- Д-р Калинкова, наистина ми е много драго, че сте тук. От години не сме си говорили с Вас, а това, което ни събира в тези дни, е 160-годишнината на добричката болница. Дойдохте за представянето на книгата, за същинското честване, получихте и награда за принос в изграждането и развитието на болницата.
Д-р Калинкова беше директор на добричката болница, заместник-областен, областен управител и бихме могли в най-различни качества да я представим. Сега обаче ще говорим за болницата. Кои от тези 160 години са Ваши?
Благодаря първо за поканата. Много се радвам, че съм тук след доста години и то по толкова хубав повод.
Когато препрочетох книгата на Диана Стефанова, казвам препрочетох, защото тепърва ще я чета в детайли – се изненадах колко енергия, колко желание и колко съдби са участвали в съзиданието и изграждането на тази болница.
В тези 160 години прашинката от работата на моя екип и на колегите, с които сме работили тогава, е периодът 1998-2009 година. Това беше един много различен период – време на преход, начало на реформа, промяна в статута на болниците. Начало на промяната от бюджетно финансиране към така наречената търговска същност на едно лечебно заведение. Нещо, което тогава не познавахме добре. Истината е, че моето поколение живееше с очакване, амбиция, голяма енергия и позитивни мисли за това какво предстои в развитието на здравеопазването.
Не винаги очакванията се препокриват с реалността, но поводът, който ни събра тези дни, показва, че когато има желание, визия и екипност, когато има подкрепа от обществото и семейството, нещата могат да се случат по добър начин.
- Отдалечихте се чак до София. Сравнявате ли болницата сега с болницата тогава, когато Вие я ръководехте?
Не, няма такова сравнение. По-скоро има съпричастност към това какво се случва в болницата през годините, не само сега.
През всички години, в които вече не работя в нея, съм останала, смея да кажа, приятел и съмишленик на колегите, които след това ръководиха лечебното заведение и техните екипи. Така е и сега – с д-р Желязков, с д-р Илиева. Споделяме мисли, очаквания и проблеми.
Аз съм сред създателите на Националното сдружение на областните болници в България, което беше учредено през 2007 година. Имам честта и удоволствието и до днес да работя с тази неправителствена организация, която представлява болниците от нашия тип в България. Забелязвате ли, госпожо Сарандева? Казвам „нашия тип“. Така е. Болницата си е моята болница, град Добрич си е моят град, независимо колко години са минали.
- И все пак се налага едно сравнение – между нещата, които сте създали преди толкова години, и това, което виждаме сега като обновяване на болницата...
Искам специално да поздравя колегите, целия екип и всички служители. Едва ли има друга сфера в обществения живот, в която екипността да е толкова важна. Пациентът възприема болницата като конкретна услуга, когато има нужда и се обърне към някого от нейния състав. Но всъщност функционирането на този жив организъм е невъзможно без голяма екипна работа – от стопанския служител, през икономиста, до лекаря и всички, които работят около него. Това е една комплексна услуга и грижа.
По отношение на Вашия въпрос, е важно да кажем, че болницата в Добрич стои много добре. Тя първо запази своята устойчивост през годините. По различни поводи съм била гост на тържества и събития. Винаги съм виждала усилията и стремежа на ръководството да постигне устойчивост, добро развитие и да има перспектива.
Адмирации към усилията на настоящия екип, защото това, което д-р Желязков и ръководството правят, не е просто да оцеляват ден за ден в сложната ситуация на недофинансиране и неясни бюджети. Това е възможност за надграждане, за обновяване, за развитие на кадровия потенциал. Това е най-трудното. Виждам, че в момента над 45 млади специализанти, които участват в процеса на следдипломно обучение.
Това е голяма бройка за болница, която е само на 50 километра от Варна и на около 100 километра от Силистра и Шумен. Това означава, че има притегателна сила за младите колеги – с база, с авторитетни специалисти и с възможности за развитие.
- В предходния разговор с проф. Енчо Калчев говорихме за това как се отрази на добричката болница съвместната работа с Медицински университет – Варна и фактът, че Добрич беше база за обучение...
Да, това е голям плюс. След филиала на Медицинския факултет и неговото закриване, припомням, че известно време продължи да функционира Медицинският колеж. Част от нашите медицински сестри бяха преподаватели по практика там. Това е едно вплитане на академичното начало с практиката, което е безспорна полза и за двете страни.
