Европа отчита сериозно нарастване на онкологичните заболявания. Данните за 2022 г. сочат над 2,3 милиона нови случая и около 1,7 милиона смъртни случаи. България не прави изключение от тази тенденция, въпреки че липсва точна национална статистика поради нефункциониращ Национален раков регистър.
Това съобщи в предаването „Тя... жената!“ на медийна група „Добруджа“ д-р Зюхал Касимова – онколог в МБАЛ-Добрич. Тя ни гостува по повод Световния ден за борба с рака – 4 февруари.
- Д-р Касимова, каква е ролята на днешния Световен ден за борба с рака? Какво символизира този ден и трябва ли да има един ден за борба с рака?
На 4 февруари през 2000 г. на Световна среща за борба с рака в Париж се събират лидери на държави, представители на здравни организации, на пациентски сдружения и водени от тревогата за нарастващия брой онкологични заболявания, създават Парижката харта. Тя има ключови решения за подпомагане на ранната диагностика, ефективно лечение, превенцията на онкологичните заболявания, както и цел да стимулира научно-изследователската дейност в тази сфера. Тогава е взето решение всяка година 4 февруари да се отбелязва по целия свят, за да се привлече вниманието на обществото към тази тема и с позитивен тон да се насърчават хората. Да се намали страхът и да се развенчават митове, свързани с заболяването. Това е време, в което да напомним, че здравословният начин на живот е основният фактор за предпазване от онкологични заболявания.
- Страната ни едва ли прави някакво изключение от световната статистика по отношение на заболявания от рак и различните видове рак, които се срещат. Но къде се намираме в класацията?
Няма точна статистика за Европа. Като цяло, в цяла Европа се наблюдава нарастване на заболяванията. Последните данни за 2022 година са за общо 2,3 милиона новооткрити заболявания с 1,7 милиона смъртност, което е много. За нашата страна няма точна статистика, понеже от няколко години не функционира Националният раков регистър, но като цяло се движим с подобни параметри. При мъжете остава водещ карцинома на белите дробове, следван от карцинома на простатната жлеза и на дебелото и правото черво. А при жените най-често е карцинома на млечната жлеза, също следван от карциномите на храносмилателната система, дебело и право черво. И общата група на гинекологичните карциноми на маточна шика. А това е много свързано с рисковите фактори. Тоест, водещи остават пушене, прием на алкохол, наднормално тегло, намалена физическа активност, както и експозиция на карциногени в работната среда. И някои вируси, като човешкия папиломен вирус.
- Къде в цялата картина е област Добрич? Разболяваме ли се много?
Зачастяват случаите на млади хора в начални стадии, които са открити абсолютно случайно при профилактичен преглед. Това дава надежда, че ранната диагностика води до пълно излекуване. Това е целта. Тоест, от една страна, статистиката е нарастване на фона на случайно хванати пациенти. Наблюдава се също, заради подобреното здравеопазване, увеличаване на броя с пациенти, които достигат възраст 80 плюс години, където пък естествено започват множество дегенеративни заболявания, сред които и онкологични. Има от една страна нарастване, но с положителен аспект, на ранни стадии, има и късен етап, там, където са естествени очаквания.
Затова моят съвет е да не се крием. Трябва да търсим активно, да диагностицираме и да лекуваме.
- Казахте, че е важен здравословният начин на живот – един от факторите, който провокира даден вид онкологично заболяване. Можете ли да дефинирате, какво е здравословен начин на живот?
Не може да бъде описан еднозначно. Така или иначе, имаме всички наследствени фактори, които си ги носим и които не можем да променим. Има и фактори на околната среда, които се смятат, че 40% могат да бъдат редуцирани като цяло от клиничните заболявания. Аз вече изброих тези елементарни стъпки, като спиране, употребата на алкохол, пушене, нормално телесно тегло, което е част от целият бум от метаболитен синдром, хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Нашите органи са много свързани. Те са системи, така че това, което води от дисбаланс на въглехидратния метаболизъм по разни сигнални вътреклетъчни пътеки активира и клетъчното делене. Тоест, добра физическа активност, разумно хранене с прием на достатъчно пресни плодове и зеленчуци всеки ден, достатъчен прием на вода, за да може да се детоксикират клетките.
