Дяко Георгиев Дяков е роден през 1998 година в Генерал Тошево. Юноша е на местния Спортист, където започва да тренира в 3-ти клас. Добрите му изяви привличат вниманието на Калиакра /Каварна/ и записва няколко успешни сезона в юношите на морския клуб, а от края на миналия сезон е взет и в мъжкия отбор. През лятото води подготовка с каварненци, но едно обаждане от Стефан Славов сбъдва една от мечтите му – да носи фланелката на Добруджа.
Дяко е в тима едва от 10 дни, но попадна в групата на „жълто-зелените” за два мача от първенството в „Б” група – гостуването на Ботев /Гълъбово/ и домакинството на Локомотив /Горна Оряховица/, в което дебютира официално с екипа на Добруджа.
Играе като централен нападател, а освен в мъжкия тим, през следващите две години на Дяко ще се разчита много в тима на юношите старша-възраст.
Освен на футболния терен, има много успехи и като състезател по тенис на маса. Активен е и в обществения живот на родния си град – член на младежкия общински съвет, а само след месец ще бъде избран за негов председател.
Любимият му отбор в Европа е Реал /Мадрид/, а в България симпатизира на Левски. Може да се каже, че е потомствен левскар, защото от малък цялото семейство се събира пред телевизора, когато играят „сините”.
Първи стъпки
Както повечето деца, започва да играе футбол от съвсем малък. Заедно с баща си, който иначе е музикант, прекарват всяка свободна минута с футболната топка. А пътят на всяко дете, веднъж запалено по футбола, е сходен – на улицата, в училищния двор, за да се стигне до стадиона на местния футболен клуб.
Така, в 3-ти клас Дяко Дяков се записва да тренира в Спортист /Генерал Тошево/. Първият му треньор, на когото е много благодарен, се казва Красен и е от Добрич. Дяко обаче не пропуска да благодари и на всеки един треньор, който през годините му е показал и го е научил на нещо във футболната игра.
В Каварна
Добрите изяви на Дяко в детските и юношеските гарнитури на Спортист правят впечатление на директора на школата на Калиакра /Каварна/ Коста Енев. Той прави всичко, което е необходимо, за привличането на талантливия нападател в морския град. Изключително съм благодарен на този човек – правеше всичко възможност, за да се чувствам добре в Каварна, помагаше ми във всичко. А и не само на мен, в клуба имаше деца от Балчик, Шабла и други населени места в областта. Сформирахме страхотен отбор, школата беше на много високо ниво и голямата заслуга беше именно на Коста Енев, спомня си Дяков. Много точен човек, искам да му изкажа моите благодарности, допълва той.
Дяко си спомня отлично всички мачове, в които се е изправял срещу Добруджа. Макар да мечтае един ден да се види с жълто-зелената фланелка, той не пропуска възможност да отбележи срещу тима от Добрич. Траен спомен за него ще остане един мач, в който Калиакра побеждава драматично Добруджа като гост с 3:2, а победното попадение е дело именно на Дяко Дяков буквално в последната минута на мача. Спомня си за една разгромна победа над връстниците от Добруджа, но не иска да се връща назад, защото погледът му е вперен в бъдещето и няма търпение да започне да бележи за добруджанци.
Признава, че Калиакра винаги ще остане в сърцето му и е благодарен за възможността да развие кариерата си в Каварна.
В края на миналия сезон той записва своя дебют за мъжкия тим на родното Каляри, като взема участие в два мача и дори успява да отбележи гол във вратата на Светкавица /Търговище/. Привлечен е за постоянно в мъжкия тим на Калиакра и през лятото води подготовка с отбора.
Сбъдната мечта
Едно обаждане от помощник-треньора на Добруджа Стефан Славов помага на Дяко да изкачи още едно стъпало.
Поговорихме няколко пъти, той ми обясни как стоят нещата, какви са условията и перспективите пред мен и нито за миг не съм се поколебал дали да приема, макар че обсъдихме предложението със семейството ми. От малък мечтая един ден да облека фланелката на Добруджа и ето, че съм близо до сбъдването на една мечта. Добруджа е клуб с традиции, обичан от цялата област, признава Дяков. Но това в никакъв случай не го успокоява, напротив. Според него, голямото предизвикателство тепърва е пред него – да трупа игрови минути, да си върши съвестно работата и да помага на отбора с голове.
Първите му впечатления са, че всичко в клуба е на професионално ниво – от домакина до треньорския щаб и футболистите, всички изпълняват задълженията си по възможно най-добрия начин.
