“Българското крушение 1913“ е поредният фундаментален труд на акад. Георги Марков. Има безброй книги, някои от които заслужават да бъдат прочетени, други дори да бъдат препрочетени, но тази книга заради изстраданите поуки в нея, трябва да стане настолна за всеки българин. Националните крушения в Историята връхлитат внезапно, но траят мъчително дълго. Втората балканска война само за един месец предопределя тежката съдба на нас, българите от първия оръдеен изстрел преди 104 години до ден днешен, за да споделяме с неизкоренима тъга, че „граничим със самите себе си“.
С необикновено трудна задача се е захванал акад. Георги Марков, за да направи това свое цялостно и задълбочено изследване на Втората балканска война, той очертава и осветява ясно трите кръга на злополучния за България развой: вътрешен кръг на противоречиви взаимоотношения между монарха, правителството и Главното командване; среден кръг на съгласуваните действия на противобългарската коалиция и външен кръг на разнопосочната намеса на Великите сили. Външната политика и дипломацията са пряко зависими от военната стратегия и хода на военните действия. Българският национален въпрос не само че не се решава с максималистичната клетва „Всичко или нищо, сега или никога“, но се заплита още повече във въоръжения сблъсък „един против всички“ на Балканите. Стратегическите граници се налагат със сила над етническите, като печален израз на прословутото геополитическо явление „балканизация“. Съседите на България обаче упорстват, че жестоката несправедливост към един народ може да бъде „добре дошла“ справедливост за други народи. Историята твърде скоро и кърваво оправда техния „свещен егоизъм“ в пламъците на Първата световна война.
.gif)
С необикновено трудна задача се е захванал акад. Георги Марков, за да направи това свое цялостно и задълбочено изследване на Втората балканска война, той очертава и осветява ясно трите кръга на злополучния за България развой: вътрешен кръг на противоречиви взаимоотношения между монарха, правителството и Главното командване; среден кръг на съгласуваните действия на противобългарската коалиция и външен кръг на разнопосочната намеса на Великите сили. Външната политика и дипломацията са пряко зависими от военната стратегия и хода на военните действия. Българският национален въпрос не само че не се решава с максималистичната клетва „Всичко или нищо, сега или никога“, но се заплита още повече във въоръжения сблъсък „един против всички“ на Балканите. Стратегическите граници се налагат със сила над етническите, като печален израз на прословутото геополитическо явление „балканизация“. Съседите на България обаче упорстват, че жестоката несправедливост към един народ може да бъде „добре дошла“ справедливост за други народи. Историята твърде скоро и кърваво оправда техния „свещен егоизъм“ в пламъците на Първата световна война.
Коментирайте