- От каква възраст и колко често трябва да се правят скринингови изследвания, за да се избегне дори този ранен стадий на онкология при млади хора?
Много зависи от локализацията и фамилната намеса. Принципно, по здравна каса има заложено начално изследване със скрининг с мамографии за карцином на млечната жлеза от 50-годишна възраст за всеки жени. Това е лесно достъпно, безплатно. Както и при мъжете се изследва простатоспецифичния антиген, който е много чувствителен маркер. От подобна възраст започват консултации с гинеколог с цитонамазки.
Но пък, ако при човек има фамилна анамнеза за повече от един роднини с онкологично заболяване в ранна възраст, то тогава началото на скрининга трябва да се измести доста по-рано, около 35-годишна възраст. Особено за колоректалните карциноми.
- Кои симптоми хората подценяват най-често?
Не само един симптом, по-скоро всеки един симптом, който продължи повече от 3 седмици, въпреки лечение, трябва да навежда за по-разширено търсене. Било то кашлица, болка в гръб, в рамо или болка в стомаха или диария. Трябва да има онкологично мислене и онкологична бдителност и от пациенти, и от лекари. Тоест, при всяко едно заболяване, при всяко едно неразположение, трябва да ни светла лампичка в главата, че може да става въпрос за някакъв вид онкология.
- Кои са основните или най-големите митове за онкологията и за заболяванията с онкологичен характер, с които се срещате?
В момента се сещам за два - за биопсиите и за билките. Все още много хора се страхуват от биопсии. Мислят, че това ще доведе до разхематизиране на процеса и стимулиране на метастази. Не е така. Самите туморни клетки имат в биологията си склонност към метастазиране и много често малко първично огнище може да бъде открито заедно вече с далечни метастази. Тоест, едното няма връзка с другото. Но пък от друга страна, голямото количество хистологичен резултат, който се получава при биопсиите, ни дава възможност за разширен панел изследвания, които могат да определят чувствителността на самия човек и на заболяването към различни модерни таргетни медикаменти. Тоест, това е голям плюс, който не бива да се избягва само заради страха от биопсията.
А второто е за билките. Знаете, всеки човек, като чуе сериозна диагноза, започва да се лекува с природни средства, което приветствам. Но пък трябва да се знае, че билките променят много чернодробни микронедазни системи и могат да повишат токсичността на някои медикаменти или пък да намалят желания противотуморен ефект. Тоест, много трябва да се внимава всеки ден, какво се приема и да се консултира с лекуващия лекар.
- Д-р Касимова, знаем, че когато чуем тази диагноза, тя е тежка както за носителя на диагнозата, така и за тези, които съжителстват с него, за близките, за семейството. Какво бихте посъветвали хората, които живеят с болни?
Виждам много голяма разлика между хора, които са обгрижвани от близките си в подкрепяща семейна среда и тези, които, по една или друга причина, са оставени сами да се борят. Разликата в прогнозите са големи. Пациентите са при нас в болницата за по 2-3 дни на всеки 3 седмици, тоест ние нямаме непрекъснат контакт с тях. След като прелеем медикаментите, те се прибират вкъщи и ролята на обгрижващ персонал е поета от близките, с разумно, здравословно хранене, почивка в периодите,в които се чувстват по-отпаднали по различни причини и, както казахте, с постоянна мотивация да поддържаме високо ниво на борбеност. Това помага много.
- Какво, според Вас, е нужно да знае всеки човек за рака?
