Златните страници на българската илюстрация. Илия Бешков и учениците му”, гостува на ХГ-Добрич. Експозицията е от фонда на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен и представя 96 творби на значими и обичани български графици и илюстратори от средата на 70-те и 80-те години на XX в. Колекцията включва имената на Илия Бешков, Иван Кожухаров, Иван Кьосев, Наум Наумов, Никола Хаджитанев, Симеон Венов, Дарина Пенкова, Стоимен Стоилов и Тодор Цонев, работили над оформлението на българска и преводна детска книга, историческа и възрожденска българска литература, световен епос, поезия и български фолклор. Многообразието от техники, изразни средства, композиционни решения и художествена проблематика, с които сякаш илюстрацията най-много е облагодетелствана, води до обособяването и в самостоятелен жанр на изобразителното изкуство.
Илюстрацията е визуалния посредник между книга и читател. Това посредничество е взаимодействие и допълване между изобразително изкуство и литература. То е общуване-диалог между художника и писателя по страниците на изданията. И художникът илюстриращ различни литературни произведения, тясно свързва творчеството си с друг вид изкуство – това на писменото слово.
Началото на българската илюстрация е и началото на ХХ в. По думите на Любен Зидаров – едно от големите имена в националната ни книжна графика, тя „започва тихо, без претенции, под крилото на живописта, на декоративното изкуство и на графиката”. Първото поколение български художници работили като илюстратори дават добра основа на следовниците си - Борис Ангелушев и патрона на плевенската галерия Илия Бешков, извеждат българската илюстрация като автономно звучно изкуство и със собствен профил на обучение в Художествената академия – София. Редом с „приобщаването” на този вид печатна графика, важна роля в процеса изиграват държавните издателства, които в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в., създават благоприятни условия за развитието и. Резултат от това са наградите, които нашите художници получават от националните изложби на българската илюстрация и оформление на книжното тяло, така и от международните изложби в Лайпциг, Москва, Братислава, Болоня.
Илюстрацията е визуалния посредник между книга и читател. Това посредничество е взаимодействие и допълване между изобразително изкуство и литература. То е общуване-диалог между художника и писателя по страниците на изданията. И художникът илюстриращ различни литературни произведения, тясно свързва творчеството си с друг вид изкуство – това на писменото слово.
Началото на българската илюстрация е и началото на ХХ в. По думите на Любен Зидаров – едно от големите имена в националната ни книжна графика, тя „започва тихо, без претенции, под крилото на живописта, на декоративното изкуство и на графиката”. Първото поколение български художници работили като илюстратори дават добра основа на следовниците си - Борис Ангелушев и патрона на плевенската галерия Илия Бешков, извеждат българската илюстрация като автономно звучно изкуство и със собствен профил на обучение в Художествената академия – София. Редом с „приобщаването” на този вид печатна графика, важна роля в процеса изиграват държавните издателства, които в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в., създават благоприятни условия за развитието и. Резултат от това са наградите, които нашите художници получават от националните изложби на българската илюстрация и оформление на книжното тяло, така и от международните изложби в Лайпциг, Москва, Братислава, Болоня.
Снимка:www.bestplacesinbulgaria.com
Коментирайте
1 USD = 1.81667 BGN
1 GBP = 2.27939 BGN
1 CHF = 2.00187 BGN
