- Проф. Калчев, благодарим Ви, че отделихте време за нашите слушатели и зрители. Поводът е повече от хубав – 160 години от създаването на добричката болница, днес МБАЛ – Добрич. По Ваше време тя беше Окръжна болница. От тези 160 години колко са Вашите?
19 години бях главен лекар, а общо над 30 години съм работил в болницата. Започнах през 1961 година като хирург.
- Каква болница заварихте тогава?
Заварих много сериозни лекари и утвърдени специалисти. Аз винаги съм казвал, че летоброенето не започва от мен. Д-р Казанджиев, д-р Цеков – това бяха солидни специалисти, хора с огромен авторитет. От д-р Казанджиев съм научил занаята. Беше интелигентен човек, владееше езици и беше истински професионалист. Не съм започнал върху „неразорана целина“. Заварих една сериозна болница и се постарахме не само да я запазим, но и да я развием.
- Един от големите успехи е филиалът на Медицинския университет – Варна в Добрич...
Да, това беше много важно за болницата. Благодарение на добрите контакти и подкрепата на академик Атанас Малеев – брат на съпругата на Тодор Живков, успяхме да реализираме идеята. Филиалът съществува над десет години и беше голяма работа. Защо? Към нашите отлични специалисти се присъединиха преподаватели и лекари от най-високо ниво от Варна. Ще дам пример с проф. Димитър Камбуров, който във Варна трябваше да чака или да почине началникът му, или да се пенсионира, за да заеме неговото място, а е готов специалист. Така се създаде много добра професионална среда, вля се една мощна струя от първокласни специалисти. Това беше силно време за болницата.
- На колко от младите хирурзи сте сложили скалпела в ръцете?
Не съм ги броил, но през годините минаха много хора. Имам ученици, с които се гордея. За съжаление, някои от тях вече не са между нас, като д-р Лалеян, д-р Карагеоргиев. Но те са оставили следа в медицината и в живота на своите пациенти.
- Какви отделения имаше в болницата, когато започнахте работа?
Както и сега – вътрешни отделения, които са основата на всяка болница. Имаше хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия. Някои структури тогава още нямаха статут на самостоятелни отделения, но постепенно ги развихме. Имаше много добри специалисти и се стараехме да подкрепяме и толерираме качествените хора.
- След 19 години начело на болницата в какво състояние я оставихте?
Болницата е голямо постижение за региона. Тя е създадена по времето на Мидхат паша и е една от първите болници в Северна България. През годините тя се разви, разшири дейността си и подготви много кадри. Това беше най-важното.
- Колко години оперирахте?
От 1961 година до преди около година. Мануалността остава, но идва момент, в който човек трябва да бъде разумен. Отговорността към пациента е най-важна.
- През юли ще навършите 90 години. Какво Ви даде хирургията?
Всичко! Даде ми възможност да живея достойно и да се развивам. Но най-важното е удовлетворението, че си помогнал на хората.
- Вие сте сред малцината хирурзи, оперирали свои близки, нали така?
Да. Макар че водещите хирурзи не препоръчват това. Оперирал съм съпругата си и двете си дъщери. Притеснението е огромно, защото не си от желязо. Но когато близките ти имат доверие, трудно можеш да откажеш.
- Вие сте сред пионерите на лапароскопската хирургия в България?
Да. След София ние бяхме сред първите, които въведоха лапароскопските операции. През 1993 година направихме първите такива интервенции в Добрич. Тогава това беше истинска революция.
- Смятате ли това за най-голямото си професионално постижение?
Едно от най-големите. Започнах да прилагам метода и в гинекологията, без да съм гинеколог. На национални форуми представяхме резултати, които впечатляваха колегите от големите университетски клиники.
- Срещате ли и днес благодарни пациенти?
Да, постоянно и това много ме стопля. По улиците на Добрич и Балчик често ме спират хора, заговарят ме. Парите са важни, но не са всичко на този свят. Човешката благодарност е нещо много по-ценно.