Сега с надежда очаквам стартирането на новата дейност – филиал на Медицинския колеж в Добрич. Това е възможност първо да се завърне академизмът в града, или по-точно да се допълни и развие в медицинската сфера. И това ще бъде възможност в болницата да остават все повече млади кадри – първоначално като медицински сестри, а впоследствие, разбира се, да се разширяват и специалностите, ако това отговаря на изискванията на Закона за висшето образование.
Безспорно това е много полезна и ползотворна стъпка. Надявам се да бъде успешна, а ефектът ѝ ще се види с времето.
- Много ли са хората, които имат принос в изграждането на добричката болница?
Безброй. Искам отново, чрез Вашия ефир, да поздравя и да благодаря на госпожа Стефанова. Книгата е прекрасна като познание. Тя е разделена в няколко условни глави и представя много хора, част от които са малко познати на широката публика.
На част от тях се радваме, защото виждаме резултатите от тяхната работа и днес. Но когато човек се върне към миналото, към първите създатели, осъзнава колко важно е било началото.
Когато говорим за болницата в Добрич, трябва да помним, че тя е третата болница в България. Миналата година имаше чествания и на болниците в Плевен и Русе, които днес са университетски болници. Нашата е третата, но всичко е започнало от един ферман на Мидхад паша.
Когато човек чете първите страници и разказите за хората, включително за д-р Георги Попеску – първият лекар, дошъл да работи тук трайно – разбира нещо много важно. Разбира какво не се е променило.
Не се е променило желанието да служиш в полза на хората, без значение от тяхната вяра, произход или социално положение. Да бъдеш достъпен, равнопоставен и винаги готов да помогнеш.
- Сега обаче говорим много повече за проблемите в здравеопазването, отколкото за успехите. А несъмнено успехи има на всички нива. Вие, знаете ли къде най-много я боли здравната система?
Да, мисля, че един от основните проблеми е нормативната рамка, особено по отношение на болничната помощ. Към Закона за лечебните заведения беше приложен Търговският закон и лечебните заведения бяха организирани като търговски дружества. Те се подчиняват както на него, така и на Закона за публичните предприятия. Това ги превръща не само в структури, предоставящи медицински услуги, а им налага и множество други изисквания и ограничения. В годините тези нормативни изисквания постоянно се допълват.
Истината е, че здравната услуга трябва да бъде водеща. Най-важна е възможността да я предоставиш навреме и качествено.
Разбира се, законодателството може да бъде променяно, но дори и при сегашния модел областните и държавните болници имат нужда от допълнителна подкрепа. Те са стълб на здравеопазването в региона. Те са стълб при бедствия, аварии и кризи. Те поддържат дейности, които не винаги са предпочитани, когато има избор – трансфузионна хематология, съдебна медицина, патоанатомия, инфекциозни болести. Затова държавата би следвало, извън финансирането по здравна каса, да осигурява и целева субсидия, за да могат тези лечебни заведения да поддържат инфраструктурата си, технологичното си обновление и най-вече кадрите.
- На дневен ред обаче стои въпросът за закриването на някои общински болници. Все не се стига до това, но населението намалява, а болниците си стоят. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Мисля, че преди години две общини в област Добрич направиха една разумна стъпка. Това беше около 2010-2011 година, когато имаше европейски програми, които позволиха изграждането на медицински центрове вместо поддържането на лечебни заведения, които трудно биха могли да функционират пълноценно.
Това се случи в Генерал Тошево и Тервел. Тогавашните общински ръководства и кметовете според мен направиха правилен избор. Болниците трудно биха могли да продължат да функционират по редица обективни причини, но днес там има стабилни медицински центрове, които осигуряват и извънболнична, и неотложна помощ при необходимост.
- Усещате ли се все още полезна за медицината?
Мисля, че да. И не искам това да прозвучи нескромно, но фактът, че колегите продължават да ме търсят като консултант и експерт по програми и проекти в сферата на здравеопазването, ми дава основание да вярвам, че мога да бъда полезна.
Човек, когато е натрупал рутина, опит и продължава да следи съвременните тенденции и проблеми, винаги може да допринесе с нещо.
Разбира се, медицината се развива изключително бързо и младите колеги са тези, които носят бъдещето. Но опитът също има своето място.
За мен е важно да бъда полезна там, където мога – независимо дали става дума за управление, за консултации, за проекти или просто за споделяне на опит.
- Аз Ви благодаря. Пожелавам Ви още дълги години здраве и да продължавате да бъдете на това високо професионално ниво, което всички познаваме.
