В поредното издание на предаването „Хоризонти“ ни гостува Николай Георгиев - финансов консултант. Поводът за гостуването му в медийна група „Добруджа“ е книгата, която той съвсем наскоро издаде, озаглавена „Пътят към финансовата независимост“. Книга, която той нарича „книга за свобода“, а не просто книга за пари.
- Какво провокира написването на тази книга?
Няколко неща, но първото е ниската финансова грамотност, която аз срещам
в обикновени разговори, финансови консултации и работа с хора. В момента живеем в един свят на консуматорство, хедонистична адаптация, моментално удоволствие и времеви предпочитания, които са изключително ниски. Никой не иска да отлага потребление за по-нататък. Това наблюдавам аз, което изключва всякакъв вид спестяване и инвестиране, понеже всичко се потребява на момента.
- Вие сте от Добрич и излизате на един много богат пазар с литература на тази тематика. Има много книги, които могат да бъдат намерени на тема „финансова култура“. С какво Вашата книга трябва да грабне вниманието на читателя? С какво е по-различна и по-добра от останалите?
От Добрич съм родом, да. В мрежата наистина има много литература, но тя, в повечето случаи, е чуждестранна. Тези книги на първо място са хубави като мотивационна психология, но не са адаптирани за българската действителност. Говоря за данъчни системи и активи, които в България можем да притежаваме.
Също така, аз считам, че моята книга е написана много достъпно. Избягвах сложен жаргон и финансова терминология и исках да достигне до всеки – написана е на много достъпен език. Това беше основната ми цел при написването.
- Каква е разликата между това да си богат и да си финансово независим? Защото Вие разделяте тези понятия, но за мнозина от нашите слушатели те се припокриват...
Да, това е много важен въпрос! Има три нива на финансова сигурност. Първото е така наречената финансова стабилност. Това е базовото ниво, при което имаме приходи, които покриват нашите разходи.
Второто ниво е финансова независимост, което означава, че имаме спестен капитал под формата на активи, които заместват нашата заплата. Те могат да идват под формата на наеми от имоти, дивиденти от акции, лихви, ренти и различни други активи. Дори в последните години – инвестиционно злато. Виждате, че през последните 5 години има изключително голям ръст и интерес от страна на българските граждани. В навечерието на приемането на еврото имаше много големи опашки пред борсите за инвестиционно злато.
- В предговора на книгата споделяте, че в нея описвате Вашите собствени грешки. Коя е най-голямата грешка, която Ви провокира да напишете тази книга, и на какво Ви научи тя?
Най-голямата ми грешка, може би, е, че много късно започнах да спестявам за децата си. Това е моята грешка. Аз започнах, когато моят голям син беше вече на 7 години. 7 години се лутах и се вайках дали да направя това, дали да направя онова – и ги изгубих. Просто от липса на информация или колебание, може би. Идеята е, ако имаме такава цел – например, когато децата навършат 18 години, да имат някакъв капитал. Дали за образование, дали ако искат да стартират бизнес, или за самоучастие при покупка на имот или каквото друго решат. Мисля, че родителят може да помогне с някаква сума, като лек трамплин.
- Как обаче, според Вас, обикновеният човек може да мисли за инвестиции във време с такава динамика, когато, получавайки заплатата си, той я разпределя основно за сметки и храна? Как и откъде този човек може да задели средства за инвестиции?
Силата на контролирането на разходите е най-голяма. Това е психоемоционален процес. Това, което описвате, е вярно, но има едно основно правило в личните финанси: първо да плащаме на себе си.
Тоест, човек трябва автоматично да заделя 10% от дохода си. И след това да разпределя останалото – за базови нужди и за лайфстайл.
- А дали голяма част от хората днес могат лесно да заделят тези 10%?
Сигурно могат, но не всички. Ако започнат да записват разходите си, ще видят, че винаги ще намерят едни 100-200 евро излишни, които обикновено се харчат импулсивно. Нужен е строг контрол на разходите и в книгата съм описал различни видове бюджети. Тя съдържа практически насоки как при доход от 1000, 2000 евро семейният бюджет може да бъде управляван. Има една формула, така наречената „златна формула 50-30-20“, при която 50% отиват за основни нужди, 30% за желания, а 10-20% за спестяване, инвестиции и бъдещи цели.
