Едва 53% от 15-годишните ученици са функционално грамотни. През учебната 2019/2020 г. се отчитат едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години - 78.7%. През 2019 г. делът на младите хора (15-34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски нива - 17,5%. 10% от учениците не бяха включени в дистанционното обучение в електронна среда. Това са част от изводите в традиционния мониторингов доклад на сдружение "Образование България 2030".
Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. "Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане, пише в доклада.
След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават. Например:
Повишава се делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки
Повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система
Положителни тенденции:
Завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда
Значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.)
Докладът дава и конкретни препоръки:
Образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания
Националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците
Учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения
Според авторите на доклада, кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, промени изцяло обучителния процес, като открои някои работещи механизми, но и подчерта добре познати проблеми. "Институциите припознаха необходимостта да се инвестират допълнително усилия и средства в достигането на всеки ученик. Създадоха се нови платформи за споделяне на материали и добри практики, а училищните екипи имаха възможност да надградят дигиталните си умения. Пред българското образование обаче остават предизвикателствата, свързани с гарантирането на достъп до качествено образование за всички ученици, както и със задържането на учениците, които са в риск от отпадане, пише в доклада.
След влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. се предприеха безпрецедентно много мерки за повишаване на качеството на образованието. Много от тях са обещаващи и успешни. Въпреки това данните показват, че резултатите от тях все още не се виждат и предизвикателствата остават. Например:
Повишава се делът на 15-годишните ученици, които нямат основни умения по четене, математика и природни науки
Повече деца и младежи напускат преждевременно образователната система
Положителни тенденции:
Завършилите образованието си младежи се реализират по-добре на пазара на труда
Значително намаляват младежите, които нито учат, нито работят (от 26% през 2013 г. до 17,5% през 2019 г.)
Докладът дава и конкретни препоръки:
Образованието приоритетно да формира умения и компетентности за реализация, а не само предметни знания
Националните външни оценявания и матурите да измерват не само фактологични знания, но и уменията на учениците
Учителите да бъдат подкрепени и обучени да прилагат новия компетентностен подход и да развиват и умения
Коментирайте
.gif)
