В последните няколко седмици Беларус се превърна в арена на множество протести, в които се развяват червено-бели знамена. Демонстрациите са срещу преизбирането на президента Александър Лукашенко . Гневът на хората там не отслабва, а нараства. Протестиращите в Беларус срещат голяма подкрепа и в много страни по света. Такава подкрепа бе организирана и в София. Проведоха се два мирни протеста. Единият от тях бе пред посолството на Беларус, а другият – в центъра на столицата. Един от организаторите на мирните акции у нас е Анастасия Ковш. Тя е млад човек, родена в Беларус, но израснала в Русия. Семейството и обаче продължава да живее в родната и страна. Анастасия е завършила Международния колеж в Добрич. В момента живее и работи в София.
- Анастасия, какво Ви провокира и как с е случиха мирните акции в знак на подкрепа на протестиращите в Беларус?
Аз живея в България вече от 8 години. Родена съм в Минск /Беларус/, но съм израснала в Русия. Mоите близки обаче продължават да живеят в Беларус. Така че имам много силна връзка с тази страна. Това, което в момента се случва в Беларус, ме разстройва много. Боли ме сърцето, когато гледам и слушам какво се случва там. В момента, в който видях какво правят хората в други страни, беларусите, които живеят в други страни, аз реших, че можем да окажем такава подкрепа на страната си от тук. В социалните мрежи издирих всички беларуси, които живеят в София и се опитах да ги организирам в мирна акция в знак на подкрепа на нашите сънародници, които протестират по улиците в Минск и не само. Организирахме се, подадохме молба до Общината, за да уведомим за нашето желание за мирна подкрепа пред посолството на Беларус в София. Така, на 19 август, пред посолството се събрахме около 20 души. Да, не сме много, но сме там, за да изкажем нашата подкрепа и поддръжка. Още един такъв мирен протест организирахме и в края на миналата седмица, в близост до НДК. Това, което много ни радва, е фактът, че срещаме подкрепа и от много българи, които се спират и питат защо сме там и се присъединяват към нас.
- Как реагира посолството на Беларус на Вашата акция?
За съжаление, посолството на Беларус не реагира на нашата акция така, както би ни се искало. Никой от там не излезе, за да разговаря с нас. Разбрахме, че ни гледат през щорите на прозорците. Когато отидохме да оставим цветя в памет на жертвите, защото по време на мирни протести там има жертви, които по официална информация са шест, но най-вероятно техният брой е много по-голям, тогава един служител на посолството излезе, взе цветята и се запъти с тях към кофата за боклук, а свещите, които искахме да запалим, бяха счупени и изхвърлени. Всичко това ни направи много неприятно впечатление.
- Имате роднини и приятели, които живеят в Беларус? Какво споделят те?
Да, моето семейство, моите близки продължават да живеят там. Моята леля също е от тези, които излизат и протестират. Това, което се случва, цялата агресия, която се излива по улиците върху хората, всичко това го знам не само от новините и интернет, а и от разказите на мои близки хора. Така например дъщерята на приятел на моя баща е била арестувана, заедно с нейна приятелка, без причина. На 10 август, докато се разхождали в центъра на града, тя и нейната приятелка са били задържани и дни наред никой от близките й нямаше информация за нея. Всички бяхме много притеснени. Тя е изкарала шест дни в затвора. Родителите й я откриват на третия ден. Слава Богу, не е била бита и малтретирана, но пък момичетата са станали свидетели на това как са били бити други момчета. Съпругът на моя братовчедка също е бил арестуван и бит. Да, случващото се там пряко засяга моето семейство и близки хора. Смятам, че за това не трябва да се мълчи.
- Как реагират на всичко случващо се младите хора на Беларус, на живота там?
Младите хора в Беларус разбират, че с режима, който е на власт вече 26 години, те нямат много опции за развитие. Много от тях, които имат възможност, избират да завършат своето образование в съседни или други европейски държави и в последствие да останат да живеят там или на друго място. Има и такива, които искат да напуснат, но нямат възможност и остават и в момента са на улицата в знак на протест.
- Какви са очакванията Ви за изхода от тези протести? Ще доведат ли те до промяна?
Наистина много ни се иска да има промяна. Резултат ще има, но е трудно да се каже, какъв ще бъде той. Властта не желае мир и диалог, не желае да чуе хората. За това и отговарят по начина, по който го правят. Много са страните, които подкрепят протестите в Беларус, това ме кара да си мисля, че власт имащите ще бъдат поставени в ситуация да чуят хората.
- Ще продължат ли мирните акции на подкрепа в София?
Нашите мирни акции ще продължат. Ние ще продължаваме да разпространяваме информация за това, какво се случва в Беларус. През тази седмица престои поредна акция.
- Казахме в началото, че сте живяла и учила в Добрич. Какви са спомените Ви от града и от времето, прекарано в него?
Много хубави и топли спомени имам от Добрич. Три години от живота си съм прекарала в този град. В Добрич завърших Международния колеж. Много обичам Добрич. Все още имам приятели и познати и правя всичко възможно да се връщам поне два пъти в годината в Добрич.
- Каква е професионалната Ви реализация?