Едната цел вече я споделихме – тази за децата. Другата е финансовата независимост и тя не е свързана непременно с богатство, а с достоен стандарт на живот в по-късните години. Финансово независим човек е този, който е работил по призвание, реализирал е потенциала си и е успял да спестява и инвестира разумно. Така че, когато достигне пенсионна възраст, може да поддържа същия стандарт на живот, без да работи.
- Колко хора могат да си го позволят днес?
Ако човек започне рано и е дисциплиниран – възможно е. Ако започне на 18 години да спестява по 10%, може да натрупа сериозен капитал благодарение на сложната лихва. Мозъкът ни трудно я разбира – това е лихва върху лихва.
- Говорите за активи и пасиви, а много се страхуват от тези понятия...
Да, ще го кажа просто: актив е всичко, което ни носи пари. Дори някакво умение може да бъде актив. Всичко, което ни прави по-добри в работата и в живота, което увеличава парите ни, е актив.
- Възможно ли е човек да има спокойствие в инвестиционния свят? Възможно е. Светът е динамичен, но има различни нива на риск. Важно е човек да избере активи, с които се чувства спокоен.
Ще дам един пример. Ако човек си купи имот с банков кредит и с наема иска да си изплаща вноската в банката, но не спи спокойно, значи това не е инвестицията за него. Но ако си купи инвестиционно злато и го държи в сейфа на банката и се чувства спокоен – това е за него. В този психологически толеранс е същността на инвестицията. Аз работя с доста хора, които имат различни предпочитания към активи.
- В книгата става въпрос и за застраховането. Защо е важно застраховането? И какво трябва да застраховаме?
Застраховането е защита на нашия капитал. Много хора, например, нямат авариен фонд – т. нар. „бели пари за черни дни“. За мен е задължително човек да има здравна застраховка, особено за тежки заболявания. Тези застраховки са изключително достъпни на българския пазар. Една такава застраховка е около 20 евро на месец. Имотът също задължително трябва да бъде застрахован, в случай на някакво бедствие.
- Какви хора търсят услугите Ви?
Три типа групи са. Хора с много капитал, които искат да го съхранят от инфлацията. Млади семейства, които искат да бюджетират, имат цели, имат деца, искат да спестяват за децата си. Третият тип са хора, които тепърва навлизат на пазара и искат да имат ясна система от финансови решения.
- Какво провокира написването на тази книга?
Няколко неща, но първото е ниската финансова грамотност, която аз срещам
в обикновени разговори, финансови консултации и работа с хора. В момента живеем в един свят на консуматорство, хедонистична адаптация, моментално удоволствие и времеви предпочитания, които са изключително ниски. Никой не иска да отлага потребление за по-нататък. Това наблюдавам аз, което изключва всякакъв вид спестяване и инвестиране, понеже всичко се потребява на момента.
- Вие сте от Добрич и излизате на един много богат пазар с литература на тази тематика. Има много книги, които могат да бъдат намерени на тема „финансова култура“. С какво Вашата книга трябва да грабне вниманието на читателя? С какво е по-различна и по-добра от останалите?
От Добрич съм родом, да. В мрежата наистина има много литература, но тя, в повечето случаи, е чуждестранна. Тези книги на първо място са хубави като мотивационна психология, но не са адаптирани за българската действителност. Говоря за данъчни системи и активи, които в България можем да притежаваме.
Също така, аз считам, че моята книга е написана много достъпно. Избягвах сложен жаргон и финансова терминология и исках да достигне до всеки – написана е на много достъпен език. Това беше основната ми цел при написването.
- Каква е разликата между това да си богат и да си финансово независим? Защото Вие разделяте тези понятия, но за мнозина от нашите слушатели те се припокриват...
Да, това е много важен въпрос! Има три нива на финансова сигурност. Първото е така наречената финансова стабилност. Това е базовото ниво, при което имаме приходи, които покриват нашите разходи.
Второто ниво е финансова независимост, което означава, че имаме спестен капитал под формата на активи, които заместват нашата заплата. Те могат да идват под формата на наеми от имоти, дивиденти от акции, лихви, ренти и различни други активи. Дори в последните години – инвестиционно злато. Виждате, че през последните 5 години има изключително голям ръст и интерес от страна на българските граждани. В навечерието на приемането на еврото имаше много големи опашки пред борсите за инвестиционно злато.