Благодаря много за поканата. Пожелавам успех на Добрич и успех на добричката болница от сърце.
Д-р Калинкова беше директор на добричката болница, заместник-областен, областен управител и бихме могли в най-различни качества да я представим. Сега обаче ще говорим за болницата. Кои от тези 160 години са Ваши?
Благодаря първо за поканата. Много се радвам, че съм тук след доста години и то по толкова хубав повод.
Когато препрочетох книгата на Диана Стефанова, казвам препрочетох, защото тепърва ще я чета в детайли – се изненадах колко енергия, колко желание и колко съдби са участвали в съзиданието и изграждането на тази болница.
В тези 160 години прашинката от работата на моя екип и на колегите, с които сме работили тогава, е периодът 1998-2009 година. Това беше един много различен период – време на преход, начало на реформа, промяна в статута на болниците. Начало на промяната от бюджетно финансиране към така наречената търговска същност на едно лечебно заведение. Нещо, което тогава не познавахме добре. Истината е, че моето поколение живееше с очакване, амбиция, голяма енергия и позитивни мисли за това какво предстои в развитието на здравеопазването.
Не винаги очакванията се препокриват с реалността, но поводът, който ни събра тези дни, показва, че когато има желание, визия и екипност, когато има подкрепа от обществото и семейството, нещата могат да се случат по добър начин.
- Отдалечихте се чак до София. Сравнявате ли болницата сега с болницата тогава, когато Вие я ръководехте?
Не, няма такова сравнение. По-скоро има съпричастност към това какво се случва в болницата през годините, не само сега.
През всички години, в които вече не работя в нея, съм останала, смея да кажа, приятел и съмишленик на колегите, които след това ръководиха лечебното заведение и техните екипи. Така е и сега – с д-р Желязков, с д-р Илиева. Споделяме мисли, очаквания и проблеми.
Аз съм сред създателите на Националното сдружение на областните болници в България, което беше учредено през 2007 година. Имам честта и удоволствието и до днес да работя с тази неправителствена организация, която представлява болниците от нашия тип в България. Забелязвате ли, госпожо Сарандева? Казвам „нашия тип“. Така е. Болницата си е моята болница, град Добрич си е моят град, независимо колко години са минали.
- И все пак се налага едно сравнение – между нещата, които сте създали преди толкова години, и това, което виждаме сега като обновяване на болницата...
Искам специално да поздравя колегите, целия екип и всички служители. Едва ли има друга сфера в обществения живот, в която екипността да е толкова важна. Пациентът възприема болницата като конкретна услуга, когато има нужда и се обърне към някого от нейния състав. Но всъщност функционирането на този жив организъм е невъзможно без голяма екипна работа – от стопанския служител, през икономиста, до лекаря и всички, които работят около него. Това е една комплексна услуга и грижа.
По отношение на Вашия въпрос, е важно да кажем, че болницата в Добрич стои много добре. Тя първо запази своята устойчивост през годините. По различни поводи съм била гост на тържества и събития. Винаги съм виждала усилията и стремежа на ръководството да постигне устойчивост, добро развитие и да има перспектива.
Адмирации към усилията на настоящия екип, защото това, което д-р Желязков и ръководството правят, не е просто да оцеляват ден за ден в сложната ситуация на недофинансиране и неясни бюджети. Това е възможност за надграждане, за обновяване, за развитие на кадровия потенциал. Това е най-трудното. Виждам, че в момента над 45 млади специализанти, които участват в процеса на следдипломно обучение.
Това е голяма бройка за болница, която е само на 50 километра от Варна и на около 100 километра от Силистра и Шумен. Това означава, че има притегателна сила за младите колеги – с база, с авторитетни специалисти и с възможности за развитие.
- В предходния разговор с проф. Енчо Калчев говорихме за това как се отрази на добричката болница съвместната работа с Медицински университет – Варна и фактът, че Добрич беше база за обучение...
Да, това е голям плюс. След филиала на Медицинския факултет и неговото закриване, припомням, че известно време продължи да функционира Медицинският колеж. Част от нашите медицински сестри бяха преподаватели по практика там. Това е едно вплитане на академичното начало с практиката, което е безспорна полза и за двете страни.
Сега с надежда очаквам стартирането на новата дейност – филиал на Медицинския колеж в Добрич. Това е възможност първо да се завърне академизмът в града, или по-точно да се допълни и развие в медицинската сфера. И това ще бъде възможност в болницата да остават все повече млади кадри – първоначално като медицински сестри, а впоследствие, разбира се, да се разширяват и специалностите, ако това отговаря на изискванията на Закона за висшето образование.
