Промяната в Изборния кодекс, с която се отмени възможността всички актове на Централната избирателна комисия (ЦИК) да подлежат на обжалване е една от седемте разпоредби, които омбудсманът Мая Манолова атакува пред Конституционния съд, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.
„В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите. Така извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции“, пише в жалбата си до КС омбудсманът.
„Ако, например, ЦИК в своите методически указания посочи, че генерираните от машините за гласуване контролни разписки не се броят от секционните комисии преди попълването на секционните протоколи, с цел контролна проверка на резултатите от машинното гласуване, то при съмнение за манипулиране на програмите на машините за гласуване, никой избирател или политическа сила, участваща в изборите, няма да има възможност да атакува пред съд методическите указания на ЦИК“, предупреждава Мая Манолова. Тя е категорична, че на практика се допуска чрез методическите указания ЦИК превратно да тълкува и прилага Изборния кодекс, без актовете й да бъдат обжалвани за законосъобразност пред съдебен орган. При подобна ситуация съществените пороци в методическите указания биха рефлектирали върху изборния резултат, а той ще може да бъде оспорван едва след изборите пред Конституционния съд.
Омбудсманът атакува и новоприетите текстове, с които актове на ЦИК вече ще се обжалват в местните административни съдилища, а не пред Върховния административен съд. „Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие по чл.125, ал.1 от Основния закон да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“.
Омбудсманът дава на КС и отстъплението от изискването избирателните комисии да се произнасят с квалифицирано мнозинство, което осигурява принципа на политическия плурализъм. „Именно политическата неутралност на изборната администрация е гаранция за принципа на политическия плурализъм при провеждането на свободни и демократични избори“, посочва Мая Манолова.
„В случая с въвеждане на необжалваемост на важни актове на ЦИК законодателят, в противоречие с Конституцията, поставя преграда за съдебна защита на избирателното право в нарушение на основните конституционни принципи за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване като създава опасност за свободното и демократично провеждане на изборите. Така извън възможността за съдебно обжалване ще останат актовете на ЦИК, с които се осигурява възможност на всеки избирател да прави справка в регистъра със своя единен граждански номер, с които се издават методически указания за работата на избирателните комисии по прилагането на кодекса и с които се публикуват резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции“, пише в жалбата си до КС омбудсманът.
„Ако, например, ЦИК в своите методически указания посочи, че генерираните от машините за гласуване контролни разписки не се броят от секционните комисии преди попълването на секционните протоколи, с цел контролна проверка на резултатите от машинното гласуване, то при съмнение за манипулиране на програмите на машините за гласуване, никой избирател или политическа сила, участваща в изборите, няма да има възможност да атакува пред съд методическите указания на ЦИК“, предупреждава Мая Манолова. Тя е категорична, че на практика се допуска чрез методическите указания ЦИК превратно да тълкува и прилага Изборния кодекс, без актовете й да бъдат обжалвани за законосъобразност пред съдебен орган. При подобна ситуация съществените пороци в методическите указания биха рефлектирали върху изборния резултат, а той ще може да бъде оспорван едва след изборите пред Конституционния съд.
Омбудсманът атакува и новоприетите текстове, с които актове на ЦИК вече ще се обжалват в местните административни съдилища, а не пред Върховния административен съд. „Предоставянето на този контрол на административните съдилища би довело до противоречива практика по еднакви казуси и би могло да се отрази негативно върху свободното и демократично провеждане на изборите. Върховният административен съд в този случай не би могъл да упражни конституционното си правомощие по чл.125, ал.1 от Основния закон да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“.
Омбудсманът дава на КС и отстъплението от изискването избирателните комисии да се произнасят с квалифицирано мнозинство, което осигурява принципа на политическия плурализъм. „Именно политическата неутралност на изборната администрация е гаранция за принципа на политическия плурализъм при провеждането на свободни и демократични избори“, посочва Мая Манолова.
Снимка:24chasa.bg
Източник:24 часа
Коментирайте
.gif)