Във всеки пациент има генетични мутации, които в даден момент могат да доведат до развитие на дадедено заболяване. Да речем, при пациенти с високо риск от определени тумори се изследват генетични мутации в гени. Но това не е смъртна присъда, не е задължително да развият онкологично заболяване, въпреки носителство. Тук отново ролята на околната среда, на епигенетичните промени или това, което се случва в нашите клетки след деленето на ДНК, има ключово значение. Генетичното носителство не е 100% задължително да се изяви.
- Защо избрахте тази специалност?
Медицината беше първи избор за мен още от детска възраст. Аз от дете играя на лекар и никога не е имало мисъл за нещо друго. Знаете дръвчетата, сребърните ели в двора на училище „Св. Климент Охридски” в Добрич. Аз бях в една от двете експериментални паралелки, 6-годишни първокласници, през 1980 г. в това училище. И тогава, в първия учебен ден учителките питаха всяко едно дете какво иска да стане, като порастне. Аз казах моя избор. Той беше записан и оставен в корените на едно от тези дръвчета. Когато беше модерно всички да си избират професии като космонавти или певици, аз бях решила, че ще бъда лекар.
- А защо избрахте онкологията? Може би това е най-трудната специалност, най-широкоспектърната, най-сложната...
Тук вече по-скоро съдбата ме избра. Тоест, от студентка имах покани да работя в онкологията на болница „Света Марина” във Варна и вече може би щях да се радвам на академична кариера, но по някакъв вътрешен страх винаги съм бягала от тази специалност.
След това обаче, с моя баща минах през всички етапи от диагностика и лечение. Тоест, много добре разбирам пациентите и техните семейства, какво чувстват на всеки етап - страх, гняв, надежда, разочарование. И това ми помага много. Съдбата по някакъв начин ме е насочила какво трябва да правя. И като се обърна назад, виждам точките, които мога да събера.
- В кои случаи е най-трудно?
Те са два типа. Да, естествено, колкото и много победи да имаме, в някакъв момент все се случва болестта да надделее и губим приятели. Тогава е трудно, но това пък мотивира да се търси и чете още повече. А вторият тип събития, които се натрупват, е склонността на хората да прехвърлят отговорността за собствените си действия и бездействия при напреднало заболяване върху лекуващия екип. Това тежи.
- Медицината се развива много бързо. Как виждате лечението на рак след 20 години, например?
20 години е много време, но пък това, което аз активно чета и откривам към настоящия момент, са два интересни момента. От една страна, все повече има тенденция да се връща към мъдростта на източната медицина в някои водещи лечебни заведения в света. Давам пример с верига болници в Америка, спонсорирани от Фондация „Рокфелер“, където рутинно, със стандартните терапии, пациентите си имат и модули с източни терапии за подпомагане и ускоряване ефекта на лечението, както и подобряване на поносимостта.
Във Варненския медицински университет също има факултет по източна медицина, който миналата година организира кръгла маса по темата, свързана с онкологични, автоимунни и труднолечими заболявания. Имах удоволствието да бъда поканена. Имаше интересни теми, които обсъждахме за бъдещето сътрудничество и като цяло за помощ на пациентите. Това е едното направление, което виждам, че вече навлиза.
От друга страна, до сега лечението беше насочено повече към химически медикаменти. Вече обаче виждам навлизането на физиката в диагностиката и лечението. В смисъл, все повече се говори, че при заболяване има промяна в заряда на тялото и електромагнитното поле. Наскоро четох интересна статия от унгарски учени, че има субмолекулна дисрегулация в митохондриите – това са енергийните ни структури, в резултат на нарушено съотношение на онкоизотопи на някои от най-често срещаните елементи. И това променя функцията на моторчетата, на малките наноаденозинтрифосфатази. Тоест, това е друга тенденция, която заслужава сериозно разглеждане. Може би тук ще се окаже това разковниче, което ще ни помогне да избегнем на много-много субклетъчно ниво всички тези коварни механизми, които изброих, които позволяват на туморната клетка да оцелява. Всъщност, едното и другото не са много различни. Друг любопитен факт е, че бащите на квантовата физика също са се интересували от източна мъдрост. Например, Нилс Бор се интересува от китайското дао, а пък Шрьодингер изучава древните индийски веди, индийските учения. Така че това виждам аз като част от бъдещето.
