прави в съответствие с класа му. Магистралата се прави с много слоеве асфалт, докато един второкласен или третокласен път, където няма такова натоварване, се прави с доста по-малка конструкция.
Проблемът не е в качеството на пътищата, даже напротив – то е много добро, а в малкото средства, отделяни за поддръжката им. В последните години тези средства се намалиха драстично, да не кажа, че са нулеви. Не се работи по отводняването на пътищата, по окосяване и изкастряне на храсти и дървета. Виждате, че дори няма маркировка.

Нашата фирма поддържа и лятно, и зимно цялата републиканска пътна мрежа в добричка област, а зимно в общините Генерал Тошево, Добричка и Тервел.
А нивото на поддържане – ще опитам да го обясня най-просто. Най-главните и най-натоварени пътища имат най-високо ниво на поддръжка – това са Кардам – Добрич – Варна и Силистра – Добрич – Балчик. Освен тях на най-високо ниво се поддържа и пътят Дуранкулак – Варна. Тези пътища се почистват и опесъчават най-бързо.
На второ ниво пътищата трябва да бъдат проходими до 5 часа и т.н. Има си приоритети.

Има такова правило, но то важи само при силен снеговалеж и навявания. За съжаление, в нашата област такива ситуации има много често. Когато завее и зафучи, само 10 минути след машините всичко е отново на същото място.

Проблемите са различни за малките, средните и за големите фирми.
Тъй като в Добрич преобладават малките фирми, основните проблеми, които обсъждахме на последното събрание, бяха свързани с „посивяването" на сектора. Всякакви бригади работят, много по-евтино е да платиш на ръка на някого, той пък не си плаща данъците, няма осигуровки, а и няма гаранция за свършената работа.
Средните фирми пък искат да участват по европейски проекти – подават документи, декласират ги, тъй като документите им не са добре подготвени – в тази посока трябва да има се помогне от страна на Камарата.
Големите фирми имат нужда от промяна на основното законодателство, така че да бъдат равнопоставени с останалите.
Много сериозен проблем е липсата на квалифицирани кадри – те предпочитат да отиват в по-големите градове. Освен това няма кадри, които да идват от училищата. Строителният техникум беше сред елитните училища, а сега е оставена на края на града – ще се опитаме с каквото можем да помогнем и там, въпреки че училището е държавно. Трябва да опитаме да издигнем нивото на професията, за да може децата, а и родителите интерес и мотивация.

Коментирайте