76 осъдени от Народен съд, 13 убити на 8-ми март, петима преди това (ВИДЕО)

Историкът Цветан Сашев припомня за историческите факти и останали свидетелства за осъдените от т.н.Народен съд през 1945 година. На мястото, където преди 78 години са разстреляни осъдените,  сме с една от сродниците на Георги Табаков, Яна Табакова.

„Трябва да помним злощастната съдба на убитите и на осъдените на които животът е съсипан“, изтъква Сашев. Не всички от гореизброените са били на разстрела на 8-ми март 1945 година на мястото на днешния кръст паметник. Има свидетелства за 11 убити там. Във вестника са изписани имената на 12 осъдени до живот, 13 души с присъди до 15 години затвор и др. на по 10,12,8 и по малко години лишаване от свобода.
„Това са хора от местния елит, държавни служби, съд, полиция, кметове от близките села“, посочва Сашев. Той предполага ,че в началото на 70-те години костите на убитите в Добрич,  са били изместени.
Има разкази за онова време, които няма как да се проверят, отбелязва историкът. Той припомня за съдбата на Яни Хаджиянев Калиакренски, който се води безследно изчезнал. С голяма сигурност се знае, че е бил убит, но не е сред осъдените от Народния съд. Вероятно и ма  и други като него.

След 1990 година започва едно по-сериозно преосмисляне на темата за т.н.Народен съд. Все по труден става пътят  по следите на времето.
Народният съд е един феномен към който тепърва ще се връщаме. Феномен със зловеща окраска. В Добрич, този феномен е по-специфичен и с това, че територията е била част от Румъния с малки прекъсвания от 1913 до 1940 година.  Срещу тези хора, които са привлечени и съдени не  е имало дори смислени обвинения. В много кратък период от време те са били част от българската държава по тази причина.Основните обвинения срещу тях в голяма степен са несъстоятелни.

Общият брой на привлечените като обвиняеми е 86. При произнасянето на присъдите 10 човека са оправдани.18 са осъдени на смърт. 12  са осъдени на  доживотен затвор, по 15 години получават 13 души, по 7 души по  10 години затвор  и т.н Цифрата е голяма за регион като нашия, където партизанско движение не е имало. И само 4 години е този период за който се отнасят обвиненията. За тези хора се знае малко, защото явно така ни е по удобно. Ако се разровим в тези мрачни територии ще ни заболи. Защото сред пострадалите от този процес  има и невинни.
 
Процесът всъщност е политически в своята цялост.За по-голямата част  от осъдените няма сериозна обосновка защо са осъдени. От 76 човека получили присъди, обосновка има за 40.Не се знае с точност колко са екзекутирани.При произнасянето на смъртните присъди се упоменават 5 човека, които липсват. Има запазени свидетелства на хора които са били на разстрела и те казват, че убитите са били 11. Надяваме се с течение на времето да достигнем до истината. Знае се ,че тези които са екзекутори са били петима. Що се отнася до паметта, то през 1993 година се съставя инициативен комитет и пред 1996 се открива паметния кръст в Добрич на 11 май в присъствието на президента Жельо Желев.
 

Коментирайте