Това съобщи в предаването „Тя... жената!“ на медийна група „Добруджа“ д-р Зюхал Касимова – онколог в МБАЛ-Добрич. Тя ни гостува по повод Световния ден за борба с рака – 4 февруари.
- Д-р Касимова, каква е ролята на днешния Световен ден за борба с рака? Какво символизира този ден и трябва ли да има един ден за борба с рака?
На 4 февруари през 2000 г. на Световна среща за борба с рака в Париж се събират лидери на държави, представители на здравни организации, на пациентски сдружения и водени от тревогата за нарастващия брой онкологични заболявания, създават Парижката харта. Тя има ключови решения за подпомагане на ранната диагностика, ефективно лечение, превенцията на онкологичните заболявания, както и цел да стимулира научно-изследователската дейност в тази сфера. Тогава е взето решение всяка година 4 февруари да се отбелязва по целия свят, за да се привлече вниманието на обществото към тази тема и с позитивен тон да се насърчават хората. Да се намали страхът и да се развенчават митове, свързани с заболяването. Това е време, в което да напомним, че здравословният начин на живот е основният фактор за предпазване от онкологични заболявания.
- Страната ни едва ли прави някакво изключение от световната статистика по отношение на заболявания от рак и различните видове рак, които се срещат. Но къде се намираме в класацията?
Няма точна статистика за Европа. Като цяло, в цяла Европа се наблюдава нарастване на заболяванията. Последните данни за 2022 година са за общо 2,3 милиона новооткрити заболявания с 1,7 милиона смъртност, което е много. За нашата страна няма точна статистика, понеже от няколко години не функционира Националният раков регистър, но като цяло се движим с подобни параметри. При мъжете остава водещ карцинома на белите дробове, следван от карцинома на простатната жлеза и на дебелото и правото черво. А при жените най-често е карцинома на млечната жлеза, също следван от карциномите на храносмилателната система, дебело и право черво. И общата група на гинекологичните карциноми на маточна шика. А това е много свързано с рисковите фактори. Тоест, водещи остават пушене, прием на алкохол, наднормално тегло, намалена физическа активност, както и експозиция на карциногени в работната среда. И някои вируси, като човешкия папиломен вирус.
- Къде в цялата картина е област Добрич? Разболяваме ли се много?
Зачастяват случаите на млади хора в начални стадии, които са открити абсолютно случайно при профилактичен преглед. Това дава надежда, че ранната диагностика води до пълно излекуване. Това е целта. Тоест, от една страна, статистиката е нарастване на фона на случайно хванати пациенти. Наблюдава се също, заради подобреното здравеопазване, увеличаване на броя с пациенти, които достигат възраст 80 плюс години, където пък естествено започват множество дегенеративни заболявания, сред които и онкологични. Има от една страна нарастване, но с положителен аспект, на ранни стадии, има и късен етап, там, където са естествени очаквания.
Затова моят съвет е да не се крием. Трябва да търсим активно, да диагностицираме и да лекуваме.
- Казахте, че е важен здравословният начин на живот – един от факторите, който провокира даден вид онкологично заболяване. Можете ли да дефинирате, какво е здравословен начин на живот?
Не може да бъде описан еднозначно. Така или иначе, имаме всички наследствени фактори, които си ги носим и които не можем да променим. Има и фактори на околната среда, които се смятат, че 40% могат да бъдат редуцирани като цяло от клиничните заболявания. Аз вече изброих тези елементарни стъпки, като спиране, употребата на алкохол, пушене, нормално телесно тегло, което е част от целият бум от метаболитен синдром, хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Нашите органи са много свързани. Те са системи, така че това, което води от дисбаланс на въглехидратния метаболизъм по разни сигнални вътреклетъчни пътеки активира и клетъчното делене. Тоест, добра физическа активност, разумно хранене с прием на достатъчно пресни плодове и зеленчуци всеки ден, достатъчен прием на вода, за да може да се детоксикират клетките.
