Любомир Аламанов е един от създателите на Българската асоциация на пиар агенциите и неин пръв председател. Работи в сферата на комуникациите повече от 25 години. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди.
– Г-н Аламанов, вече имаме назначен служебен кабинет и министрите положиха клетва. Какво показва съставът на кабинета и изборът на министрите, посочени от Андрей Гюров?
Съставът показва впечатляваща експертност. Министрите идват от различни партии и обществени сектори, но всеки от тях си тежи на мястото, всеки от тях има доста добра професионална репутация в своята област. Така че очакванията към тяхната работа са високи.
– Премиерът заяви, че няма коалиционна математика, а широк обществен формат. Въпреки това, последваха остри критики и лични нападки. Как си обяснявате това?
Забележете, че критиките са само и единствено гнусни лични нападки. Забележете, че няма сериозни аргументи по същество, че някой не си разбира от работата. Изваждат се стари лични истории, удобно подбрани, вероятно с помощта на хора, близки до службите.
Вадят се такива неща, за да се уязви личността, тъй като очевидно нищо друго не е намерено за тези хора. А това, по някакъв начин, просто потвърждава тяхната професионална репутация. Аз очаквам в скоро време да се извадят и неща, какви са били в училище, дали в детската градина са дърпали някого за косата или нещо подобно. Явно политическата истерия стига до тези нива.
– Несъмнено очакванията от кабинета са много големи. Но основната задача на служебния кабинет е провеждането на честни избори. Възможно ли е това да бъде постигнато с този състав, с този министър на вътрешните работи, с вицепремиера за честни избори?
Надяваме се. Министърът на вътрешните работи има опит като съдия и вероятно добре познава слабостите в работата на полицията и разследващите органи. Всички помним онези кадри с Бай Гошо с 20 гласа, тук да му ги напишем, или някой си искал 15 гласа там да напишем – Кака Гинче, и няма нито един осъден. Очевидно, някъде се къса цялата тази верига. Имаше и примери при частичните избори в Пазарджик, как МВР стоеше и гледаше безучастно на всички сигнали.
Затова надеждите към служебния кабинет – да пресече подобни практики, са големи. Остава да видим дали ще успее.
– Как трагедията „Петрохан“ се проектира върху обществено-политическия живот?
Трагедията е ужасяваща, особено заради смъртта на 15-годишно дете. За мен е нечовешко как може политици да използват подобно събитие за политически цели. Начинът, по който някои говореха, гнусотиите, които наговориха, надхвърля всякакви човешки разбирания и граници за етика, морал, състрадание и съчувствие.
Това е просто ужасно. Начинът, по който някои служби започнаха от самото начало да внушават някакви версии, да внушават определена посока, да виктимизират допълнително жертвите, да обезчовечават жертвите, с цел обществото да претръпне и да не търси отговорност. Пускането на информация на час по лъжичка, очевидните пропуски в комуникацията и някои действия на разследващите – всичко това хвърля огромно съмнение в способността на институциите, или може би хвърля съмнение за това, че целенасочено се създава такъв хаос, за да се подклаждат страховете на хората и да се подклажда това недоверие.
А опитът за свързване на служебния кабинет с трагедията в Петрохан е толкова нелепо и смешно, че не знам просто каква друга дума да използвам.
– В рамките на конспиративната теория е това, в което уличават една политическа сила, но възможно ли е да е замислено така да се случи?
Силно искам да вярвам, че даже хората, които го правят, не са извършили всичко това единствено с цел политическо омаскаряване, защото това би било чудовищно. По-скоро трагедията се използва впоследствие от определени кръгове.
Ситуацията напомня на 2001 г., когато правителството на Иван Костов беше разклатено след смъртта на малко дете. Обществото беше силно разколебано и скоро след това се появи нов „спасител“ – Симеон Сакскобургготски, чиято партия НДСВ спечели изборите. Историята показва, че подобни емоционални вълни могат да имат сериозни политически последствия.
За съжаление, все още явно в структурите на държавните органи има хора, които, вместо да се грижат за това, всички ние да сме спокойни и обществото да върви напред, те се грижат за това да се всява паника, за да може най-различни политически субекти да се възползват от тази паника.
– Имаме нов играч на политическата сцена – Румен Радев. Не е ли парадоксално, че структура без име, листи и програма вече води в социологическите проучвания?
Донякъде е разбираемо. Има мистерия около бъдещата партия – не се знае посоката, програмата, хората. Все още голяма част от избирателите, които казват, че биха гласували за такава „фамозна“ структура, вероятно се водят от личния рейтинг на Румен Радев, което е разбираемо.
Интересната ситуация ще дойде, когато той все пак трябва да каже каква ще бъде неговата структура – наляво, надясно, на изток, на запад. Ще ни вади ли от Европейския съюз или няма да ни вади. В момента той събира подкрепа от много широк спектър – от леви до десни, от проевропейски до проруски настроени избиратели. Когато посоката стане ясна, част от тази подкрепа може да се разпадне.
