Захари Бахаров: Аз съм адски привилегирован, че мога да си изкарвам хляба с тази професия

21.03.2018 г. 11:13:06 ч.
/
Захари Бахаров: Аз съм адски привилегирован, че мога да си изкарвам хляба с тази професия
С моноспектакъла „Чамкория“ ще гостува в Добрич на 26 март Захари Бахаров. Постановката с режисьор Явор Гърдев е с продължителност 130 минути.
Зрителите ще станат съпричастни на едно незабравимо, невъобразимо смешно, вълнуващо и съдбоносно пътешествие с омнибуса на бае Славе, което ще ги отведе назад във времето до 1928 година.Ще изминат пътя от София до Чамкория с простосърдечния и изключително духовит герой на Захари Бахаров.Постановката на Явор Гърдев по романа на Милен Русков  „Чамкория“ се превърна в  театрален хит.

 
- Със сигурност триото Захари Бахаров, Милен Русков, Явор Гърдев предизвиква огромен интерес. Бихте ли открехнали: какво представлява моноспектакълът „Чамкория”? Какъв е Вашият герой Бае Славе?
Това е сложен въпрос. Трябва да го видите на сцената…
- Тарикат от Банишора пише на афиша…
Да, това е стар софийски квартал, който нито е в центъра, нито e в периферията. Самият Бае Славе нито е комунист, нито – буржоа. Нито е беден, нито е богат. Нито е крадец, нито е до край честен и т.н. Винаги е по средата. Сложна, цветна личност, в която, струва ми се, зрителите има какво да открият. Интересни са гледната му точка и начинът му на мислене.
- Кое Ви грабна повече – романът на Милен Русков или задачите, които Ви постави режисьорът Явор Гърдев?
Както се казва – в началото бе словото. Оказа се, че двамата с Явор, без да сме се уговаряли, по едно и също време сме прочели романа. И на двамата ни е харесал много. Видяхме се, изкоментирахме, че е жесток роман и до вечерта се бяхме разбрали, че ще направим нещо. Не знаехме точно какво. Никой от нас нямаше конкретен план, но в началото на всичко стои романът на Милен. Страхотен е!
- Има ли някаква намеса на съдбата? Първият Ви моноспектакъл е с Явор Гърдев, първият Ви филм също е под негова режисура – „Дзифт”…
Много се радвам, че Явор Гърдев се е появил в професионалния ми живот, а и не само. Не знам дали е съдба, или не, но работим много добре заедно.
- Чух Ви да казвате, че да играеш в моноспектакъл не е нищо сложно. Но, според мен, е най-високата топка…
Сложно е. Но не смятам, че е най-високата топка. Моноспектакълът не е следствие на това, че, след като някой е станал достатъчно добър в колективните спектакли, с колеги на сцената, може да премине към моноспектакъл. Просто става въпрос за две съвсем различни неща – еднакво сложни, но по различен начин. Това имах предвид, а не, че е лесно. В никой случай не е лесно, но предизвикателството си струва.
- Публиката Ви обича с ролите в киното и сериалите – „Под прикритие” бе истински хит. Снимали сте във филми заедно с Джордж Клуни, Мат Деймън. Бихте ли споделили за живота си в киното?
Общо взето животът ми в киното не се различава от този на другите актьори – седя на телефона и чакам някой да ми се обади, ако има роля за мен. Работа като работа.
„Под прикритие” действително беше сериозен опит за мен. Всичко около този сериал беше много хубаво.
Наскоро приключихме, с продуцентската компания „Агитпроп”, която спечели награда от фестивала в Берлин с филма „Не ме докосвай”, нова продукция за БНТ – един шестсериен филм „Денят на бащата”. Сюжетът е по наболял въпрос – двама родители се развеждат и как това се отразява на тяхното осемгодишно дете. Темата е много сериозна, не става въпрос за злободневните неща.
- Брат Ви Явор също е актьор. Неуместно ли ще Ви прозвучи, ако Ви попитам кой от двамата е по-добър?
Не, не (смее се). Актьорството е такава професия, че няма как да бъдат измерени нещата. Не е вдигане на тежести и който вдигне повече – той е по-добрият. В актьорската професия един е по-добър в едно, друг – в друго.
- Скромен сте. Не казвате аз, баткото…
Това би било много лесно, но професията не е такава.
- А бихте ли насочили децата си към тази професия?
Тази професия е една от най-хубавите, с които човек може да се занимава изобщо. Аз съм адски привилегирован, че мога да си изкарвам и хляба с нея, освен че ми носи огромно удоволствие и удовлетворение.
Бих бил щастлив, ако се насочат към тази професия. Моят учител Бончо Урумов, лека му пръст, казваше, че „актьор става само този, който не може да не стане”. Мисля, че това отговаря на въпроса Ви.
 
-Ако зрителите влязат в добро настроение на спектакъла „Чамкория”, с какво настроение ще си тръгнат?
 
Определено - с още по-добро! Има какво да вземат от Бае Славе и изобщо от „Чамкория”. Да не звуча високопарно. Но мисля, че ще ги остави с желание за живот.
 
-Вие наричате героя си „мрънкало”. Та това мрънкало дали няма да им напомни за съвременността?
 
При всяко положение, особено на мъжете. Мъжете много мрънкат и Бае Славе не прави изключение. Но в същото време е много чаровен и забавен в мрънкането си. 

Коментирайте
Подобни новини
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани
Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани



Яндекс.Метрика