Победата на българските войски по време на Добричката епопея от 1916 година е от изключително важна за българския дух, за почтеността и смелостта на българина, който не се спира пред по-многочислен враг, който настъпва, припомня в интервю за радио „Добруджа“, историкът и журналист Даниела Горчева. В тази битка за Добрич участват сръбски, румънски и руски части. Тук битката е била много драматична, защото нашите защитници биват обкръжени от всякъде. По това време се води битка по-нагоре към Тутракан и там е съсредоточена българската армия. Положението става много драматично, защото ако падне Добрич пада Варна, след нея и Бургас и успеха при Тутракан не би имал значение. През това време ген. Иван Колев с неговата конница се намира между Тутракан и Добрич.Той разбира от съгледвач, че положението около Добрич е критично и опасно. Няма време да поиска разрешение от главнокомандващия армията, защото по това време няма мобилни телефони. Трябва някой с кон да отиде да занесе съобщение. В този момент истинският, войн истинският лидер трябва да вземе решение. Рисковано решение защото ще оголи фланга, от среща има руски дружини и те могат да атакуват на това слабо място, разказва Горчева. Той оставя хора, които да имитират, че там се намира конната дивизия и препускат към Добрич.
Има моменти от българската история които всеки трябва да знае, категорична е Даниела Горчева. Такъв е моментът, когато защитниците разбират, че не могат да отстъпват, няма шанс за победа и геройски ще се мре, по спомените на един от войниците, централният фланг изведнъж спира срещу тях, после и левият фланг спира, неочаквано отстъпват. Това отстъпление се превръща в паническо бягство, руснаци и румънци бягат панически захвърляйки въоръжението си. Докато още се чудят какво става един млад юнак на кон, малко дребно конче идва към него и младежът казва:“Г-н подполковник много ви здраве от ген.Колев, майката им разплака“….гласи историческия цитат. Така благодарение на съобразителността на прозорливостта на куража на ген.Колев е спасен Добрич. Това са геройски дни, в които българите показват, че могат да защитават своята земя. Много важно е да се знае, че това не е битка за територия, войниците се бият за своите хора които са страдали много жестоко от румънския гнет. Докато България се бие в Балканската война на другия край на страната, румънците нападат оголената Добруджа и я превземат, когато няма кой да я защити, да я отбранява, защото са останали само жени и деца. Не само ,че я окупират, но се отнасят много жестоко с населението на Добруджа.
Има анкета от Петър Габе, бащата на Дора Габе, който разказва за това жестоко поведение на румънците. Какво етническо прочистване е имало в тези години. Не за територия за свободата на сънародниците си се бият българските войници.
Трябва да познаваме историята си за да знаем от къде идват и опасностите, казва Даниела Горчева. Десетилетия не ни даваха да знаем своята история и ни мамеха, че Русия е наш приятел. Русия, за съжаление е една изостанала държава, която и днес в двадесет и първи век се държи като в седемнадесети и осемнадесети век. Продължава да иска да заграбва чужди територии, тя продължава да мечтае за Босфора, а България и е на пътя. Заплахата към нас идва отново от Русия. Много малко хора го знаят, но те трябва да познават собствената си история да четат Захари Стоянов, Христо Ботев, да знаят какво е казвал Левски. Да помнят, че Русия не ни е освобождавала, стреми се към Босфора и Дарданелите и води тези войни, защото България е на пътя и. Действително резултатът от Руско –Турската война е нашето освобождение , но ние си го извоюваме. Българският народ може да се гордее, че сам е извоювал свободата си. По същия начин и за Добруджа която е върната не чрез война, а благодарение на дипломацията на Цар Борис III, който успява да използва съотношението на силите и да натисне Германия и Румъния.
Много хора, които не знаят казват, че Хитлер е върнал Добруджа. Това не е вярно. Цар Борис III сключва Крайовската споготба с румънците и не само, че го сключва, но се обръща към великите сили и в подходящ момент всички те одобряват договора. В края на войната Добруджа си остава за България, защото царят е изпипал нещата.
6 и 7 септември са едни светли дати за България, категорична е историкът, публицист и журналист Даниела Горчева.
Има моменти от българската история които всеки трябва да знае, категорична е Даниела Горчева. Такъв е моментът, когато защитниците разбират, че не могат да отстъпват, няма шанс за победа и геройски ще се мре, по спомените на един от войниците, централният фланг изведнъж спира срещу тях, после и левият фланг спира, неочаквано отстъпват. Това отстъпление се превръща в паническо бягство, руснаци и румънци бягат панически захвърляйки въоръжението си. Докато още се чудят какво става един млад юнак на кон, малко дребно конче идва към него и младежът казва:“Г-н подполковник много ви здраве от ген.Колев, майката им разплака“….гласи историческия цитат. Така благодарение на съобразителността на прозорливостта на куража на ген.Колев е спасен Добрич. Това са геройски дни, в които българите показват, че могат да защитават своята земя. Много важно е да се знае, че това не е битка за територия, войниците се бият за своите хора които са страдали много жестоко от румънския гнет. Докато България се бие в Балканската война на другия край на страната, румънците нападат оголената Добруджа и я превземат, когато няма кой да я защити, да я отбранява, защото са останали само жени и деца. Не само ,че я окупират, но се отнасят много жестоко с населението на Добруджа.
Има анкета от Петър Габе, бащата на Дора Габе, който разказва за това жестоко поведение на румънците. Какво етническо прочистване е имало в тези години. Не за територия за свободата на сънародниците си се бият българските войници.
Трябва да познаваме историята си за да знаем от къде идват и опасностите, казва Даниела Горчева. Десетилетия не ни даваха да знаем своята история и ни мамеха, че Русия е наш приятел. Русия, за съжаление е една изостанала държава, която и днес в двадесет и първи век се държи като в седемнадесети и осемнадесети век. Продължава да иска да заграбва чужди територии, тя продължава да мечтае за Босфора, а България и е на пътя. Заплахата към нас идва отново от Русия. Много малко хора го знаят, но те трябва да познават собствената си история да четат Захари Стоянов, Христо Ботев, да знаят какво е казвал Левски. Да помнят, че Русия не ни е освобождавала, стреми се към Босфора и Дарданелите и води тези войни, защото България е на пътя и. Действително резултатът от Руско –Турската война е нашето освобождение , но ние си го извоюваме. Българският народ може да се гордее, че сам е извоювал свободата си. По същия начин и за Добруджа която е върната не чрез война, а благодарение на дипломацията на Цар Борис III, който успява да използва съотношението на силите и да натисне Германия и Румъния.
Много хора, които не знаят казват, че Хитлер е върнал Добруджа. Това не е вярно. Цар Борис III сключва Крайовската споготба с румънците и не само, че го сключва, но се обръща към великите сили и в подходящ момент всички те одобряват договора. В края на войната Добруджа си остава за България, защото царят е изпипал нещата.
6 и 7 септември са едни светли дати за България, категорична е историкът, публицист и журналист Даниела Горчева.
Коментирайте
.gif)
