Днес, България и светът отбелязват Международния ден на труда и работническата солидарност – празник с дълбоки социални корени, символ на борбата за по-добри условия на труд и социална справедливост. Началото на празника се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато над 300 000 работници излизат на протест с искане за 8-часов работен ден. Протестите в Чикаго прерастват в сблъсъци, при които загиват няколко души, включително полицаи. Тези събития превръщат 1 май в символ на жертвата в името на справедлив труд.
През 1889 г., по време на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се приема резолюция с която 1 май да бъде отбелязван като ден на международна солидарност на трудещите се. У нас първият опит за честване на 1 май е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го чества ежегодно с манифестации. След промените през 1989 г., 1 май остава официален и неработен ден, но без организирани от държавата масови прояви.
През 1889 г., по време на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се приема резолюция с която 1 май да бъде отбелязван като ден на международна солидарност на трудещите се. У нас първият опит за честване на 1 май е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. денят е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го чества ежегодно с манифестации. След промените през 1989 г., 1 май остава официален и неработен ден, но без организирани от държавата масови прояви.
Снимка:p.medianews.bg