На 1 юни се навършват 126 години от Дуранкулашките бунтове. Това е повод земеделците от Добруджа отново да се съберат под знамената на Грекова могила. Сборният пункт за организираното автошествие до Дуранкулак е в 9.00 часа на кръговото до Каварна, съобщи Тодор Моралийски, председател на ПП „Никола Петков“.
Честването и панихидата за загиналите ще започнат от Грекова могила и ще продължат в центъра на село Дуранкулак. За честването са поканени депутати, министри, представители на местната власт и политически партии.
Селските бунтове в България от 1900 година са масови брожения, предизвикани от връщането на натуралния десятък от правителството на Тодор Иванчов. Бунтовете имат стихиен характер и са потушени с кръв от армията и полицията, ръководени от министъра на вътрешните работи Васил Радославов.
Борбата срещу десятъка, в която участва с легални средства, способства за популяризирането и политизирането на Българския земеделски народен съюз — до този момент повече професионално-съсловна организация.
В района на Дуранкулак на 1 юни 1900 година войниците нападат въстаналите селяни. Загиват 90 селяни и няколко войници. Ранени са повече от 300 души.
След Дуранкулашките събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България. Извънредните правомощия позволяват на властите да наложат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция. Широката употреба на армията в тези мероприятия води до засилване на критиките в парламента срещу кабинета Иванчов и до конфликт между Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е против репресиите. В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900 г. Десятъкът става основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивнолиберали го отменят още същата година и издават амнистия за осъдените участници в бунтовете.
Честването и панихидата за загиналите ще започнат от Грекова могила и ще продължат в центъра на село Дуранкулак. За честването са поканени депутати, министри, представители на местната власт и политически партии.
Селските бунтове в България от 1900 година са масови брожения, предизвикани от връщането на натуралния десятък от правителството на Тодор Иванчов. Бунтовете имат стихиен характер и са потушени с кръв от армията и полицията, ръководени от министъра на вътрешните работи Васил Радославов.
Борбата срещу десятъка, в която участва с легални средства, способства за популяризирането и политизирането на Българския земеделски народен съюз — до този момент повече професионално-съсловна организация.
В района на Дуранкулак на 1 юни 1900 година войниците нападат въстаналите селяни. Загиват 90 селяни и няколко войници. Ранени са повече от 300 души.
След Дуранкулашките събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България. Извънредните правомощия позволяват на властите да наложат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция. Широката употреба на армията в тези мероприятия води до засилване на критиките в парламента срещу кабинета Иванчов и до конфликт между Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е против репресиите. В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900 г. Десятъкът става основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивнолиберали го отменят още същата година и издават амнистия за осъдените участници в бунтовете.
Коментирайте
