10 години без Боньо Желязков – да си спомним за него (ВИДЕО)

Днес, 23 май, се навършват 10 години от кончината на Боньо Желязков Бонев. Съдбата пожела да прибере Боньо Бореца, както го знаеха всички, от този свят точно навръх световния ден на борбата – спортът, на който той отдаде целия си живот.

Роден е на 3 март 1949 година в село Борачево (днес Главанци), община Тервел. От много малък започва да тренира борба, участва и в народни борби. Като ученик в ТМТ „Ломоносов“ става състезател на „Добруджа“. От 1973 до 1977 година е студент във ВИФ (днес НСА) и състезател на „Академик“ София, който е сред водещите тимове в страната. След завършване на висшето си образование се завръща в Добрич и започва работа като треньор по борба в ДФС „Добруджа“. Благодарение на своя непримирим характер и отдаденост към спорта, става главен треньор, а борбата постепенно се превръща във водещ спорт за добричкото спортно дружество. Възпитаници на Боньо Желязков са Йордан Митев (второ място на Световно първенство за младежи в Канада, балкански шампион), Мариан Балчев (четвърто място на Европейско първенство за мъже), Красимир Костов, Данчо Бончев, Атанас Хаджиев (балкански шампиони). През 1986 година юношеският тим на „Добруджа“, воден от Боньо Желязков, става вицешампион на България.
Освен с любовта си към борбата, Боньо е прословут майстор на таблата. Организира и спонсорира редица турнири по табла. Помага финансово и на други спортове и състезатели.

Сънуваше борба
„Беше истинско удоволствие да го гледаш да се бори. Имаше изключителна техника, правеше невероятни хватки“, спомня си Йордан Трифонов – приятел на Боньо от детските години, а по-късно и колеги в ДФС „Добруджа“. „Имаше качества да бъде национален състезател, викаха го на лагери, но по това време конкуренцията беше изключително жестока“, добавя той. „Боньо беше изключително трудолюбив и нахъсан човек. Трудно можеше някой да го надвие не само на тепиха, но и в живота“, казва още Йордан Трифонов.
Ако не беше борбата по-любимия му спорт, със сигурност щеше да стане много добър футболист. Много му се отдаваше футболът. Като юноша играеше в тима на „Септември“ (Тервел), а след години неизменно е част или от някой отбор от окръжната група, или от някой заводски отбор. Играеше в защита, много всеотдаен, трудно можеше противник да му отнеме топката. И като футболист много го харесвах, но беше по-привързан към борбата. Не можеше без борба, сънуваше я“, спомня си Йордан Трифонов.

Прочухме се в цяла България, като превърнахме старата джамия в Орляк в зала за борба
„С Боньо бяхме много близки приятели. Живеехме един до друг. След като се дипломирахме и започнахме работа в Добрич, ни дадоха апартаменти в кв. „Дружба“. Често обсъждахме проблемите на спорта в града, докато играем табла вечерта, след работа“, разказва Георги Гроицов – заместник-председател на Окръжния съвет на БСФС по спортно майсторство.
„Боньо беше много амбициозен. Искаше да развие борбата и успя. Създаде сериозни връзки в Българската федерация, винаги беше активен на събрания, отстояваше интересите на „Добруджа“, добави той.
Гроицов разкри и любопитен случай, с който добричкото спортно дружество е било давано за пример. По идея на Боньо Желязков, старата джамия в село Орляк е превърната в тренировъчна зала по борба. В селото има много талантливи борци, но няма къде да тренират. Благодарение на Боньо е закупен тепих от федерацията, а „Добруджа“ става за пример на националните съвещания. „Георги, пак те направих известен!“, казал Боньо на своя началник и добър приятел.
„За таблата също мога да ви разказвам шедьоври“, смее се Георги Гроицов. „Георги, този ход, който предприемам в момента, съм го написал в книгата по табла на еди коя си страница, на еди кой си ред“, казваше много често. Турнирите по табла, които организираше, са още едно доказателство колко амбициозен човек беше, каза още Георги Гроицов.

Грижовен и отдаден не само в залата, но и в живота
„Бяхме ученици и съм благодарен, че той се грижеше за нас не само в залата, а и извън нея – помагаше ни и ни напътстваше в живота. Много строг, но в същото време справедлив и с голямо сърце. Истински човек!“, спомня си Георги Бекяров – възпитаник и състезател на Боньо Желязков.
„Той ме насочи към ВИФ, станах „майстор на спорта“ и международен съдия. Аз също се състезавах в отбора на „Академик“, но доста години след него.
Останахме големи приятели и в живота. Учеше ни да играем табла, участвахме с него по турнирите, но беше много добър и обикновено той ставаше шампион“, каза още Георги Бекяров.

Самороден талант, непредсказуем на тепиха
Боньо се появи на тепиха като самороден талант, борец с непредвидими качества. От пръв поглед не блести с някакви физически качества и никой не обърна внимание на този нов борец. Беше тих и скромен с малко дрезгав глас, учтив. Ако го заговориш, ще говори. На никой не му е минавало през ума, че на тепиха е един бъдещ шампион. Хората не напразно са казали: ‘’Не съди за човека по външния му вид!’’. Оказа се, че Боньо е талант. Скрит талант, самороден борец, написа за Боньо Ангел Ангелов – бивш състезател и треньор, който издирва, събира и публикува информация, биографични данни, снимки, резултати и успехи на български борци.
Правеше хватки, които на пръв поглед не ти минава и през ум, че могат да станат. Имаше нещо като Валентин Йорданов – непредсказуем борец. Боньо се бореше и то много добре, като че ли е програмиран, точно без грешка, използваше всяка грешка на противника и го побеждаваше убедително, пише още Ангелов за Боньо Желязков.
Боньо завършва ТМТ ‘’Ломоносов ‘’ в Толбухин, кандидатства за НСА приемат го за редовно обучение. Бори се към Академик и учи от 1973 до 1977 година. През това време е в националния отбор на България с треньор Радослав Радославов. Заедно със Съби Йовев който беше на 100 кг. И когато очаквахме Боньо да продължи да се бори, той реши да прекъсне спортната си кариера и да стане треньор в Добруджа Толбухин. За времето, докато беше треньор, създаде много републикански шампиони. Подготви състезатели за националния отбор. Беше треньор на мъжкия състав на Добруджа Толбухин.
От юношите Данчо Бончев и Атанас Хаджиев станаха балкански шампиони. Спечелиха много турнири и първенства.
Боньо стана треньор в националния отбор на юноши неговите състезатели донесоха много медали от световни и европейски първенства.
Тихо и незабелязано, както се появи на тепиха ,така тихо и незабелязано си отиде от този свят. Боньо почина от инсулт на 23 май 2011 година. И ТОВА Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА БОРБАТА.
Минаха 10 години откакто почина Мс Боньо Бонев но той остави след себе си дълбока следа.
Има син Добромир Бонев който е бил състезател по футбол към Добруджа Толбухин, Доростол Силистра, и Септември Тервел. Сега е на работа в чужбина. Боньо остави вдовица съпругата си Станка Бонева.
Вечна му памет на моя приятел от доброто старо време!, завършва публикацията на Ангел Ангелов за Боньо Желязков.

Филм на Димитър Узунов и Петър Петров, медийна група „Добруджа“

Коментирайте