Добруджа 07 отдавна спечели златото

Добруджа 07 загуби финалната серия срещу Марек Юнион Ивкони, но тимът отдавна спечели нещо много повече от златни медали. Ръководството, треньорският щаб и особено играчите от месеци са шампиони в очите на всички онези, които и снощи не успяха да се поберат в зала „Добротица”. Купата и медалите са само материалната страна на спорта. Да, всеки се е трудил цяла година, за да се окичи със златен медал накрая, но по-стойностната страна на медала е не блясъкът на благородния метал, а блясъкът в очите на стотиците деца, които след всеки мач слизат на волейболното игрище, дълго се снимат със своите любимци, а след това грабват по една волейболна топка и започват да играят на мрежата. Някои от тях буквално не достигат долния й край, но въпреки това със страст опитват да подражават на батковците, които до преди малко са наблюдавали със затаен дъх.
Ако снощи 15 деца са се запалили и са решили да започнат да тренират волейбол, то спокойно можем да изхвърлим 15 златни медала в кошчето. Добруджа 07 спечели златото с най-голяма стойност - децата на Добрич, които ще влязат във волейболната зала.
А след всеки мач децата, които остават да играят, се увеличават. Това е шампионската титла на Добруджа 07 – десетките момичета и момчета, които се запалиха по играта.
В Добрич отново се говори за волейбол, хората пак бягат от работа, за да си намерят място в залата. А снощи зала „Добротица” бе препълнена от 16:00 часа – много преди самите отбори да са пристигнали.
Друго нещо, което, може би, мнозина са пропуснали. Кой мислите получи най-много аплодисменти при награждаването? Коце Стойков? Илия Петков? Не. Симеон Александров! Точно така – играчът, който не реализира няколко последователни атаки в решителни моменти в четвъртия и петия гейм. Със сигурност хората, които още преди края на тайбрека махнаха с ръка и напуснаха залата, обвиняват именно Симо Александров за загубата, но тези, които останаха в залата при награждаването, показаха истинското призвание и красотата на спорта – да приемеш загубата с чест, да поздравиш победителя, но най-вече да намериш сили и да подкрепиш този, който не се е представил на ниво. Защото снощи Симеон направи грешки, но колко пъти преди това е вдигал залата на крака. В колко вечери зала „Добротица” скандираше името му. Затова аплодисментите за него при връчването на медала извисиха волейболната публика в Добрич, доказаха и на практика, че тя е номер едно в България.
Като за финал имаше напрежение, нервите успяха в отделни моменти да надделеят над здравия разум, но всички стотинки, бутилки, ядки и бонбони, които полетяха към игрището по време на мача, бяха бързо забравени след последния съдийски сигнал – разменените поздрави с привържениците на Марек, аплодисментите при награждаването на тима, воден от Найден Найденов, показват, че публиката на Добруджа 07 израсна заедно с отбора. А в крайна сметка волейболът е само една игра, днес златото е на гърдите на единия отбор, утре ще бъде на другия. Това е спортът! 

Коментирайте