Безспорно това е много полезна и ползотворна стъпка. Надявам се да бъде успешна, а ефектът ѝ ще се види с времето.
- Много ли са хората, които имат принос в изграждането на добричката болница?
Безброй. Искам отново, чрез Вашия ефир, да поздравя и да благодаря на госпожа Стефанова. Книгата е прекрасна като познание. Тя е разделена в няколко условни глави и представя много хора, част от които са малко познати на широката публика.
На част от тях се радваме, защото виждаме резултатите от тяхната работа и днес. Но когато човек се върне към миналото, към първите създатели, осъзнава колко важно е било началото.
Когато говорим за болницата в Добрич, трябва да помним, че тя е третата болница в България. Миналата година имаше чествания и на болниците в Плевен и Русе, които днес са университетски болници. Нашата е третата, но всичко е започнало от един ферман на Мидхад паша.
Когато човек чете първите страници и разказите за хората, включително за д-р Георги Попеску – първият лекар, дошъл да работи тук трайно – разбира нещо много важно. Разбира какво не се е променило.
Не се е променило желанието да служиш в полза на хората, без значение от тяхната вяра, произход или социално положение. Да бъдеш достъпен, равнопоставен и винаги готов да помогнеш.
- Сега обаче говорим много повече за проблемите в здравеопазването, отколкото за успехите. А несъмнено успехи има на всички нива. Вие, знаете ли къде най-много я боли здравната система?
Да, мисля, че един от основните проблеми е нормативната рамка, особено по отношение на болничната помощ. Към Закона за лечебните заведения беше приложен Търговският закон и лечебните заведения бяха организирани като търговски дружества. Те се подчиняват както на него, така и на Закона за публичните предприятия. Това ги превръща не само в структури, предоставящи медицински услуги, а им налага и множество други изисквания и ограничения. В годините тези нормативни изисквания постоянно се допълват.
Истината е, че здравната услуга трябва да бъде водеща. Най-важна е възможността да я предоставиш навреме и качествено.
Разбира се, законодателството може да бъде променяно, но дори и при сегашния модел областните и държавните болници имат нужда от допълнителна подкрепа. Те са стълб на здравеопазването в региона. Те са стълб при бедствия, аварии и кризи. Те поддържат дейности, които не винаги са предпочитани, когато има избор – трансфузионна хематология, съдебна медицина, патоанатомия, инфекциозни болести. Затова държавата би следвало, извън финансирането по здравна каса, да осигурява и целева субсидия, за да могат тези лечебни заведения да поддържат инфраструктурата си, технологичното си обновление и най-вече кадрите.
- На дневен ред обаче стои въпросът за закриването на някои общински болници. Все не се стига до това, но населението намалява, а болниците си стоят. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Мисля, че преди години две общини в област Добрич направиха една разумна стъпка. Това беше около 2010-2011 година, когато имаше европейски програми, които позволиха изграждането на медицински центрове вместо поддържането на лечебни заведения, които трудно биха могли да функционират пълноценно.
Това се случи в Генерал Тошево и Тервел. Тогавашните общински ръководства и кметовете според мен направиха правилен избор. Болниците трудно биха могли да продължат да функционират по редица обективни причини, но днес там има стабилни медицински центрове, които осигуряват и извънболнична, и неотложна помощ при необходимост.
- Усещате ли се все още полезна за медицината?
Мисля, че да. И не искам това да прозвучи нескромно, но фактът, че колегите продължават да ме търсят като консултант и експерт по програми и проекти в сферата на здравеопазването, ми дава основание да вярвам, че мога да бъда полезна.
Човек, когато е натрупал рутина, опит и продължава да следи съвременните тенденции и проблеми, винаги може да допринесе с нещо.
Разбира се, медицината се развива изключително бързо и младите колеги са тези, които носят бъдещето. Но опитът също има своето място.
За мен е важно да бъда полезна там, където мога – независимо дали става дума за управление, за консултации, за проекти или просто за споделяне на опит.
- Аз Ви благодаря. Пожелавам Ви още дълги години здраве и да продължавате да бъдете на това високо професионално ниво, което всички познаваме.
Благодаря много за поканата. Пожелавам успех на Добрич и успех на добричката болница от сърце.
Коментирайте
