38 млн. лв. от забавени данъци влязоха в хазната с помощта на ново правило

Само за 2 месеца хазната е успяла да събере близо 38 млн. лв. забавени данъци от фирми, които получават плащания по договори с министерствата и останалите разпоредители с бюджет. Правилото подобни разплащания да се правят само след проверка за просрочени дългове в НАП и Агенция "Митници" дават резултат за хазната, макар да създават сериозни притеснения в отделни сектори като здравеопазването, пише "Сега", позовавайки се на свои източници в Министерството на финансите.

Това сочат данни за ефекта от прието в края на ноември решение от кабинета. Малко преди приключването на бюджетната година министрите решиха, че всяко плащане на министерства и разпоредители с бюджет по договори за над 100 000 лв. ще се извършва след проверка за налични просрочени задължения на получателя на парите в НАП и Агенция "Митници". При тези проверки НАП има право да наложи запор върху част от плащането. Проверката трябва да приключи максимум до 7 дни.

От приемането на решението в края на ноември до момента по този ред са били проверени близо 250 000 плащания. В резултат от проверките в НАП са покрити стари задължения за около 38 млн. лв.

Забраната за извършване на плащания без подобна проверка създава сериозно напрежение в здравеопазването. Опасението тук е, че много болници няма да могат да получат парите си от НЗОК при наличие на задължения и са възможни допълнителни забавяния. Националната агенция за приходите отказа коментар по темата, липсват официални данни за общия размер на просрочените задължения за данъци и осигуровки на болниците. Проблемът допълнително се усложнява от хроничния проблем с просрочени задължения от страна на Министерство на здравеопазването към болниците. В средата на м.г. просрочените задължения на МЗ към държавните болници възлизаха на 112.4 млн. лв., просрочените дългове към общински болници бяха 28.4 млн. лв. Не е ясно дали НЗОК в крайна сметка няма да бъде изключена от правилата. В момента те не важат само за Народното събрание и съдебната власт, чиито бюджети по правило са самостоятелни.

Освен хазната просрочени вземания от контрагенти имат и самите министерства. Липсва системна информация за размерите на тези суми и действията, които ведомствата предприемат. Подобни данни бяха обявени в края на мандата на кабинета "Орешарски". От отчета за полугодието тогава стана ясно, че при агенциите абсолютен рекордьор по просрочени вземания е Държавната агенция "Държавен резерв и военно-временни запаси". Резервът отчете 214.9 млн. лв. просрочени вземания от контрагенти, пише още изданието.

Източник:News.bg