Анализ: Регулаторите не са независими и струват 500 млн. лв. годишно

Българските регулатори практически не са независими и струват скъпо на бюджета - близо 500 млн. лв. годишно или по около 40 млн. лв. на месец. Това става ясно от анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), представен във вторник пред политици, експерти и членове на "независимите" институции и органи. 

"Мога с едно изречение да изведа каква е есенцията от изследването - тези 19 институции, които ние сме анализирали, които парламентът избира изцяло или частично, от така наречените регулатори, не са независими, не са прозрачни, не са ефективни и ни струват скъпо", заяви пред БНР Теодор Славев, старши изследовател в БИПИ. "Има един принцип, че който те назначава и избира, той следи за това как си вършиш работата", добави той.

"Народното събрание е в дълг към българските граждани, тъй като нашият анализ установи, че от 130 отчета на държавни институции, само 34 са разгледани в ресорните комисии, а от тях само 13 са влезли в пленарната зала, като десет са приети, от които половината са на Българската телеграфна агенция (БТА)", заяви при представянето на доклада Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата.

В анализа на БИПИ се търси отговор на въпросите доколко независими са 19 държавни институции, избирани от Народното събрание, как функционират съобразно принципите на доброто управление и колко струват на данъкоплатците. Сред препоръките в изследването са извършването на целенасочена институционална реформа за укрепване на независимостта на държавните органи, избирани от парламента, плуралистичен модел за номиниране на техните ръководители, както и да се направи единен информационен портал, на който да се публикуват годишните доклади за дейността на тези институции.

Българският парламент беше в дълг към гражданите, защото години наред не бяха подновявани мандатите на органите, избирани изцяло или частично от Народното събрание. 51-вият парламент започна постепенно обновяването им и тази грешка вече до голяма степен е поправена, заяви Наталия Киселова във видеопослание. Тя отбеляза, че за първи път се прави оценка на независимостта на органите въз основа на международни стандарти.

Настоящият анализ е индиректна оценка и на работата на Народното събрание, посочи Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи. Всъщност Народното събрание е в дълг на гражданите по отношение на избора на регулатори, тъй като все още има ключови институции, които остават непопълнени, каза тя и даде пример с омбудсмана.

Гяурова-Вегертседер постави въпроса и дали всички тези 19 институции са нужни, или има такива, които могат да бъдат оптимизирани. Според нея т.нар. Комисия по досиетата може да стане дирекция в Държавна агенция "Архиви". "Тези институции ни струват по наши изчисления 38 млн. лв. на месец и трябва да видим какво стои срещу тези пари", коментира Биляна Гяурова-Вегертседер.
По думите на Цветан Цветков формално по закон тези 19 институции са независими, но на практика не могат да бъдат обявени като такива. Той обясни какво означава да са независими - да извършват правомощията си въз основа на закона и професионалната компетентност, без страх от политически натиск и външно вмешателство.
Относно избора на ръководители на тези органи, експертът посочи, че обикновено кандидатурата е само една, предложена от политически сили или от Министерския съвет, липсва конкуренция и в голяма степен гражданските организации са изолирани от възможността да номинират кандидати.
Законодателят дори се е погрижил, ако евентуално попаднат професионалисти като ръководители на тези институции, той да може да предприеме мерки те да бъдат освободени без право на съдебна защита, отбеляза Цветков. По думите му единствената защита е по инициатива на народни представители или на президента пред Конституционния съд. Затова в анализа се препоръчва нормативно регламентиране на процедура за защита срещу произволно или политическо мотивирано предсрочно прекратяване на пълномощията на ръководителите на тези държавни институции.
Нито един от тези органи няма самостоятелен бюджет, той се определя от изпълнителната власт. Два от тези органа – Икономическият и социален съвет и Фискалният съвет, дори нямат бюджет, средствата за тяхната издръжка са част от бюджета на НС, посочи още Цветков. Освен това много малка част от тези държавни организации имат стратегии и оперативни планове.
Цветков посочи, че тези институции за 2024 г. струват половин милиард лева на бюджета, като 85% са за заплати. По думите му няма някакъв критерий, по който да се определя числеността на тези органи.
Затова сред препоръките в анализа на БИПИ е изготвянето на единна методология за определяне на възнагражденията на ръководителите на тези органи, осигуряване на самостоятелен бюджет и изискване за изготвяне на стратегии за развитие.  

Коментирайте