- Днес Парламентът обсъжда на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година. Какви са очакванията на Българския лекарски съюз?
Очакванията на Българския лекарски съюз са предизвестени. На първо място, ние имаме бюджет, който се приема малко след средата на годината. Тоест ако трябва да говорим за устойчивост и развитие, на този етап и с този бюджет това остава на втори план, защото реално бюджетът няма да влезе в действие преди месец август. Това, което е заложено в бюджета като пера, средствата, които са заделени за първична, специализирана и болнична помощ, както и за медикаменти, в болнична помощ и в медикаментите ръстът е около 10%, в първичната и специализираната помощ ръстът е около 4,5%. Това са реалностите. Най-вероятно това ще бъде бюджетът, който ще бъде гласуван, и с който ще работим до края на годината.
- Един коментар на общата финансова рамка и сравнение с предходната година.
Коментарът на общата финансова рамка е по-обширен и отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен, защото с бюджета за 2026 година се забелязва една не дотам добра тенденция в разпределението на разходите. Това е така, тъй като увеличението на бюджета в първична и специализирана извънболнична помощ, както Ви казах, е около 4,5%, което означава, че този ръст не само не достига официално обявената инфлация, а дори е под нея. Ако погледнем пет години назад, ще видим, че тази тенденция при първичната и специализираната извънболнична помощ увеличението на бюджета е по-малко от общия инфлационен индекс. Това е въпрос на политика, която държавата избира да реализира. Многото разговори за извеждане на дейности в извънболнична помощ, за да се намали скъпото болнично лечение, не кореспондират с цифрите, които са заложени в бюджета, особено в този за 2026 година. Българският лекарски съюз изпрати подробно становище до парламента преди гласуването на бюджета, в което всички тези въпроси са разгледани. Ние мисля, че ще бъдем поставени в ситуация да го изработим този бюджет, защото остават само няколко месеца, особено при болничната помощ цените не могат да бъдат прилагани със задна дата, а само за оставащия период, който реално е около три месеца. А в същото време се забелязва, че ръстът на бюджета, в частта медикаменти и лекарства, си е сравнително траен и се получава диспропорция, която не бих казал, че влияе добре нито на изпълнителите, нито на пациентите, защото те са в прицела на всичката дейност, наречена здравеопазване. Сериозно трябва да се подчертае нещо, което е хубаво да се говори гласни. Бюджетът за здравеопазване не е субсидия. Това не са средства, които се дават на изпълнители или лечебни заведения просто защото правят нещо. Напротив. Това е закупена от НЗОК дейност. Извършва се медицинска дейност, тя се остойностява по определен ред и лечебните заведения получават средства въз основа на отчетената дейност. Още веднъж подчертавам, че това не е субсидия на лечебните заведения.
- Как тази недостатъчност на финансирането ще се отрази върху работата на лечебните заведения при изпълнението на бюджета?
Тази недостатъчност, на първо място, до известна степен ще бъде компенсирана от лечебните заведения. За да говорим за недостатъчност, добре е да коментираме термина достатъчност. До момента никога не е направена рамка, която да каже, че бюджетът за здравеопазване, за да постигне определени цели, трябва да бъде в точно такъв размер. Това не е правено. Добър политически ход, вероятно носи и дивиденти, е хвърлянето в пространството на цифри, които звучат стряскащо – ето качихме половин милиард, качихме един милиард. Добре, но никой не казва колко струва всичко това. Никой не прави анализ какъв е достатъчният бюджет, за да можем след това да кажем какъв е недостатъчният. Защото формулата е сравнително проста. Не е много популярно това, което ще кажа, но бюджетът плюс доплащането е равно на достатъчното. Това ще увеличи или ще продължи да има доплащане под някакъв характер.
- А пряко на пациентите как ще се отрази това?