- Как приехте званието „Почетен гражданин на Добрич“?
Приемам го спокойно. Не се величая. За мен това е оценка за труда ми. Обществото е намерило начин да каже „благодаря“ и аз съм признателен за това.
- А Вие на какво сте най-благодарен в живота си?
На жената, която е до и около мен в живота – на съпругата ми. Тя беше операционна сестра и винаги ме подкрепяше. Докато аз носех отговорността в операционната, тя се грижеше за дома и семейството. Създаде уют вкъщи, грижеше се за децата. Без нея нямаше да постигна това, което съм постигнал.
- Имате и успешни деца и внуци...
Да. Дъщерите ми са лекари и работят в Германия. Гордея се и с внука си Енчо, който през тази година ще стане професор във Виена. Той е гастроентеролог и специалист по интензивна медицина. Развива се отлично и вярвам, че ще достигне много високо професионално ниво. Започна да прави операции, като моите, но още по-модерни – с японска техника и методика.
- Следите ли новостите в медицината?
Винаги съм ги следил. Лекарят, който спре да учи, започва да изостава. Медицината се развива непрекъснато и човек трябва да бъде в крак с времето.
- Какво бихте пожелали на младите лекари?
Да бъдат любознателни и да овладеят професията си до съвършенство. Нищо човешко не трябва да им бъде чуждо, но професионализмът е най-важният ориентир. Никога да не се надценяват, защото това може да бъде опасно за пациента.
- Удовлетворен ли сте от честванията около 160-годишнината на болницата? Как се справят младите Ви колеги?
Много добре. Д-р Георги Желязков е сериозна работа. Баща му също е много сериозен – ортопедът Митко Георгиев. Скромни хора, работят много. Вижте, добруджанци са хубави хора. Не са излишно наперени, можеш да ги ръководиш. Затова и градът ни се казва Добрич – идва от доброта.
- А какво искате да запомнят от Вас младите лекари?
Да се стремят към професионализъм, да изграждат екипи и да оставят след себе си подготвени хора. Когато напуснах болницата, не оставих пустиня. Оставих сериозни лекари, които продължиха развитието ѝ. Това е най-важното наследство.
.gif)
19 години бях главен лекар, а общо над 30 години съм работил в болницата. Започнах през 1961 година като хирург.
- Каква болница заварихте тогава?
Заварих много сериозни лекари и утвърдени специалисти. Аз винаги съм казвал, че летоброенето не започва от мен. Д-р Казанджиев, д-р Цеков – това бяха солидни специалисти, хора с огромен авторитет. От д-р Казанджиев съм научил занаята. Беше интелигентен човек, владееше езици и беше истински професионалист. Не съм започнал върху „неразорана целина“. Заварих една сериозна болница и се постарахме не само да я запазим, но и да я развием.
- Един от големите успехи е филиалът на Медицинския университет – Варна в Добрич...
Да, това беше много важно за болницата. Благодарение на добрите контакти и подкрепата на академик Атанас Малеев – брат на съпругата на Тодор Живков, успяхме да реализираме идеята. Филиалът съществува над десет години и беше голяма работа. Защо? Към нашите отлични специалисти се присъединиха преподаватели и лекари от най-високо ниво от Варна. Ще дам пример с проф. Димитър Камбуров, който във Варна трябваше да чака или да почине началникът му, или да се пенсионира, за да заеме неговото място, а е готов специалист. Така се създаде много добра професионална среда, вля се една мощна струя от първокласни специалисти. Това беше силно време за болницата.
- На колко от младите хирурзи сте сложили скалпела в ръцете?
Не съм ги броил, но през годините минаха много хора. Имам ученици, с които се гордея. За съжаление, някои от тях вече не са между нас, като д-р Лалеян, д-р Карагеоргиев. Но те са оставили следа в медицината и в живота на своите пациенти.
- Какви отделения имаше в болницата, когато започнахте работа?
