Александър Стоянов за 10 януари 1997 година

Спомен за онзи 10 януари преди 29 години от историка Александър Стоянов:
10.1.1997г.
Бях на 9 в онези дни и следях бегло какво точно се случва. Помня че заплатата на баща ми не стигаше за бебешка храна на сестра ми, какво остава за всички останали сметки. Помня, че 1 долар беше 3000 лева. Помня, че дупничани бяха блокирали пътя за Гърция, а на улицата в София имаше 1 000 000 души.

Нямам идея как го чувстват хората, които тогва са били на 20-40 г. Нека те да кажат.
Но сега, гледайки назад и познавайки сходни епизоди от историята, съм убеден, че пощадяването на Парламента и неговите обитатели тогава, е основна причина за корумпираната клептокрация в която живеем днес.
Българският народ пропусна шанса за директна и категорична лустрация на политическия елит там, на място. В резултат от това същите синове и внуци на ДС и ЦК ни управляват и до сега.

Добре е, че народът ги уплаши достатъчно, че да се ориентираме към ЕС и НАТО. Това остава утешителната награда, докато вдишваме миризмата на корупцията, шуробаджанащината и безочието - те са достигнали до такива висоти, че често можем физически да подушим резултатът от тях.

Тази година се навършват 30 години от началото на онези велики и трагични протести на глада и безпътицата. Тази година има много и важни избори. Нека си спомним януари 1997 г. - повечето българи са били живи тогава - все пак сме брутално застаряваща нация. Нека си го спомним и когато дойде времето за гласуване и протести, да се запитаме “Колко ниско трябва да паднем, преди единственото възможно изправяне да е с камък в ръка?”

Коментирайте