На пациентите това ще се отрази в частта доплащане. Ще има дейности, които ще се наложи да бъдат доплащани от пациентите, защото просто не са достатъчно финансирани от бюджета. В тази връзка искам да засегна още една тема, по която Лекарският съюз има принципно и доста последователно становище. Ние сме за сериозен и ефективен контрол върху разходването на средствата от бюджета. Тоест темата за верификацията от пациентите на това, което се прави, трябва да бъде превантивна. Много пъти е изразявано това становище. Ползата тук е както публична, така и частна. От една страна, контролът, който е превантивен, не допуска при разход на средства, които евентуално след това преустановяване на нарушение да бъдат наложени като санкция. Имаме подробно разработен план, който сме изпратили за това нещо. По една или друга причина за момента контролът е постфактум. Тоест дейността вече е извършена, пациентът получава уведомление, че това му е направено, и трябва да отговори с „да“ или „не“ дали това е така. Това не е достатъчно ефективно. На първо място, могат да се допуснат обикновени технически грешки – ако има двете опции, човек може случайно да натисне грешния отговор и няма право на корекция. На второ място, винаги има доза субективизъм. Тоест ако пациентът е недоволен, например защото личният му лекар мотивирано е отказал направление, той може да отговори, че не е бил при този лекар. Това са неща, които много лесно могат да бъдат елиминирани с превантивен контрол. Подробно е описано това нещо. Причините, поради които не е въведено, не са в лекарския съюз.
- Няма промяна в размера на потребителската такса. Един коментар и по тази тема. И какви промени виждате в бюджета на НЗОК – положителни и отрицателни?
Потребителската такса отдавна не си изпълнява ролята, с която беше въведена. Защото това е такса, която касае административни дейности. Това е и вариант за регулация на посещенията, колкото и да изглежда несериозно, защото потребителската такса е евро и малко, два лева и деветдесет стотинки. Тя беше фиксирана като процент от минималната работна заплата, но това отдавна беше спряно с постановление на Министерския съвет. В момента не изпълнява функцията си и по тази причина потребителската такса е малко повече на втори план в това отношение. Ще повторя, че в размера, който е в момента, тя не е това, което трябва да бъде. Що се касае до параметрите на бюджета, трябва да кажем, че той е балансирам спрямо отделните видове медицинска помощ и тенденцията към устойчивост е факт. Имаме известен ръст във всички отделни пера на бюджета и имаме известна стабилност. Доколко това е достатъчно – вече коментирахме. Отново подчертавам, че темата с контрола на разхода на този бюджет, ако бъде въведен такъв ефективен контрол, мисля, че ще има доста изненадващи резултати. Ние коментираме медицинската помощ, но верификация при аптеките и при разхода на лекарствата на практика няма. Тоест ако трябва да се въведе контрол, който да доведе до минимум, или да направи невъзможно оказването на фиктивни дейности в медицината, не по-малко важно е това да бъде направено и при отпускането на лекарствените средства, защото половината от този бюджет отива в частта лекарства. Половината от всичките тези пет милиарда, които, пуснати пред Вашите камери, са много пари.
- Като управител на ДКЦ – II, как ще коментирате това, което ще се промени с този бюджет в доболничната помощ?
С точно този бюджет, за 2026 година, нищо няма да се промени. Силно се надявам нищо да не се промени. По-хубаво няма да стане, защото увеличението на бюджета е под официалната инфлация. Лично аз се надявам дори и при по-рестриктивни условия да успеем да съхраним функционалността на лечебното заведение. Средствата, които не достигат в лечебно заведение, правят следната ситуация: Лечебното заведение функционира, ние правим за нашите пациенти това, което трябва. В резултат на това, с приходите, които се генерират, ние можем да осигурим фонд работна заплата, доставчици и режийни разходи. Тук варианти за резерви и инвестиции в нова медицинска техника практически няма. Разбирам до голяма степен защо бюджетът беше приет толкова късно – не само здравеопазването е в тази ситуация. Но бюджет, който влиза в сила през август, не е добър вариант. Ако това е бюджетът на началото на една стабилност, а много бързо ще стане ясно, когато започнат преговорите за бюджет 2027 и договор 2027 година дали това е така, или не. Ако видим тенденция към разбиране и правилно структурирани действия от страна на управляващите, тогава можем да говорим за развитие. Ако не – ще приемем, че сме минали през поредната реформа. Поне за своя стаж съм преживял трийсетина такива.
