Илия Илиев остава в историята на добричкия футбол и в сърцата на всички жълто-зелени фенове като спасителя на „Добруджа“ – той е треньорът, който най-много пъти е спасявал отбора от изпадане от А група – през 1993, 1994 и 1995 г.
„Добруджа“ е любимият ми отбор. Бил съм треньор на над 20 клуба, но „Добруджа“ ми е на сърцето“, сподели той в интервю за радио „Добруджа“.
Илия Илиев идва в Добрич през есента на 1992 г. Бившият селекционер на юношеския национален отбор е поканен по средата на есенния полусезон от Пламен Анастасов – един от триумвирата начело на клуба, заедно с Петър Петров и Стефан Димов. Виждайки играчите, треньорът започва работа уверен в изпълнението на целта и я постига – „Добруджа“ остава в А група, завършвайки на цели 5 точки над чертата, по време когато за победа се дават 2 т.
„Петре Григораш свърши перфектна работа с головете си. Другият румънец Габриел Захиу не беше в първа младост, но е перфектен централен нападател. С една добра подготовка го върнах в младостта му“, спомня си Илия Илиев.
През сезон 1993/1994 под негово ръководство целта отново е постигната - 12-о място и оставане в А група. Спасението е още по-сладко за фенове, предвид факта, че сред четирите изпадащи са варненските "Черно море" и "Спартак".
През пролетта на 1995 г. Илия Илиев е извикан по спешност да спасява отбора. Когато поема „Добруджа“ отново, ситуацията е много тежка - отборът изглежда обречен след 4 поредни загуби, но под ръководството на Илия Илиев жълто-зелените постигат 5 победи между 22 и 28 кръг, а равенство в Ловеч в предпоследния мач гарантира предсрочно оставането в елита.
„През тези години смело вкарах в състава една младежка бригада – възпитаниците на помощник-треньора Кольо Марков, който за мен означава много, като Милен Петков и Атанас Георгиев“, отбеляза Илия Илиев.
„Публиката на „Добруджа“ е много всеотдайна. Хората от сектора срещу централната трибуна ми даваха живот и кураж. Поглеждах към тях и си казвах: „Не можем да подведем тези хора, ще вземем мача каквото и да става“, спомня си подкрепата на феновете легендарният треньор.
За трети път Илия Илиев става треньор на „Добруджа“ през есента на 2003 г. Поставена му е цел да спаси отбора от изпадане от Б група, но амбициите му са много по-големи – да върне отбора в А група. И скоро добричлии са в борбата за влизане в майсторския ешелон. Освободен е 4 кръга преди края на сезон 2003/2004 след равенство срещу „Етър“ във Велико Търново, което той отдава на нежеланието на ръководството отборът да влезе в А група. В крайна сметка „Добруджа“ остава на точка от класиране в най-горната дивизия, след загуба от прекия конкурент „Несебър“ в последния мач.
Илия Илиев следи отблизо случващото се в любимия си клуб през всичките години оттогава и дори през миналата есен е бил готов да помогне без финансови претенции и е предложил отново да спаси отбора от изпадане – този път в Б група, но не е получил така очакваното от него обаждане от Добрич. Той все още е близо до футбола и треньорската професия, като почти ежегодно получава предложение от клубове в Оман, където заедно със сина си Иван Илиев са доказано успешен треньорски тандем.
„Не мога да понеса, че този футболен град Добрич може да бъде докаран до това положение – да се търкаля по В група. Не съм си представял толкова тъжен юбилей на „Добруджа“. Пожелавам на отбора да тръгне към елитния футбол на 101-вата си година“, добави Илия Илиев.
На снимката: Илия Илиев с агитката на "Добруджа" в Стария Добрич през 2004 г.
„Добруджа“ е любимият ми отбор. Бил съм треньор на над 20 клуба, но „Добруджа“ ми е на сърцето“, сподели той в интервю за радио „Добруджа“.
Илия Илиев идва в Добрич през есента на 1992 г. Бившият селекционер на юношеския национален отбор е поканен по средата на есенния полусезон от Пламен Анастасов – един от триумвирата начело на клуба, заедно с Петър Петров и Стефан Димов. Виждайки играчите, треньорът започва работа уверен в изпълнението на целта и я постига – „Добруджа“ остава в А група, завършвайки на цели 5 точки над чертата, по време когато за победа се дават 2 т.
„Петре Григораш свърши перфектна работа с головете си. Другият румънец Габриел Захиу не беше в първа младост, но е перфектен централен нападател. С една добра подготовка го върнах в младостта му“, спомня си Илия Илиев.
През сезон 1993/1994 под негово ръководство целта отново е постигната - 12-о място и оставане в А група. Спасението е още по-сладко за фенове, предвид факта, че сред четирите изпадащи са варненските "Черно море" и "Спартак".
През пролетта на 1995 г. Илия Илиев е извикан по спешност да спасява отбора. Когато поема „Добруджа“ отново, ситуацията е много тежка - отборът изглежда обречен след 4 поредни загуби, но под ръководството на Илия Илиев жълто-зелените постигат 5 победи между 22 и 28 кръг, а равенство в Ловеч в предпоследния мач гарантира предсрочно оставането в елита.
„През тези години смело вкарах в състава една младежка бригада – възпитаниците на помощник-треньора Кольо Марков, който за мен означава много, като Милен Петков и Атанас Георгиев“, отбеляза Илия Илиев.
„Публиката на „Добруджа“ е много всеотдайна. Хората от сектора срещу централната трибуна ми даваха живот и кураж. Поглеждах към тях и си казвах: „Не можем да подведем тези хора, ще вземем мача каквото и да става“, спомня си подкрепата на феновете легендарният треньор.
За трети път Илия Илиев става треньор на „Добруджа“ през есента на 2003 г. Поставена му е цел да спаси отбора от изпадане от Б група, но амбициите му са много по-големи – да върне отбора в А група. И скоро добричлии са в борбата за влизане в майсторския ешелон. Освободен е 4 кръга преди края на сезон 2003/2004 след равенство срещу „Етър“ във Велико Търново, което той отдава на нежеланието на ръководството отборът да влезе в А група. В крайна сметка „Добруджа“ остава на точка от класиране в най-горната дивизия, след загуба от прекия конкурент „Несебър“ в последния мач.
Илия Илиев следи отблизо случващото се в любимия си клуб през всичките години оттогава и дори през миналата есен е бил готов да помогне без финансови претенции и е предложил отново да спаси отбора от изпадане – този път в Б група, но не е получил така очакваното от него обаждане от Добрич. Той все още е близо до футбола и треньорската професия, като почти ежегодно получава предложение от клубове в Оман, където заедно със сина си Иван Илиев са доказано успешен треньорски тандем.
„Не мога да понеса, че този футболен град Добрич може да бъде докаран до това положение – да се търкаля по В група. Не съм си представял толкова тъжен юбилей на „Добруджа“. Пожелавам на отбора да тръгне към елитния футбол на 101-вата си година“, добави Илия Илиев.
На снимката: Илия Илиев с агитката на "Добруджа" в Стария Добрич през 2004 г.
Коментирайте
.gif)
