– В студиото на медийна група „Добруджа“ посрещаме народния представител от „Прогресивна България“ в 52-ото Народно събрание Румен Мунтянов. Здравейте и добре дошли! За първи път сте в нашето студио, след като спечелихте изборите от 19 април и вече представлявате Добрич в Народното събрание. Вие бяхте водач на листата на „Прогресивна България“. Много хора в областта Ви познават, но все пак – представете се.
Казвам се Румен Мунтянов. Професионалният ми път е свързан основно с община Генерал Тошево, а впоследствие и с община Добричка.
В Генерал Тошево дълги години работих като експерт „връзки с обществеността“, след което станах заместник-кмет с ресор „хуманитарни дейности“. Преди да бъда избран за народен представител, заемах длъжността секретар на община Добричка.
Завършил съм политология – бакалавърска степен, а също така имам и магистратура по икономика.
– Помага ли Ви образованието по политология да намерите по-лесно мястото си в българския парламент?
Да кажем, че дава добра основа, ако човек иска да се развива в политическата сфера. Определено помага.
– Как стигнахте до парламента? Това мечта ли беше, кауза ли имате пред себе си, или просто естествено развитие?
Не бих казал, че ми е било мечта да стана депутат. Но със сигурност имам кауза. Преди шест-седем години отново бях в това студио и тогава споделих нещо, което и до днес мисля – за съжаление, Добруджа няма достатъчно силно лоби в София и гласът на дълбоката провинция трудно се чува. Казвам го с болка. Ако трябва да определя моята мисия днес, то тя е именно тази – да се чува гласът на Добруджа, да се поставят проблемите на Североизточна България: инфраструктура, водоснабдяване, липса на работни места.
Тогава говорех от позицията си на човек от местната администрация. За съжаление, през годините не се направи достатъчно в тази посока. Затова приемам влизането си в парламента като шанс да помогна на областта.
– Към „Прогресивна България“ се присъединиха хора с много различен политически произход – бивши представители и симпатизанти на Българската социалистическа партия, ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, ВМРО. Как се сработвате в парламента?
Първо бих казал, че това доказва, че господин Румен Радев, който днес е министър-председател, е обединяваща фигура.
Много хора, които в миналото са подкрепяли различни политически сили, видяха в негово лице човек, способен да се противопостави на случилото се през последните години в България и да вдъхне доверие.
Как се справяме в парламента? Когато има обща цел, работата върви по-лесно.
– А каква е общата цел?
Да живеем в една по-добра държава. Звучи клиширано, дори изтъркано, но е точно така.
– Как реагираха бившите Ви съпартийци?
Има такива, които подходиха с разбиране, има и такива, които не приемат решението ми. Но това е тяхно право и не съм се обидил на никого. Проведох предварителни разговори с партийното ръководство. Те знаят, че винаги съм симпатизирал искрено на президента Радев и на каузите, които той афишираше още преди да стане министър-председател.
Така че не мисля, че има причина за сърдити отношения. Всеки човек в някакъв момент усеща че може да се развива в определена посока, макар и чрез друга политическа сила.
– Имате опит в изграждането на партийни структури. Как ще се развива „Прогресивна България“ в региона?
Това е една от основните ни задачи в момента. Работим активно с колегите, които бяха общински координатори по време на изборите. Изграждаме местни структури, в процес на набиране на членове сме, търсим офиси и започваме буквално от нулата – от най-базовите организационни стъпки. Разбира се, мислим и за местните избори. Целта ни е до есента всички общини в областта да имат изградени местни организации.
– Като политолог знаете, че партии, създадени само на електорална вълна, често не просъществуват дълго. Давам пример с НДСВ. Не се ли опасявате от това?
Знам, че често се прави този паралел. Но смятам, че в „Прогресивна България“ има достатъчно разумни хора, които са наясно с грешките от миналото и няма да ги повторят. България има нужда от стабилно управление както на национално, така и на местно ниво.
– Как се почувствахте в първите си дни в Народното събрание?
Ако трябва да бъда честен, като човек, идващ от местната власт и предимно от изпълнителната власт, законодателната власт все още ми е малко чужда. Но полагам усилия да навляза в материята и да намеря мястото, на което бих бил най-полезен.
– В парламента предстои обсъждане на промени в Правилника за работа на Народното събрание. Опозицията твърди, че това е опит да се ограничи правото на депутатите да задават въпроси и да търсят информация. Съгласен ли сте с тези критики?
Не мисля, че става дума за ограничаване на права. Опозицията има своята роля – да критикува. Дали градивно, или не, това е друг въпрос. Идеята на промените е по-скоро оптимизация на работния процес. Ще дам пример от личния си опит като секретар на община Добричка. Често се случваше народни представители да изискват справки за десет години назад – например всички медийни договори на общината.
Подобна информация изисква огромен административен ресурс. Не казвам, че не трябва да има прозрачност, но понякога начинът и обемът на исканата информация затрудняват работата на местната администрация. Ако всички 265 общини трябва непрекъснато да подготвят огромни архиви и справки, това отклонява сериозен ресурс от ежедневната работа. И не виждам с какво това ще помогне на националната политика.
Защото в последните години Народното събрание се превърна в арена на празнословие, но не и на реална работа.
– Имате ли възможност да изразявате свободно мнение в парламентарната група?
Да, и това прави много добро впечатление. На предварителните срещи и в самата група няма ограничения. Всеки има право да изрази позицията си – независимо дали е нов депутат, или човек с дългогодишен политически опит.
– Ориентирахте ли се вече към парламентарните комисии, в които бихте искали да работите?