.gif)
Очакванията на Българския лекарски съюз са предизвестени. На първо място, ние имаме бюджет, който се приема малко след средата на годината. Тоест ако трябва да говорим за устойчивост и развитие, на този етап и с този бюджет това остава на втори план, защото реално бюджетът няма да влезе в действие преди месец август. Това, което е заложено в бюджета като пера, средствата, които са заделени за първична, специализирана и болнична помощ, както и за медикаменти, в болнична помощ и в медикаментите ръстът е около 10%, в първичната и специализираната помощ ръстът е около 4,5%. Това са реалностите. Най-вероятно това ще бъде бюджетът, който ще бъде гласуван, и с който ще работим до края на годината.
- Един коментар на общата финансова рамка и сравнение с предходната година.
Коментарът на общата финансова рамка е по-обширен и отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен, защото с бюджета за 2026 година се забелязва една не дотам добра тенденция в разпределението на разходите. Това е така, тъй като увеличението на бюджета в първична и специализирана извънболнична помощ, както Ви казах, е около 4,5%, което означава, че този ръст не само не достига официално обявената инфлация, а дори е под нея. Ако погледнем пет години назад, ще видим, че тази тенденция при първичната и специализираната извънболнична помощ увеличението на бюджета е по-малко от общия инфлационен индекс. Това е въпрос на политика, която държавата избира да реализира. Многото разговори за извеждане на дейности в извънболнична помощ, за да се намали скъпото болнично лечение, не кореспондират с цифрите, които са заложени в бюджета, особено в този за 2026 година. Българският лекарски съюз изпрати подробно становище до парламента преди гласуването на бюджета, в което всички тези въпроси са разгледани. Ние мисля, че ще бъдем поставени в ситуация да го изработим този бюджет, защото остават само няколко месеца, особено при болничната помощ цените не могат да бъдат прилагани със задна дата, а само за оставащия период, който реално е около три месеца. А в същото време се забелязва, че ръстът на бюджета, в частта медикаменти и лекарства, си е сравнително траен и се получава диспропорция, която не бих казал, че влияе добре нито на изпълнителите, нито на пациентите, защото те са в прицела на всичката дейност, наречена здравеопазване. Сериозно трябва да се подчертае нещо, което е хубаво да се говори гласни. Бюджетът за здравеопазване не е субсидия. Това не са средства, които се дават на изпълнители или лечебни заведения просто защото правят нещо. Напротив. Това е закупена от НЗОК дейност. Извършва се медицинска дейност, тя се остойностява по определен ред и лечебните заведения получават средства въз основа на отчетената дейност. Още веднъж подчертавам, че това не е субсидия на лечебните заведения.
- Как тази недостатъчност на финансирането ще се отрази върху работата на лечебните заведения при изпълнението на бюджета?
Тази недостатъчност, на първо място, до известна степен ще бъде компенсирана от лечебните заведения. За да говорим за недостатъчност, добре е да коментираме термина достатъчност. До момента никога не е направена рамка, която да каже, че бюджетът за здравеопазване, за да постигне определени цели, трябва да бъде в точно такъв размер. Това не е правено. Добър политически ход, вероятно носи и дивиденти, е хвърлянето в пространството на цифри, които звучат стряскащо – ето качихме половин милиард, качихме един милиард. Добре, но никой не казва колко струва всичко това. Никой не прави анализ какъв е достатъчният бюджет, за да можем след това да кажем какъв е недостатъчният. Защото формулата е сравнително проста. Не е много популярно това, което ще кажа, но бюджетът плюс доплащането е равно на достатъчното. Това ще увеличи или ще продължи да има доплащане под някакъв характер.
- А пряко на пациентите как ще се отрази това?