Другото, което е важно – хората виждат неговата мажоритарна фигура, но все пак това са пропорционални парламентарни избори. И съставянето на листите ще бъде много интересно какво отражение ще даде, защото едно е листите да бъдат с професионалисти, които могат да свършат някаква работа, както например е списъкът със служебните министри в момента, съвсем друго е списъкът да се напълни, както на времето Симеон Сакскобургготски направи – просто с известни лица, певци, спортисти, хора, които да привлекат вниманието, но на практика да има само едно малко ядро, което да върши работа.
И виждате къде финишира НДСВ – изчезна просто. Също се случва, между другото, и с ИТН, където първоначално имаше голям подем, след това се видя, че тази структура не е устойчива и нищо не предлага и тя също се спихва. Така се случва с всички проекти, които разчитат на един спасител, а след това отвътре няма нищо консистентно.
– Ще стигне ли, според Вас, протестната енергия на младите до 19 април? Дали ще се материализира гневът в гласове? Толкова много се зарадвахме, толкова много заложихме на младите хора, но като че ли с отдалечаването на изборите, всичко това спихна някак...
Това е много добър въпрос. Аз силно се надявам младите хора да са разбрали, че само с излизане на един-два протеста нищо не се решава. Демокрацията е много отговорно занятие, което изисква всеки един от нас, всеки ден да отстоява своя избор – да живеем в нормална държава, с нормални закони, с нормално работещи институции. Надявам се те да разберат това и да отидат да гласуват. Факт е, че младите хора, в процентно съотношение, са доста по-малко, отколкото по-възрастните, може би по-уплашените, може би по-притеснените, които очевидно предпочитат сигурността на спасителя пред отговорността сами да взимат решение за своя живот. Така че ще бъде интересно и се надявам на мъдростта на хората да отидат и да гласуват.
– А Вашата прогноза каква е? Съвпада ли със социологическите проучвания, които излязоха в последните дни?
Това е една от малкото ситуации, в които никаква прогноза не може да се направи, защото това, което социологията показва, е много моментна снимка. В случая, в който има такъв спасител, всичко може да се случи, тоест той, с няколко погрешни хода, да спаднат очакванията към него и той рязко да получи много по-малко, отколкото е очаквал От друга страна, останалите партии могат да направят много грешки и той неочаквано да получи още повече, така че това е една от ситуациите, в които прогнозите, според мен, няма как да се направят.
– Да имаме търпение, така ли?
Да. Да имаме и мъдрост. А всички останали партии трябва да знаят, че трябва да положат изключително много усилия, за да убедят хората в това, което предлагат. И тук наистина имам предвид всички партии, защото концепцията за спасителите унищожава политическата система, като система, което е много вредно.
– Г-н Аламанов, вече имаме назначен служебен кабинет и министрите положиха клетва. Какво показва съставът на кабинета и изборът на министрите, посочени от Андрей Гюров?
Съставът показва впечатляваща експертност. Министрите идват от различни партии и обществени сектори, но всеки от тях си тежи на мястото, всеки от тях има доста добра професионална репутация в своята област. Така че очакванията към тяхната работа са високи.
– Премиерът заяви, че няма коалиционна математика, а широк обществен формат. Въпреки това, последваха остри критики и лични нападки. Как си обяснявате това?
Забележете, че критиките са само и единствено гнусни лични нападки. Забележете, че няма сериозни аргументи по същество, че някой не си разбира от работата. Изваждат се стари лични истории, удобно подбрани, вероятно с помощта на хора, близки до службите.
Вадят се такива неща, за да се уязви личността, тъй като очевидно нищо друго не е намерено за тези хора. А това, по някакъв начин, просто потвърждава тяхната професионална репутация. Аз очаквам в скоро време да се извадят и неща, какви са били в училище, дали в детската градина са дърпали някого за косата или нещо подобно. Явно политическата истерия стига до тези нива.
– Несъмнено очакванията от кабинета са много големи. Но основната задача на служебния кабинет е провеждането на честни избори. Възможно ли е това да бъде постигнато с този състав, с този министър на вътрешните работи, с вицепремиера за честни избори?
Надяваме се. Министърът на вътрешните работи има опит като съдия и вероятно добре познава слабостите в работата на полицията и разследващите органи. Всички помним онези кадри с Бай Гошо с 20 гласа, тук да му ги напишем, или някой си искал 15 гласа там да напишем – Кака Гинче, и няма нито един осъден. Очевидно, някъде се къса цялата тази верига. Имаше и примери при частичните избори в Пазарджик, как МВР стоеше и гледаше безучастно на всички сигнали.
Затова надеждите към служебния кабинет – да пресече подобни практики, са големи. Остава да видим дали ще успее.
– Как трагедията „Петрохан“ се проектира върху обществено-политическия живот?
Трагедията е ужасяваща, особено заради смъртта на 15-годишно дете. За мен е нечовешко как може политици да използват подобно събитие за политически цели. Начинът, по който някои говореха, гнусотиите, които наговориха, надхвърля всякакви човешки разбирания и граници за етика, морал, състрадание и съчувствие.