Както и сега – вътрешни отделения, които са основата на всяка болница. Имаше хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия. Някои структури тогава още нямаха статут на самостоятелни отделения, но постепенно ги развихме. Имаше много добри специалисти и се стараехме да подкрепяме и толерираме качествените хора.
- След 19 години начело на болницата в какво състояние я оставихте?
Болницата е голямо постижение за региона. Тя е създадена по времето на Мидхат паша и е една от първите болници в Северна България. През годините тя се разви, разшири дейността си и подготви много кадри. Това беше най-важното.
- Колко години оперирахте?
От 1961 година до преди около година. Мануалността остава, но идва момент, в който човек трябва да бъде разумен. Отговорността към пациента е най-важна.
- През юли ще навършите 90 години. Какво Ви даде хирургията?
Всичко! Даде ми възможност да живея достойно и да се развивам. Но най-важното е удовлетворението, че си помогнал на хората.
- Вие сте сред малцината хирурзи, оперирали свои близки, нали така?
Да. Макар че водещите хирурзи не препоръчват това. Оперирал съм съпругата си и двете си дъщери. Притеснението е огромно, защото не си от желязо. Но когато близките ти имат доверие, трудно можеш да откажеш.
- Вие сте сред пионерите на лапароскопската хирургия в България?
Да. След София ние бяхме сред първите, които въведоха лапароскопските операции. През 1993 година направихме първите такива интервенции в Добрич. Тогава това беше истинска революция.
- Смятате ли това за най-голямото си професионално постижение?
Едно от най-големите. Започнах да прилагам метода и в гинекологията, без да съм гинеколог. На национални форуми представяхме резултати, които впечатляваха колегите от големите университетски клиники.
- Срещате ли и днес благодарни пациенти?
Да, постоянно и това много ме стопля. По улиците на Добрич и Балчик често ме спират хора, заговарят ме. Парите са важни, но не са всичко на този свят. Човешката благодарност е нещо много по-ценно.
- Как приехте званието „Почетен гражданин на Добрич“?
Приемам го спокойно. Не се величая. За мен това е оценка за труда ми. Обществото е намерило начин да каже „благодаря“ и аз съм признателен за това.
- А Вие на какво сте най-благодарен в живота си?
На жената, която е до и около мен в живота – на съпругата ми. Тя беше операционна сестра и винаги ме подкрепяше. Докато аз носех отговорността в операционната, тя се грижеше за дома и семейството. Създаде уют вкъщи, грижеше се за децата. Без нея нямаше да постигна това, което съм постигнал.
- Имате и успешни деца и внуци...
Да. Дъщерите ми са лекари и работят в Германия. Гордея се и с внука си Енчо, който през тази година ще стане професор във Виена. Той е гастроентеролог и специалист по интензивна медицина. Развива се отлично и вярвам, че ще достигне много високо професионално ниво. Започна да прави операции, като моите, но още по-модерни – с японска техника и методика.
- Следите ли новостите в медицината?
Винаги съм ги следил. Лекарят, който спре да учи, започва да изостава. Медицината се развива непрекъснато и човек трябва да бъде в крак с времето.
- Какво бихте пожелали на младите лекари?
Да бъдат любознателни и да овладеят професията си до съвършенство. Нищо човешко не трябва да им бъде чуждо, но професионализмът е най-важният ориентир. Никога да не се надценяват, защото това може да бъде опасно за пациента.
- Удовлетворен ли сте от честванията около 160-годишнината на болницата? Как се справят младите Ви колеги?
Много добре. Д-р Георги Желязков е сериозна работа. Баща му също е много сериозен – ортопедът Митко Георгиев. Скромни хора, работят много. Вижте, добруджанци са хубави хора. Не са излишно наперени, можеш да ги ръководиш. Затова и градът ни се казва Добрич – идва от доброта.
- А какво искате да запомнят от Вас младите лекари?
Да се стремят към професионализъм, да изграждат екипи и да оставят след себе си подготвени хора. Когато напуснах болницата, не оставих пустиня. Оставих сериозни лекари, които продължиха развитието ѝ. Това е най-важното наследство.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
