Православната църква отбелязва на 2 януари Св. Силвестър – папа Римски. Името Силвестър е от латински произход и означава „горски“. Традицията повелява на 2 януари да се изчисти дома след празниците.
Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият и да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Имен ден на 2 януари празнуват: Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица.
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” в “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
Обичаят на празника има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има едър впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият и да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Имен ден на 2 януари празнуват: Силвестър, Силвия, Силвана, Серафим, Гopан, Гopица.
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” в “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
Източник:БГНЕС
Коментирайте
.gif)