Това е просто ужасно. Начинът, по който някои служби започнаха от самото начало да внушават някакви версии, да внушават определена посока, да виктимизират допълнително жертвите, да обезчовечават жертвите, с цел обществото да претръпне и да не търси отговорност. Пускането на информация на час по лъжичка, очевидните пропуски в комуникацията и някои действия на разследващите – всичко това хвърля огромно съмнение в способността на институциите, или може би хвърля съмнение за това, че целенасочено се създава такъв хаос, за да се подклаждат страховете на хората и да се подклажда това недоверие.
А опитът за свързване на служебния кабинет с трагедията в Петрохан е толкова нелепо и смешно, че не знам просто каква друга дума да използвам.
– В рамките на конспиративната теория е това, в което уличават една политическа сила, но възможно ли е да е замислено така да се случи?
Силно искам да вярвам, че даже хората, които го правят, не са извършили всичко това единствено с цел политическо омаскаряване, защото това би било чудовищно. По-скоро трагедията се използва впоследствие от определени кръгове.
Ситуацията напомня на 2001 г., когато правителството на Иван Костов беше разклатено след смъртта на малко дете. Обществото беше силно разколебано и скоро след това се появи нов „спасител“ – Симеон Сакскобургготски, чиято партия НДСВ спечели изборите. Историята показва, че подобни емоционални вълни могат да имат сериозни политически последствия.
За съжаление, все още явно в структурите на държавните органи има хора, които, вместо да се грижат за това, всички ние да сме спокойни и обществото да върви напред, те се грижат за това да се всява паника, за да може най-различни политически субекти да се възползват от тази паника.
– Имаме нов играч на политическата сцена – Румен Радев. Не е ли парадоксално, че структура без име, листи и програма вече води в социологическите проучвания?
Донякъде е разбираемо. Има мистерия около бъдещата партия – не се знае посоката, програмата, хората. Все още голяма част от избирателите, които казват, че биха гласували за такава „фамозна“ структура, вероятно се водят от личния рейтинг на Румен Радев, което е разбираемо.
Интересната ситуация ще дойде, когато той все пак трябва да каже каква ще бъде неговата структура – наляво, надясно, на изток, на запад. Ще ни вади ли от Европейския съюз или няма да ни вади. В момента той събира подкрепа от много широк спектър – от леви до десни, от проевропейски до проруски настроени избиратели. Когато посоката стане ясна, част от тази подкрепа може да се разпадне.
Другото, което е важно – хората виждат неговата мажоритарна фигура, но все пак това са пропорционални парламентарни избори. И съставянето на листите ще бъде много интересно какво отражение ще даде, защото едно е листите да бъдат с професионалисти, които могат да свършат някаква работа, както например е списъкът със служебните министри в момента, съвсем друго е списъкът да се напълни, както на времето Симеон Сакскобургготски направи – просто с известни лица, певци, спортисти, хора, които да привлекат вниманието, но на практика да има само едно малко ядро, което да върши работа.
И виждате къде финишира НДСВ – изчезна просто. Също се случва, между другото, и с ИТН, където първоначално имаше голям подем, след това се видя, че тази структура не е устойчива и нищо не предлага и тя също се спихва. Така се случва с всички проекти, които разчитат на един спасител, а след това отвътре няма нищо консистентно.
– Ще стигне ли, според Вас, протестната енергия на младите до 19 април? Дали ще се материализира гневът в гласове? Толкова много се зарадвахме, толкова много заложихме на младите хора, но като че ли с отдалечаването на изборите, всичко това спихна някак...
Това е много добър въпрос. Аз силно се надявам младите хора да са разбрали, че само с излизане на един-два протеста нищо не се решава. Демокрацията е много отговорно занятие, което изисква всеки един от нас, всеки ден да отстоява своя избор – да живеем в нормална държава, с нормални закони, с нормално работещи институции. Надявам се те да разберат това и да отидат да гласуват. Факт е, че младите хора, в процентно съотношение, са доста по-малко, отколкото по-възрастните, може би по-уплашените, може би по-притеснените, които очевидно предпочитат сигурността на спасителя пред отговорността сами да взимат решение за своя живот. Така че ще бъде интересно и се надявам на мъдростта на хората да отидат и да гласуват.
– А Вашата прогноза каква е? Съвпада ли със социологическите проучвания, които излязоха в последните дни?
Това е една от малкото ситуации, в които никаква прогноза не може да се направи, защото това, което социологията показва, е много моментна снимка. В случая, в който има такъв спасител, всичко може да се случи, тоест той, с няколко погрешни хода, да спаднат очакванията към него и той рязко да получи много по-малко, отколкото е очаквал От друга страна, останалите партии могат да направят много грешки и той неочаквано да получи още повече, така че това е една от ситуациите, в които прогнозите, според мен, няма как да се направят.
– Да имаме търпение, така ли?
Да. Да имаме и мъдрост. А всички останали партии трябва да знаят, че трябва да положат изключително много усилия, за да убедят хората в това, което предлагат. И тук наистина имам предвид всички партии, защото концепцията за спасителите унищожава политическата система, като система, което е много вредно.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
