На 31 януари 2025 година се навършват 114 години от рождението на Данаил Бекяров – виден общественик, публицист, краевед, адвокат и почетен гражданин на Добрич.
Неговите книги и публикации имат изключителен принос за съхранение на добруджанската памет и за развитието на Добруджа.
През 1999 година - за изключителен и траен принос в обществено-политическия, социалния и културен живот на Добрич и Добруджа е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич.
На 18 октомври 2006 година Добрич и Добруджа се простиха със своя свиден син Данаил Бекяров.
Фрагменти от неговата богата биография:
Данаил Бекяров е възпитаник на Българската частна гимназия в Добрич. Участва активно в обществения и културния живот на града още от 1928 година. От 1930 до 1934 година е в Париж, където завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Първите си опити в журналистиката прави съвсем млад, защитавайки добруджанската кауза. Широко известни са публикациите му във вестниците "Добруджански глас" /член е на редакционния му комитет/, "Добруджа", "Единство", "Ново единство" и "Добруджански куриер". В тях очертава ролята на българското студентство в освободителните борби на добруджанското население.
През 1934 г. Бекяров става адвокат в Добрич. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в града. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. През 1936 година, заедно с известния добруджански поет Борис Колев, изпраща протестна телеграма до румънския министър-председател Георги Татареску по повод масовите арести и репресии над българи от Силистренско . Във вестник „Добруджански глас” от 15 март 1936 г. е публикувана Телеграмата – протест на базарджишкото гражданство до Министър - председателя Г. Татареску срещу терора върху българското население, където Данаил Бекяров е първи от подписалите декларацията. Работи неуморно и общува с изявените добруджански публицисти и общественици Христо Капитанов, Любен Станчев, Яни Калиакренски, Печо Господинов и други видни добруджанци.
През 1940 година е сред основателите на читалище „Йордан Йовков” и е негов секретар до 1944 г. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация става експерт-консултант в Министерството на външните работи по прилагането на клаузите на Крайовския договор от 7 септември 1940 г.
От 1945 г. е сътрудник на вестник „Добруджанска трибуна”, „Златна Добруджа”, „Морски телеграф”, „Родно слово” – Кишинев, сборник „Добруджа”, списание „Добрич”, списание „Македонски преглед” и др., където публикува краеведските си изследвания върху важни проблеми от миналото на Добруджа и град Добрич. В продължение на седем години е адвокат в Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 г.
Краеведските му изследвания са многобройни. Плод на дългогодишната му събирателска и изследователска работа е монографията "Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г." (1998) и „Хаджиоглу Пазарджик. Някогашният Добрич от XIV в. до 1882 г.”(2002), за чието издаване библиотеката има значим принос. Интерес представляват непубликуваната монография „Добрич”, Ч. 1 и 2, в която Бекяров описва възникването на град Добрич, училищното дело, освобождението му от османско владичество, както и развитието на града до края на 60-те години.
Регионална библиотека „Дора Габе” съхранява изследванията за него, събрани в книгите: „Личности и събития” и „Добруджанци се смеят” на Атанас Пеев, „Добруджа възпява себе си …” и „Живот, отдаден на Добруджа: лит. анкета с Данаил Ст. Бекяров” на Йордан Дачев, „Добруджанци в науката, изкуството и културата” и „Сказки, беседи и слова” на Любен Бешков, „Данаил Стефанов Бекяров : 1911-2006 : Био-библиография” на Галя Маринова и др. ; неговите публикации на различни теми във в. „Добруджанска трибуна”, сп. „Краезнание”, Антимовски хан”, „Подиум”и др.; ценни документи от неговия личен архив - писма, телеграми, течения на вестниците „Добруджански глас" "Единство", "Ново единство" и др.
Неговите книги и публикации имат изключителен принос за съхранение на добруджанската памет и за развитието на Добруджа.
През 1999 година - за изключителен и траен принос в обществено-политическия, социалния и културен живот на Добрич и Добруджа е удостоен със званието Почетен гражданин на Добрич.
На 18 октомври 2006 година Добрич и Добруджа се простиха със своя свиден син Данаил Бекяров.
Фрагменти от неговата богата биография:
Данаил Бекяров е възпитаник на Българската частна гимназия в Добрич. Участва активно в обществения и културния живот на града още от 1928 година. От 1930 до 1934 година е в Париж, където завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Първите си опити в журналистиката прави съвсем млад, защитавайки добруджанската кауза. Широко известни са публикациите му във вестниците "Добруджански глас" /член е на редакционния му комитет/, "Добруджа", "Единство", "Ново единство" и "Добруджански куриер". В тях очертава ролята на българското студентство в освободителните борби на добруджанското население.
През 1934 г. Бекяров става адвокат в Добрич. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в града. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. През 1936 година, заедно с известния добруджански поет Борис Колев, изпраща протестна телеграма до румънския министър-председател Георги Татареску по повод масовите арести и репресии над българи от Силистренско . Във вестник „Добруджански глас” от 15 март 1936 г. е публикувана Телеграмата – протест на базарджишкото гражданство до Министър - председателя Г. Татареску срещу терора върху българското население, където Данаил Бекяров е първи от подписалите декларацията. Работи неуморно и общува с изявените добруджански публицисти и общественици Христо Капитанов, Любен Станчев, Яни Калиакренски, Печо Господинов и други видни добруджанци.
През 1940 година е сред основателите на читалище „Йордан Йовков” и е негов секретар до 1944 г. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация става експерт-консултант в Министерството на външните работи по прилагането на клаузите на Крайовския договор от 7 септември 1940 г.
От 1945 г. е сътрудник на вестник „Добруджанска трибуна”, „Златна Добруджа”, „Морски телеграф”, „Родно слово” – Кишинев, сборник „Добруджа”, списание „Добрич”, списание „Македонски преглед” и др., където публикува краеведските си изследвания върху важни проблеми от миналото на Добруджа и град Добрич. В продължение на седем години е адвокат в Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 г.
Краеведските му изследвания са многобройни. Плод на дългогодишната му събирателска и изследователска работа е монографията "Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г." (1998) и „Хаджиоглу Пазарджик. Някогашният Добрич от XIV в. до 1882 г.”(2002), за чието издаване библиотеката има значим принос. Интерес представляват непубликуваната монография „Добрич”, Ч. 1 и 2, в която Бекяров описва възникването на град Добрич, училищното дело, освобождението му от османско владичество, както и развитието на града до края на 60-те години.
Регионална библиотека „Дора Габе” съхранява изследванията за него, събрани в книгите: „Личности и събития” и „Добруджанци се смеят” на Атанас Пеев, „Добруджа възпява себе си …” и „Живот, отдаден на Добруджа: лит. анкета с Данаил Ст. Бекяров” на Йордан Дачев, „Добруджанци в науката, изкуството и културата” и „Сказки, беседи и слова” на Любен Бешков, „Данаил Стефанов Бекяров : 1911-2006 : Био-библиография” на Галя Маринова и др. ; неговите публикации на различни теми във в. „Добруджанска трибуна”, сп. „Краезнание”, Антимовски хан”, „Подиум”и др.; ценни документи от неговия личен архив - писма, телеграми, течения на вестниците „Добруджански глас" "Единство", "Ново единство" и др.
Източник:Община ДОБРИЧ
Коментирайте
1 USD = 1.88006 BGN
1 GBP = 2.33713 BGN
1 CHF = 2.07163 BGN
