"Турски поток" е прекратен

Преговорите по "Турски поток" са спрени. 
Това заяви министърът на енергетиката Александър Новак. "Преговорите са прекратени", каза той, цитиран от ТАСС. “В момента преговорите по „Турски поток“ са прекратени. Още повече, че в съответствие с постановление на правителството е спряна работата на междуправителствената комисия за търговско и икономическо сътрудничество между двете страни. В рамките на това решение са прекратени и преговорите за изработването на споразумение по „Турски поток“, уточни Новак. Той не коментира съдбата на другия голям руски енергиен проект ядрената централа в Аккую, която се изгражда от държавната корпорация "Росатом". По-рано днес президентът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че ако Турция има интерес от строителството на газопровода, да се обърне към Москва. Той уточни, че до момента подобна молба не е получавана от турска страна. "Що се отнася до "Турски поток", то на първо място Турция трябва да ни потърси, ако за нея този проект представлява интерес. В момента Турция не се е обърнала към нас с подобно предложение", каза Милер. На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Анкара руският президент Владимир Путин отмени изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да свързва Русия и България по дъното на Черно море. Вместо него стопанинът на Кремъл предложи нов проект - „Турски поток“. Новият газопровод също трябваше да мине по дъното на Черно море и до голяма степен повтаряше маршрута на „Южен поток“ с една малка подробност – вместо към България, той завиваше към Турция. „Турски поток“ трябваше да има сходен с този на „Южен поток“ капацитет – 63 милиарда куб.м. газ и четири отсечки. Предвиждаше се също така и изграждането на газов хъб на гръцко-турската граница, откъдето европейските страни можеха да купуват „синьо гориво“ на пазарни условия. Русия и Турция също така се договориха и за отстъпка в цената на природния газ от над 10%, която бе обвързана с построяването на новата тръбопроводна система. В случай че „Турски поток“ беше изграден, Русия щеше да се откаже от балканския маршрут за доставката на природен газ за Турция, който минава през Украйна и България. В такъв случай София беше изправена пред възможността да загуби стотици милиони от транзитни такси. Сваленият руски Су-24 осложни отношенията между Анкара и Москва. / БГНЕС През 2015 г. проектът забуксува по редица причини. Част от тях бяха чисто политически. В Турция се проведоха на два пъти парламентарни избори и едва преди броени дни бе съставено стабилно правителство начело с Ахмет Давутоглу. В деня /24 ноември/, в който бе официално представен неговият кабинет, турските ВВС свалиха край турско-сирийската граница руски фронтови бомбардировач Су-24. Това доведе до голямо напрежение в руско-турските отношения и постави под въпрос изграждането на „Турски поток“. Москва въведе санкции, които засегнаха туристическата индустрия, присъствието на турски строителни компании на руския пазар и износа на турски плодове и зеленчуци. Днес стана окончателно ясно, че Русия се отказва от газопровода "Турски поток". За момента остава неизвестна съдбата на другия голям съвместен енергиен проект - АЕЦ "Аккую". Турция е вторият по големина пазар за руски природен газ. Тя покрива до 60% от нуждите си от руския внос. Анкара внася "синьо гориво" от Азербайджан, което ще се увеличи с още 6 милиарда куб.м. през 2019 г., когато най-вероятно заработи проектирания тръбопровод ТАНАП. Малки количества газ Турция внася и от Иран, но почти всяка година през зимния период тези доставки биват спирани. По тази причина на Анкара й се налага да се обръща към Русия с молба за увеличаване на получаваните количества газ от "Син поток". BASF и "Газпром", Курт Бок и Алексей Милер заедно за "Северен поток 2". / БГНЕС На дневен ред е „Северен поток 2“ В момент когато руско-турските преговори започнаха да се бавят, на 4 септември „Газпром“ се договори с водещите европейски енергийни гиганти - BASF, E.ON, ENGIE, OMV и Shell - за изграждането на нов тръбопровод, успореден на вече съществуващия „Северен поток“, с който да се увеличат доставките на руско синьо гориво за Европа. Новият газопровод ще бъде с капацитет 55 милиарда куб.м. газ. Целевите пазари на "Северен поток 2", според президента на "Газпром" Алексей Милер, са Германия, Франция, Италия, както и газовият хъб „Баумгартен”, който се намира в Австрия, откъдето може да се захранва и Южна Европа. Проектът бе обявен в момент, когато руско-турските газови контакти започнаха да буксуват и се появиха съмнения относно възможността да се изгради "Турски поток" по дъното на Черно море. Ако "Северен поток 2" бъде построен, Русия ще може да гарантира стабилността на своите газови доставки за страните от Европейския съюз и ще сведе до минимум своята зависимост от украинската газотранспортна система. В същото време този проект обедини срещу себе си както Полша и трите балтийски републики, известни със своите лоши отношения с Москва, така и Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия. Сред тях първоначално бе и България, но впоследствие тя се отметна. Причината е, че повечето от тях ще загубят транзита на руския природен газ, от който получават стотици милиони /като България например/ и дори милиарди евро /Словакия/. За България по-конкретно това ще означава и край на мечтите за възкресяването на "Южен поток" и изграждането на газов хъб, защото при сегашното потребление на газ в Европа те няма да са необходими. Самият Алексей Милер заяви през октомври, че „Северен поток 2“ може да покрие нуждите на Европа от „синьо гориво“.

Коментирайте