На пациентите това ще се отрази в частта доплащане. Ще има дейности, които ще се наложи да бъдат доплащани от пациентите, защото просто не са достатъчно финансирани от бюджета. В тази връзка искам да засегна още една тема, по която Лекарският съюз има принципно и доста последователно становище. Ние сме за сериозен и ефективен контрол върху разходването на средствата от бюджета. Тоест темата за верификацията от пациентите на това, което се прави, трябва да бъде превантивна. Много пъти е изразявано това становище. Ползата тук е както публична, така и частна. От една страна, контролът, който е превантивен, не допуска при разход на средства, които евентуално след това преустановяване на нарушение да бъдат наложени като санкция. Имаме подробно разработен план, който сме изпратили за това нещо. По една или друга причина за момента контролът е постфактум. Тоест дейността вече е извършена, пациентът получава уведомление, че това му е направено, и трябва да отговори с „да“ или „не“ дали това е така. Това не е достатъчно ефективно. На първо място, могат да се допуснат обикновени технически грешки – ако има двете опции, човек може случайно да натисне грешния отговор и няма право на корекция. На второ място, винаги има доза субективизъм. Тоест ако пациентът е недоволен, например защото личният му лекар мотивирано е отказал направление, той може да отговори, че не е бил при този лекар. Това са неща, които много лесно могат да бъдат елиминирани с превантивен контрол. Подробно е описано това нещо. Причините, поради които не е въведено, не са в лекарския съюз.
- Няма промяна в размера на потребителската такса. Един коментар и по тази тема. И какви промени виждате в бюджета на НЗОК – положителни и отрицателни?
Потребителската такса отдавна не си изпълнява ролята, с която беше въведена. Защото това е такса, която касае административни дейности. Това е и вариант за регулация на посещенията, колкото и да изглежда несериозно, защото потребителската такса е евро и малко, два лева и деветдесет стотинки. Тя беше фиксирана като процент от минималната работна заплата, но това отдавна беше спряно с постановление на Министерския съвет. В момента не изпълнява функцията си и по тази причина потребителската такса е малко повече на втори план в това отношение. Ще повторя, че в размера, който е в момента, тя не е това, което трябва да бъде. Що се касае до параметрите на бюджета, трябва да кажем, че той е балансирам спрямо отделните видове медицинска помощ и тенденцията към устойчивост е факт. Имаме известен ръст във всички отделни пера на бюджета и имаме известна стабилност. Доколко това е достатъчно – вече коментирахме. Отново подчертавам, че темата с контрола на разхода на този бюджет, ако бъде въведен такъв ефективен контрол, мисля, че ще има доста изненадващи резултати. Ние коментираме медицинската помощ, но верификация при аптеките и при разхода на лекарствата на практика няма. Тоест ако трябва да се въведе контрол, който да доведе до минимум, или да направи невъзможно оказването на фиктивни дейности в медицината, не по-малко важно е това да бъде направено и при отпускането на лекарствените средства, защото половината от този бюджет отива в частта лекарства. Половината от всичките тези пет милиарда, които, пуснати пред Вашите камери, са много пари.
- Като управител на ДКЦ – II, как ще коментирате това, което ще се промени с този бюджет в доболничната помощ?
С точно този бюджет, за 2026 година, нищо няма да се промени. Силно се надявам нищо да не се промени. По-хубаво няма да стане, защото увеличението на бюджета е под официалната инфлация. Лично аз се надявам дори и при по-рестриктивни условия да успеем да съхраним функционалността на лечебното заведение. Средствата, които не достигат в лечебно заведение, правят следната ситуация: Лечебното заведение функционира, ние правим за нашите пациенти това, което трябва. В резултат на това, с приходите, които се генерират, ние можем да осигурим фонд работна заплата, доставчици и режийни разходи. Тук варианти за резерви и инвестиции в нова медицинска техника практически няма. Разбирам до голяма степен защо бюджетът беше приет толкова късно – не само здравеопазването е в тази ситуация. Но бюджет, който влиза в сила през август, не е добър вариант. Ако това е бюджетът на началото на една стабилност, а много бързо ще стане ясно, когато започнат преговорите за бюджет 2027 и договор 2027 година дали това е така, или не. Ако видим тенденция към разбиране и правилно структурирани действия от страна на управляващите, тогава можем да говорим за развитие. Ако не – ще приемем, че сме минали през поредната реформа. Поне за своя стаж съм преживял трийсетина такива.
Коментирайте