Атмосферата в съблекалнята е много добра, всички се държат приятелски. Въпреки малкото време, в което познавам треньора Димчо Ненов, мога да кажа, че е изключителен специалист и професионалист, признава Дяков.
Липсата на конкуренция – шанс или недостатък
Дяко попада в Добруджа в момент, в който тимът изпитва затруднение в атака. Тимът бе напуснат от голмайстора Атанас Илиев, а ръководството не успя в опитите си да привлече негов заместник.
Мнението на Дяков е, че играчите могат да се развиват и да израстват, когато има конкуренция. Вярно е, че Добруджа няма голям избор в нападение, но играчите, които са в отбора, са много мобилизирани, работят здраво и дават всичко от себе си. За мен е чест да тренирам рамо до рамо с тях и се надявам по-често да попадам в групата и, дай Боже, да помагам с голове, казва младият талант.
На Дяко ще се разчита много и в гарнитурата на старшата-възраст, но той не крие, че погледът му е вперен в мъжкия отбор.
Тенис на маса
Макар футболът да е голямата му любов, най-големите си успехи до момента Дяко Дяков е постигнал в друг спорт – тенис на маса. Започва да тренира още в 1-ви клас и трупа редица успехи под ръководството на Пенка Стоянова. Всички бяхме като едно семейство, в продължение на 7-8 години тренирахме всеки ден и ходихме по състезания, връща се назад Дяко, като и в този случай не пропуска да благодари на своя треньор и ръководител.
Отборът печели трето място на републиканско първенство, самият той има сребърен и бронзов медал от републиканско, както и множество златни медали от състезания с по-нисък ранг.
Дяко Дяков попада няколко пъти в почетната десетка на най-добрите спортисти на Генерал Тошево за годината. Два пъти остава втори в класацията, а веднъж е четвърти.
Извън спорта
Наред със спорта Дяко отделя много сериозно внимание и на своето образование. Отличен ученик и много активен в обществения живот на родния си град.
Дяко Дяков е член на младежкия съвет на община Генерал Тошево. Младите хора са много активни и организират редица инициативи и кампании в различни сфери.
След завършване на средното си образование със сигурност ще се насочи към компютърните науки и информационните технологии.
Спортът и учението се съчетават много трудно, но е задължително да вървят ръка за ръка, категоричен е Дяков. Когато човек иска – може!
Дяко е в тима едва от 10 дни, но попадна в групата на „жълто-зелените” за два мача от първенството в „Б” група – гостуването на Ботев /Гълъбово/ и домакинството на Локомотив /Горна Оряховица/, в което дебютира официално с екипа на Добруджа.
Играе като централен нападател, а освен в мъжкия тим, през следващите две години на Дяко ще се разчита много в тима на юношите старша-възраст.
Освен на футболния терен, има много успехи и като състезател по тенис на маса. Активен е и в обществения живот на родния си град – член на младежкия общински съвет, а само след месец ще бъде избран за негов председател.
Любимият му отбор в Европа е Реал /Мадрид/, а в България симпатизира на Левски. Може да се каже, че е потомствен левскар, защото от малък цялото семейство се събира пред телевизора, когато играят „сините”.
Първи стъпки
Както повечето деца, започва да играе футбол от съвсем малък. Заедно с баща си, който иначе е музикант, прекарват всяка свободна минута с футболната топка. А пътят на всяко дете, веднъж запалено по футбола, е сходен – на улицата, в училищния двор, за да се стигне до стадиона на местния футболен клуб.
Така, в 3-ти клас Дяко Дяков се записва да тренира в Спортист /Генерал Тошево/. Първият му треньор, на когото е много благодарен, се казва Красен и е от Добрич. Дяко обаче не пропуска да благодари и на всеки един треньор, който през годините му е показал и го е научил на нещо във футболната игра.
В Каварна
Добрите изяви на Дяко в детските и юношеските гарнитури на Спортист правят впечатление на директора на школата на Калиакра /Каварна/ Коста Енев. Той прави всичко, което е необходимо, за привличането на талантливия нападател в морския град. Изключително съм благодарен на този човек – правеше всичко възможност, за да се чувствам добре в Каварна, помагаше ми във всичко. А и не само на мен, в клуба имаше деца от Балчик, Шабла и други населени места в областта. Сформирахме страхотен отбор, школата беше на много високо ниво и голямата заслуга беше именно на Коста Енев, спомня си Дяков. Много точен човек, искам да му изкажа моите благодарности, допълва той.