- От каква възраст и колко често трябва да се правят скринингови изследвания, за да се избегне дори този ранен стадий на онкология при млади хора?
Много зависи от локализацията и фамилната намеса. Принципно, по здравна каса има заложено начално изследване със скрининг с мамографии за карцином на млечната жлеза от 50-годишна възраст за всеки жени. Това е лесно достъпно, безплатно. Както и при мъжете се изследва простатоспецифичния антиген, който е много чувствителен маркер. От подобна възраст започват консултации с гинеколог с цитонамазки.
Но пък, ако при човек има фамилна анамнеза за повече от един роднини с онкологично заболяване в ранна възраст, то тогава началото на скрининга трябва да се измести доста по-рано, около 35-годишна възраст. Особено за колоректалните карциноми.
- Кои симптоми хората подценяват най-често?
Не само един симптом, по-скоро всеки един симптом, който продължи повече от 3 седмици, въпреки лечение, трябва да навежда за по-разширено търсене. Било то кашлица, болка в гръб, в рамо или болка в стомаха или диария. Трябва да има онкологично мислене и онкологична бдителност и от пациенти, и от лекари. Тоест, при всяко едно заболяване, при всяко едно неразположение, трябва да ни светла лампичка в главата, че може да става въпрос за някакъв вид онкология.
- Кои са основните или най-големите митове за онкологията и за заболяванията с онкологичен характер, с които се срещате?
В момента се сещам за два - за биопсиите и за билките. Все още много хора се страхуват от биопсии. Мислят, че това ще доведе до разхематизиране на процеса и стимулиране на метастази. Не е така. Самите туморни клетки имат в биологията си склонност към метастазиране и много често малко първично огнище може да бъде открито заедно вече с далечни метастази. Тоест, едното няма връзка с другото. Но пък от друга страна, голямото количество хистологичен резултат, който се получава при биопсиите, ни дава възможност за разширен панел изследвания, които могат да определят чувствителността на самия човек и на заболяването към различни модерни таргетни медикаменти. Тоест, това е голям плюс, който не бива да се избягва само заради страха от биопсията.
А второто е за билките. Знаете, всеки човек, като чуе сериозна диагноза, започва да се лекува с природни средства, което приветствам. Но пък трябва да се знае, че билките променят много чернодробни микронедазни системи и могат да повишат токсичността на някои медикаменти или пък да намалят желания противотуморен ефект. Тоест, много трябва да се внимава всеки ден, какво се приема и да се консултира с лекуващия лекар.
- Д-р Касимова, знаем, че когато чуем тази диагноза, тя е тежка както за носителя на диагнозата, така и за тези, които съжителстват с него, за близките, за семейството. Какво бихте посъветвали хората, които живеят с болни?
Виждам много голяма разлика между хора, които са обгрижвани от близките си в подкрепяща семейна среда и тези, които, по една или друга причина, са оставени сами да се борят. Разликата в прогнозите са големи. Пациентите са при нас в болницата за по 2-3 дни на всеки 3 седмици, тоест ние нямаме непрекъснат контакт с тях. След като прелеем медикаментите, те се прибират вкъщи и ролята на обгрижващ персонал е поета от близките, с разумно, здравословно хранене, почивка в периодите,в които се чувстват по-отпаднали по различни причини и, както казахте, с постоянна мотивация да поддържаме високо ниво на борбеност. Това помага много.
- Какво, според Вас, е нужно да знае всеки човек за рака?
Във всеки пациент има генетични мутации, които в даден момент могат да доведат до развитие на дадедено заболяване. Да речем, при пациенти с високо риск от определени тумори се изследват генетични мутации в гени. Но това не е смъртна присъда, не е задължително да развият онкологично заболяване, въпреки носителство. Тук отново ролята на околната среда, на епигенетичните промени или това, което се случва в нашите клетки след деленето на ДНК, има ключово значение. Генетичното носителство не е 100% задължително да се изяви.
