22 големи стопанства контролират 60% от земеделската земя. 4% от фермите у нас стопанисват 80% от земята. Това коментира вчера доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН пред "Блумбърг тв България". Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа, добави той.
В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в сектора. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които произвеждат за пазара, е само 6%, докато останалите 94% произвеждат основно за лично потребление.
Една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в който България е член на ЕС, голяма част от субсидиите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционните български продукти. Така страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев.
Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите, коментира той. В новия програмен период пък ограничението е приложено така, че през по-миналата стопанска година са били засегнати седем юридически лица, а през миналата - нито едно. В резултат производството е насочено към суровини, което води до загуба на добавената стойност. Според експерта притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни. Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от ЕС, в които подпомагането е насочено към по-малките ферми.
В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в сектора. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които произвеждат за пазара, е само 6%, докато останалите 94% произвеждат основно за лично потребление.
Една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в който България е член на ЕС, голяма част от субсидиите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционните български продукти. Така страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев.
Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите, коментира той. В новия програмен период пък ограничението е приложено така, че през по-миналата стопанска година са били засегнати седем юридически лица, а през миналата - нито едно. В резултат производството е насочено към суровини, което води до загуба на добавената стойност. Според експерта притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни. Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от ЕС, в които подпомагането е насочено към по-малките ферми.
Снимка:luxury77.com
Източник:Segabg.com
Коментирайте
