„Колумбия Фолклор”: Искаме да покажем на света, че само с култура можем да се борим за мир

Петнадесетото издание на Международния младежки фолклорен фестивал "Фолклор без граници"  се проведе през миналата седмица в Добрич. Сред участниците бе и съставът от Колумбия - Фондация "Колумбия Фолклор".
Формацията е от Сантяго де Кали - главен административен център на департамент Вале дел Каука, третият по големина град след столицата Богота и град Меделин. Ръководител на състава е Леонардо Пастрана. Хореограф - Моника Александра Гонзалес.
Професионалните артисти са с богат международен опит. Те представят културната идентичност не само на своята област, но и на цялата страна. Изпълняват музика и танци от различни региони - тихоокеанското крайбрежие, Андите, Ориноко, Амазония, атлантическото крайбрежие. Използват характерни за коренното население инструменти.
В последния фестивален ден разговаряхме с ръководителя и хореографа на ансамбъла за впечатленията им от Добрич,от България. Оказа се, че танцьор в състава е и наш колега  - журналистът в Националното радио на Колумбия Жорман Монтоя. Той също се присъедини към разговора.

- С какви впечатления си тръгвате от България?
 
Жорман: Благодарим на Добрич за топлото посрещане, усмивките и добрите хора, които срещнахме. Чувствахме се прекрасно във вашия град. В Добрич много добре са съчетани традициите и съвремието. Посетихме Стария Добрич и се запознахме с миналото на този град.
Леонардо: Хората са много гостоприемни и обичат културата.
Моника: Аз съм за втори път в България. Посетих Тутракан и Разград. Навсякъде хората са топли и ни приемат с усмивка.
 
- Разкажете ни малко повече за Фондация "Колумбия Фолклор", за живота в Колумбия.
 
Моника: Културна фондация "Колумбия Фолклор" е неправителствена организация, в която се опитваме да съчетаем колумбийския фолклор и колумбийската музика. Представяме културната идентичност не само на нашата област, но и на цялата страна - тихоокеанското крайбрежие, Андите, Ориноко, Амазония, атлантическото крайбрежие. Използваме, разбира се,  характерните за коренното население инструменти.
Колумбия е голяма страна. Разделена е на шест фолклорни области. Всяка е с различни характеристики по отношение на фолклора, с много и различни танци.
Докато останалите латиноамерикански държави имат по един или два традиционни танца, нашите са много повече. Националният танц на страната се казва Бамбуко, а международният танц, с който сме известни, е т.нар. Кумбия.
Леонардо: Самата Колумбия е голяма и разнообразна страна, в която живеят много работливи хора. Известни сме по света с колумбийското кафе. Характерното за хората е, че обичаме фиестите и празниците. Всеки град, а и всеки квартал си има своите празници. Любезни и добри хора сме, посрещаме всички с отворени сърца.
Имаме и много разнообразна кухня с характерни подправки, която ни отличава от останала част на Южна Америка. Щастливи  сме, че през нашия град минават седем реки и това също ни обогатява много. Харесва ни навсякъде по света, но не бихме заменили Колумбия с друга страна.
 
- Казахте, че сте темпераментни и весели хора. Как ви влияе политическата обстановка в Колумбия, а и по света?
 
Жорман: С това, което ние правим, се опитваме да покажем на останалата част от света, че само с култура можем да се борим за мир.
В Колумбия ситуацията също не е много добра. Опитваме се да се стабилизираме, защото има опити страната да бъде въвлечена в гражданска война. Затова и използваме танците за установяване на мирен процес и повече стабилност. Танците също са начин за решаване на проблемите. Аз лично смятам, че в политиката трябва да се чува само и единствено думата на народа.
Моника: Колумбия се ръководи от две-три големи и свръх богати фамилии. Искаме това  да се промени - да има за всички. Това е и една от мисиите на нашата фондация - да покажем чрез култура как има от всичко за всеки, стига да има желание за това.
Благодарни сме на Добрич за поканата да участваме във фестивала, защото искаме да покажем, че танците и културата като цяло спомагат за по-доброто съжителство между народите, за мир и любов по света.
 
- Жорман, а доколко медиите са свободни в тази политическа обстановка, която описахте?
 
Жорман: Медиите са доста ограничени в своята работа. Има цензура. Често пресата представя неща, които дори не са се случвали. А за други си затваря очите. Налага се да се крият много неща от публиката. Много неща се премълчават, защото засягат определени политически и социални кръгове.
В близкото минало имахме много висок индекс на убити журналисти. В последните години този процент започна да намалява. Причината са все по-свободните медии и най-вече интернет, който дава бърз достъп до всичко в целия свят.
 
- И въпреки това си решил да работиш като журналист?
 
Жорман: Много ми харесва журналистиката в областта на културата. Това е моето призвание и нещото, което съм си избрал за професионална реализация. При това не само в моята страна, а и навън. Затова и танцувам в този ансамбъл. Посещавам много страни. Запознавам се с нови култури. По този начин съчетавам работата с моето хоби - фолклорните танци.
 
- Какво ще си вземете за спомен от България?
 
Моника: Таратор! (смее се). Ел Тараторе! Опитахме го на фестивала на киселото мляко в Разград. Много ни хареса и дори се научихме да го правим.
Леонардо: Аз ще отнеса в Колумбия спомена за топлотата, усмивките, радостта на хората, аплодисментите, с които ни посрещнаха.
Жорман: Българската култура и красотата на природата. Видях невероятни пейзажи в района на Черно море. Но да не забравя - и ракията! 

Коментирайте