- Защо избрахте тази специалност?
Медицината беше първи избор за мен още от детска възраст. Аз от дете играя на лекар и никога не е имало мисъл за нещо друго. Знаете дръвчетата, сребърните ели в двора на училище „Св. Климент Охридски” в Добрич. Аз бях в една от двете експериментални паралелки, 6-годишни първокласници, през 1980 г. в това училище. И тогава, в първия учебен ден учителките питаха всяко едно дете какво иска да стане, като порастне. Аз казах моя избор. Той беше записан и оставен в корените на едно от тези дръвчета. Когато беше модерно всички да си избират професии като космонавти или певици, аз бях решила, че ще бъда лекар.
- А защо избрахте онкологията? Може би това е най-трудната специалност, най-широкоспектърната, най-сложната...
Тук вече по-скоро съдбата ме избра. Тоест, от студентка имах покани да работя в онкологията на болница „Света Марина” във Варна и вече може би щях да се радвам на академична кариера, но по някакъв вътрешен страх винаги съм бягала от тази специалност.
След това обаче, с моя баща минах през всички етапи от диагностика и лечение. Тоест, много добре разбирам пациентите и техните семейства, какво чувстват на всеки етап - страх, гняв, надежда, разочарование. И това ми помага много. Съдбата по някакъв начин ме е насочила какво трябва да правя. И като се обърна назад, виждам точките, които мога да събера.
- В кои случаи е най-трудно?
Те са два типа. Да, естествено, колкото и много победи да имаме, в някакъв момент все се случва болестта да надделее и губим приятели. Тогава е трудно, но това пък мотивира да се търси и чете още повече. А вторият тип събития, които се натрупват, е склонността на хората да прехвърлят отговорността за собствените си действия и бездействия при напреднало заболяване върху лекуващия екип. Това тежи.
- Медицината се развива много бързо. Как виждате лечението на рак след 20 години, например?
20 години е много време, но пък това, което аз активно чета и откривам към настоящия момент, са два интересни момента. От една страна, все повече има тенденция да се връща към мъдростта на източната медицина в някои водещи лечебни заведения в света. Давам пример с верига болници в Америка, спонсорирани от Фондация „Рокфелер“, където рутинно, със стандартните терапии, пациентите си имат и модули с източни терапии за подпомагане и ускоряване ефекта на лечението, както и подобряване на поносимостта.
Във Варненския медицински университет също има факултет по източна медицина, който миналата година организира кръгла маса по темата, свързана с онкологични, автоимунни и труднолечими заболявания. Имах удоволствието да бъда поканена. Имаше интересни теми, които обсъждахме за бъдещето сътрудничество и като цяло за помощ на пациентите. Това е едното направление, което виждам, че вече навлиза.
От друга страна, до сега лечението беше насочено повече към химически медикаменти. Вече обаче виждам навлизането на физиката в диагностиката и лечението. В смисъл, все повече се говори, че при заболяване има промяна в заряда на тялото и електромагнитното поле. Наскоро четох интересна статия от унгарски учени, че има субмолекулна дисрегулация в митохондриите – това са енергийните ни структури, в резултат на нарушено съотношение на онкоизотопи на някои от най-често срещаните елементи. И това променя функцията на моторчетата, на малките наноаденозинтрифосфатази. Тоест, това е друга тенденция, която заслужава сериозно разглеждане. Може би тук ще се окаже това разковниче, което ще ни помогне да избегнем на много-много субклетъчно ниво всички тези коварни механизми, които изброих, които позволяват на туморната клетка да оцелява. Всъщност, едното и другото не са много различни. Друг любопитен факт е, че бащите на квантовата физика също са се интересували от източна мъдрост. Например, Нилс Бор се интересува от китайското дао, а пък Шрьодингер изучава древните индийски веди, индийските учения. Така че това виждам аз като част от бъдещето.
Коментирайте
.gif)
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