- В предговора на книгата споделяте, че в нея описвате Вашите собствени грешки. Коя е най-голямата грешка, която Ви провокира да напишете тази книга, и на какво Ви научи тя?
Най-голямата ми грешка, може би, е, че много късно започнах да спестявам за децата си. Това е моята грешка. Аз започнах, когато моят голям син беше вече на 7 години. 7 години се лутах и се вайках дали да направя това, дали да направя онова – и ги изгубих. Просто от липса на информация или колебание, може би. Идеята е, ако имаме такава цел – например, когато децата навършат 18 години, да имат някакъв капитал. Дали за образование, дали ако искат да стартират бизнес, или за самоучастие при покупка на имот или каквото друго решат. Мисля, че родителят може да помогне с някаква сума, като лек трамплин.
- Как обаче, според Вас, обикновеният човек може да мисли за инвестиции във време с такава динамика, когато, получавайки заплатата си, той я разпределя основно за сметки и храна? Как и откъде този човек може да задели средства за инвестиции?
Силата на контролирането на разходите е най-голяма. Това е психоемоционален процес. Това, което описвате, е вярно, но има едно основно правило в личните финанси: първо да плащаме на себе си.
Тоест, човек трябва автоматично да заделя 10% от дохода си. И след това да разпределя останалото – за базови нужди и за лайфстайл.
- А дали голяма част от хората днес могат лесно да заделят тези 10%?
Сигурно могат, но не всички. Ако започнат да записват разходите си, ще видят, че винаги ще намерят едни 100-200 евро излишни, които обикновено се харчат импулсивно. Нужен е строг контрол на разходите и в книгата съм описал различни видове бюджети. Тя съдържа практически насоки как при доход от 1000, 2000 евро семейният бюджет може да бъде управляван. Има една формула, така наречената „златна формула 50-30-20“, при която 50% отиват за основни нужди, 30% за желания, а 10-20% за спестяване, инвестиции и бъдещи цели.
Едната цел вече я споделихме – тази за децата. Другата е финансовата независимост и тя не е свързана непременно с богатство, а с достоен стандарт на живот в по-късните години. Финансово независим човек е този, който е работил по призвание, реализирал е потенциала си и е успял да спестява и инвестира разумно. Така че, когато достигне пенсионна възраст, може да поддържа същия стандарт на живот, без да работи.
- Колко хора могат да си го позволят днес?
Ако човек започне рано и е дисциплиниран – възможно е. Ако започне на 18 години да спестява по 10%, може да натрупа сериозен капитал благодарение на сложната лихва. Мозъкът ни трудно я разбира – това е лихва върху лихва.
- Говорите за активи и пасиви, а много се страхуват от тези понятия...
Да, ще го кажа просто: актив е всичко, което ни носи пари. Дори някакво умение може да бъде актив. Всичко, което ни прави по-добри в работата и в живота, което увеличава парите ни, е актив.
- Възможно ли е човек да има спокойствие в инвестиционния свят? Възможно е. Светът е динамичен, но има различни нива на риск. Важно е човек да избере активи, с които се чувства спокоен.
Ще дам един пример. Ако човек си купи имот с банков кредит и с наема иска да си изплаща вноската в банката, но не спи спокойно, значи това не е инвестицията за него. Но ако си купи инвестиционно злато и го държи в сейфа на банката и се чувства спокоен – това е за него. В този психологически толеранс е същността на инвестицията. Аз работя с доста хора, които имат различни предпочитания към активи.
- В книгата става въпрос и за застраховането. Защо е важно застраховането? И какво трябва да застраховаме?
Застраховането е защита на нашия капитал. Много хора, например, нямат авариен фонд – т. нар. „бели пари за черни дни“. За мен е задължително човек да има здравна застраховка, особено за тежки заболявания. Тези застраховки са изключително достъпни на българския пазар. Една такава застраховка е около 20 евро на месец. Имотът също задължително трябва да бъде застрахован, в случай на някакво бедствие.
- Какви хора търсят услугите Ви?
Три типа групи са. Хора с много капитал, които искат да го съхранят от инфлацията. Млади семейства, които искат да бюджетират, имат цели, имат деца, искат да спестяват за децата си. Третият тип са хора, които тепърва навлизат на пазара и искат да имат ясна система от финансови решения.
Коментирайте
.jpg)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