Работя във фирма за организация на студентски изложения и международно образование. Преди въвеждането на карантината пътувах много по целия свят. Работата ми е много интересна и динамична. Имам възможност да работя с езиците, които съм учила именно в Добрич, най-вече испански език. Сега той е един от работните ми езици, когато пътувам до Латинска Америка.
- Анастасия, какво Ви провокира и как с е случиха мирните акции в знак на подкрепа на протестиращите в Беларус?
Аз живея в България вече от 8 години. Родена съм в Минск /Беларус/, но съм израснала в Русия. Mоите близки обаче продължават да живеят в Беларус. Така че имам много силна връзка с тази страна. Това, което в момента се случва в Беларус, ме разстройва много. Боли ме сърцето, когато гледам и слушам какво се случва там. В момента, в който видях какво правят хората в други страни, беларусите, които живеят в други страни, аз реших, че можем да окажем такава подкрепа на страната си от тук. В социалните мрежи издирих всички беларуси, които живеят в София и се опитах да ги организирам в мирна акция в знак на подкрепа на нашите сънародници, които протестират по улиците в Минск и не само. Организирахме се, подадохме молба до Общината, за да уведомим за нашето желание за мирна подкрепа пред посолството на Беларус в София. Така, на 19 август, пред посолството се събрахме около 20 души. Да, не сме много, но сме там, за да изкажем нашата подкрепа и поддръжка. Още един такъв мирен протест организирахме и в края на миналата седмица, в близост до НДК. Това, което много ни радва, е фактът, че срещаме подкрепа и от много българи, които се спират и питат защо сме там и се присъединяват към нас.
- Как реагира посолството на Беларус на Вашата акция?
За съжаление, посолството на Беларус не реагира на нашата акция така, както би ни се искало. Никой от там не излезе, за да разговаря с нас. Разбрахме, че ни гледат през щорите на прозорците. Когато отидохме да оставим цветя в памет на жертвите, защото по време на мирни протести там има жертви, които по официална информация са шест, но най-вероятно техният брой е много по-голям, тогава един служител на посолството излезе, взе цветята и се запъти с тях към кофата за боклук, а свещите, които искахме да запалим, бяха счупени и изхвърлени. Всичко това ни направи много неприятно впечатление.
- Имате роднини и приятели, които живеят в Беларус? Какво споделят те?
Да, моето семейство, моите близки продължават да живеят там. Моята леля също е от тези, които излизат и протестират. Това, което се случва, цялата агресия, която се излива по улиците върху хората, всичко това го знам не само от новините и интернет, а и от разказите на мои близки хора. Така например дъщерята на приятел на моя баща е била арестувана, заедно с нейна приятелка, без причина. На 10 август, докато се разхождали в центъра на града, тя и нейната приятелка са били задържани и дни наред никой от близките й нямаше информация за нея. Всички бяхме много притеснени. Тя е изкарала шест дни в затвора. Родителите й я откриват на третия ден. Слава Богу, не е била бита и малтретирана, но пък момичетата са станали свидетели на това как са били бити други момчета. Съпругът на моя братовчедка също е бил арестуван и бит. Да, случващото се там пряко засяга моето семейство и близки хора. Смятам, че за това не трябва да се мълчи.
- Как реагират на всичко случващо се младите хора на Беларус, на живота там?
Младите хора в Беларус разбират, че с режима, който е на власт вече 26 години, те нямат много опции за развитие. Много от тях, които имат възможност, избират да завършат своето образование в съседни или други европейски държави и в последствие да останат да живеят там или на друго място. Има и такива, които искат да напуснат, но нямат възможност и остават и в момента са на улицата в знак на протест.
- Какви са очакванията Ви за изхода от тези протести? Ще доведат ли те до промяна?
Наистина много ни се иска да има промяна. Резултат ще има, но е трудно да се каже, какъв ще бъде той. Властта не желае мир и диалог, не желае да чуе хората. За това и отговарят по начина, по който го правят. Много са страните, които подкрепят протестите в Беларус, това ме кара да си мисля, че власт имащите ще бъдат поставени в ситуация да чуят хората.
- Ще продължат ли мирните акции на подкрепа в София?
Нашите мирни акции ще продължат. Ние ще продължаваме да разпространяваме информация за това, какво се случва в Беларус. През тази седмица престои поредна акция.
- Казахме в началото, че сте живяла и учила в Добрич. Какви са спомените Ви от града и от времето, прекарано в него?
Много хубави и топли спомени имам от Добрич. Три години от живота си съм прекарала в този град. В Добрич завърших Международния колеж. Много обичам Добрич. Все още имам приятели и познати и правя всичко възможно да се връщам поне два пъти в годината в Добрич.
- Каква е професионалната Ви реализация?
Работя във фирма за организация на студентски изложения и международно образование. Преди въвеждането на карантината пътувах много по целия свят. Работата ми е много интересна и динамична. Имам възможност да работя с езиците, които съм учила именно в Добрич, най-вече испански език. Сега той е един от работните ми езици, когато пътувам до Латинска Америка.
Коментирайте
1 USD = 1.83853 BGN
1 GBP = 2.2902 BGN
1 CHF = 2.01778 BGN