Дяко си спомня отлично всички мачове, в които се е изправял срещу Добруджа. Макар да мечтае един ден да се види с жълто-зелената фланелка, той не пропуска възможност да отбележи срещу тима от Добрич. Траен спомен за него ще остане един мач, в който Калиакра побеждава драматично Добруджа като гост с 3:2, а победното попадение е дело именно на Дяко Дяков буквално в последната минута на мача. Спомня си за една разгромна победа над връстниците от Добруджа, но не иска да се връща назад, защото погледът му е вперен в бъдещето и няма търпение да започне да бележи за добруджанци.
Признава, че Калиакра винаги ще остане в сърцето му и е благодарен за възможността да развие кариерата си в Каварна.
В края на миналия сезон той записва своя дебют за мъжкия тим на родното Каляри, като взема участие в два мача и дори успява да отбележи гол във вратата на Светкавица /Търговище/. Привлечен е за постоянно в мъжкия тим на Калиакра и през лятото води подготовка с отбора.
Сбъдната мечта
Едно обаждане от помощник-треньора на Добруджа Стефан Славов помага на Дяко да изкачи още едно стъпало.
Поговорихме няколко пъти, той ми обясни как стоят нещата, какви са условията и перспективите пред мен и нито за миг не съм се поколебал дали да приема, макар че обсъдихме предложението със семейството ми. От малък мечтая един ден да облека фланелката на Добруджа и ето, че съм близо до сбъдването на една мечта. Добруджа е клуб с традиции, обичан от цялата област, признава Дяков. Но това в никакъв случай не го успокоява, напротив. Според него, голямото предизвикателство тепърва е пред него – да трупа игрови минути, да си върши съвестно работата и да помага на отбора с голове.
Първите му впечатления са, че всичко в клуба е на професионално ниво – от домакина до треньорския щаб и футболистите, всички изпълняват задълженията си по възможно най-добрия начин.
Атмосферата в съблекалнята е много добра, всички се държат приятелски. Въпреки малкото време, в което познавам треньора Димчо Ненов, мога да кажа, че е изключителен специалист и професионалист, признава Дяков.
Липсата на конкуренция – шанс или недостатък
Дяко попада в Добруджа в момент, в който тимът изпитва затруднение в атака. Тимът бе напуснат от голмайстора Атанас Илиев, а ръководството не успя в опитите си да привлече негов заместник.
Мнението на Дяков е, че играчите могат да се развиват и да израстват, когато има конкуренция. Вярно е, че Добруджа няма голям избор в нападение, но играчите, които са в отбора, са много мобилизирани, работят здраво и дават всичко от себе си. За мен е чест да тренирам рамо до рамо с тях и се надявам по-често да попадам в групата и, дай Боже, да помагам с голове, казва младият талант.
На Дяко ще се разчита много и в гарнитурата на старшата-възраст, но той не крие, че погледът му е вперен в мъжкия отбор.
Тенис на маса
Макар футболът да е голямата му любов, най-големите си успехи до момента Дяко Дяков е постигнал в друг спорт – тенис на маса. Започва да тренира още в 1-ви клас и трупа редица успехи под ръководството на Пенка Стоянова. Всички бяхме като едно семейство, в продължение на 7-8 години тренирахме всеки ден и ходихме по състезания, връща се назад Дяко, като и в този случай не пропуска да благодари на своя треньор и ръководител.
Отборът печели трето място на републиканско първенство, самият той има сребърен и бронзов медал от републиканско, както и множество златни медали от състезания с по-нисък ранг.
Дяко Дяков попада няколко пъти в почетната десетка на най-добрите спортисти на Генерал Тошево за годината. Два пъти остава втори в класацията, а веднъж е четвърти.
Извън спорта
Наред със спорта Дяко отделя много сериозно внимание и на своето образование. Отличен ученик и много активен в обществения живот на родния си град.
Дяко Дяков е член на младежкия съвет на община Генерал Тошево. Младите хора са много активни и организират редица инициативи и кампании в различни сфери.
След завършване на средното си образование със сигурност ще се насочи към компютърните науки и информационните технологии.
Спортът и учението се съчетават много трудно, но е задължително да вървят ръка за ръка, категоричен е Дяков. Когато човек иска – може!
Коментирайте
1 USD = 1.82549 BGN
1 GBP = 2.2837 BGN
1 CHF = 2.00003 BGN
