Калинка Вълчева: От пеене нямам време да остарея

На 20 септември в Общински музей Тервел беше открита юбилейна изложба, представяща жизнения и творческия път на певицата Калинка Вълчева. На 18 октомври една от най-емблематичните добруджански певици, допринесли за развитието и популяризирането на добруджанския фолклор, навършва 80 години.  
 
 
- Г-жо Вълчева, какво чувствате, докато разглеждате всички тези снимки, награди, албуми, книги и статии, посветени на Вас и Вашия творчески път?
Това е моят живот. Да си призная, някои от снимките съм ги забравила. Интересно ми е да се върна по пътя, който съм извървяла. 80 години не са малко, от тях 60 – творчески път. През цялото това време не съм спирала и за миг – да търся, да събирам. Вървяла съм по жътва след майка ми и лелите ми – по седянки, по белянки. После, с магнетофоните и касетофоните, стана по-лесно.
Продължавам да издирвам и записвам песни и сега. Наскоро записах всички песни, които съм изпяла. Влязох в студио и изпях по един куплет от всички тези песни, а те не са малко – 740. Работя върху автобиографична книга, която ще излезе заедно със записите на тези над 700 песни. 
 - Има ли нещо, за което съжалявате, че не сте направили през годините?
Единственото, за което съжалявам, е, че не се връщат годините назад, за да започна отначало… 
- А ако можеха да се върнат, пак по същия път ли ще тръгнете?
Пак по същия! Пак няма да се спирам, ще обикалям, ще търся песни. Обиколила съм цяла Добруджа, за да събирам нови и нови материали. Обработвам ги, защото не всяка песен може да се изпее така, както съм я взела от някоя стара жена. 
- Как успяхте да се съхраните през годините? На снимките в изложбата и на 20, и на 50, и на 80 изглеждате почти еднакво, няма разлика…
Как да няма разлика?! (смее се) Винаги съм казвала, че от пеене нямам време да остарея. Много държа на външния си вид, на гласа си. Рецептата е – добър сън, хигиена на гласа. Без цигари, без алкохол.
- От кого сте наследили дарбата си и кои са хората, които са били редом до Вас през тази изключително успешна кариера?
На първо място моята майка, лелите ми. Баба ми е пеела много хубаво. Казват, че не минавало сватба или кръщене без нея. Вуйчо ми беше музикант, има го на една от снимките в изложбата – с хармоника. Жените от село, които пееха. Непрекъснато бях с тях, слушах и попивах. В рода ми всичко живо играеше и пееше. Свако ми Коста беше един от най-добрите гайдари.
- Като Ви слушам, си мисля, че е нямало как да поемете по друг път освен песента и фолклора…
Не. Докато се запееше, докато се засвиреше – аз отивам да слушам. Стояла съм по цели нощи – слушам и попивам. Мъча се да направя всички извивки, които правеха майка ми и лелите ми.
- Освен това огромно съкровище от 740 песни, какъв завет ще оставите на младите изпълнители?
Да пазят това голямо богатство, което имаме – българският фолклор. И когато пеят популярни песни, на известни изпълнители – да ги заучават точно, да не ги изменят. И да търсят! Изворът тече и скоро няма да пресъхне. Да дойдат, да ме попитат, да поискат – винаги с удоволствие ще им дам. Аз се радвам, когато моите песни се изпълняват. При това точно – както Петя Панева, Мария Стефанова, Донко Марков, Пресияна Леонидова, Йоана Лазарова. Не съм като някои мои колежки, които не дават да пеят песните им, докато са живи. Напротив - много съм щастлива! Песните трябва да се пеят, да се продължават, ако искаме да се съхраним като българи.

Коментирайте