Да. Няколко дни, след като положихме клетва, попълнихме анкетни карти, в които посочихме сферите, в които сме професионално подготвени и бихме били полезни. Аз съм заявил интерес в няколко сфери – регионалното развитие, местното самоуправление, туризма и околната среда. Ако бъда включен в тези комисии, ще се радвам да работя именно по теми, свързани с развитието на Добруджа.
– В първото си интервю тук, в нашето студио, областният управител Руслан Томов не скри, че именно с Вас е разговарял преди да приеме поста. Как бяха подбрани кандидатите за депутатската листа?
Процесът беше дълъг и внимателен. Търсеха се хора с професионален опит, добро образование и най-важното – отговорно отношение към региона. Не крия, че имаше доста трудности при сформирането и подреждането на листата, но това е една нормална част при всички избори, предполагам.
– Как ще работите с другите си колеги? Ще има ли „добруджанско лоби“ в този парламент?
Мисля, че ще го има. Поддържаме добри отношения с останалите народни представители от региона. Преди ден разговарях със Свилен Трифонов, ежедневни контакти имам и с госпожа Деница Сачева. Когато става дума за приоритети, важни за областта, вярвам, че можем да намерим общ език и да работим заедно, независимо от политическите различия.
– Кои са основните приоритети за региона? Какво искате, на първо четене, да се случи в нашата област?
Няма да бързам да ги казвам. Неслучайно. За да не дърпам дявола за опашката, както се казва. Но нека Вашата аудитория е сигурна, че има приоритети, които ни обединяват.
Един от най-сериозните проблеми безспорно е водоснабдяването. Темата за ВиК инфраструктурата е дългогодишна и засяга почти всички общини в региона. Това е проблем, който трябва да обединява всички политически сили. Вярвам, че ще намерим подкрепа.
Поддържаме постоянен контакт с кметовете. Те са активни, търсят съдействие и за мен е важно, че не разделят народните представители по партийна принадлежност, когато става дума за проблемите на хората.
– Какво си пожелахте, когато прекрачихте прага на Народното събрание?
Най-близките ми хора ми пожелаха мъдрост и да не се променям. Това си пожелах и аз.
Мисля, че това – да не се променя, зависи изцяло от мен. За мъдростта вероятно ще е нужно още време и опит.
Казвам се Румен Мунтянов. Професионалният ми път е свързан основно с община Генерал Тошево, а впоследствие и с община Добричка.
В Генерал Тошево дълги години работих като експерт „връзки с обществеността“, след което станах заместник-кмет с ресор „хуманитарни дейности“. Преди да бъда избран за народен представител, заемах длъжността секретар на община Добричка.
Завършил съм политология – бакалавърска степен, а също така имам и магистратура по икономика.
– Помага ли Ви образованието по политология да намерите по-лесно мястото си в българския парламент?
Да кажем, че дава добра основа, ако човек иска да се развива в политическата сфера. Определено помага.
– Как стигнахте до парламента? Това мечта ли беше, кауза ли имате пред себе си, или просто естествено развитие?
Не бих казал, че ми е било мечта да стана депутат. Но със сигурност имам кауза. Преди шест-седем години отново бях в това студио и тогава споделих нещо, което и до днес мисля – за съжаление, Добруджа няма достатъчно силно лоби в София и гласът на дълбоката провинция трудно се чува. Казвам го с болка. Ако трябва да определя моята мисия днес, то тя е именно тази – да се чува гласът на Добруджа, да се поставят проблемите на Североизточна България: инфраструктура, водоснабдяване, липса на работни места.
Тогава говорех от позицията си на човек от местната администрация. За съжаление, през годините не се направи достатъчно в тази посока. Затова приемам влизането си в парламента като шанс да помогна на областта.
– Към „Прогресивна България“ се присъединиха хора с много различен политически произход – бивши представители и симпатизанти на Българската социалистическа партия, ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, ВМРО. Как се сработвате в парламента?
Първо бих казал, че това доказва, че господин Румен Радев, който днес е министър-председател, е обединяваща фигура.
Много хора, които в миналото са подкрепяли различни политически сили, видяха в негово лице човек, способен да се противопостави на случилото се през последните години в България и да вдъхне доверие.
Как се справяме в парламента? Когато има обща цел, работата върви по-лесно.
– А каква е общата цел?
Да живеем в една по-добра държава. Звучи клиширано, дори изтъркано, но е точно така.
– Как реагираха бившите Ви съпартийци?
Има такива, които подходиха с разбиране, има и такива, които не приемат решението ми. Но това е тяхно право и не съм се обидил на никого. Проведох предварителни разговори с партийното ръководство. Те знаят, че винаги съм симпатизирал искрено на президента Радев и на каузите, които той афишираше още преди да стане министър-председател.
Така че не мисля, че има причина за сърдити отношения. Всеки човек в някакъв момент усеща че може да се развива в определена посока, макар и чрез друга политическа сила.
– Имате опит в изграждането на партийни структури. Как ще се развива „Прогресивна България“ в региона?
Това е една от основните ни задачи в момента. Работим активно с колегите, които бяха общински координатори по време на изборите. Изграждаме местни структури, в процес на набиране на членове сме, търсим офиси и започваме буквално от нулата – от най-базовите организационни стъпки. Разбира се, мислим и за местните избори. Целта ни е до есента всички общини в областта да имат изградени местни организации.
– Като политолог знаете, че партии, създадени само на електорална вълна, често не просъществуват дълго. Давам пример с НДСВ. Не се ли опасявате от това?
Знам, че често се прави този паралел. Но смятам, че в „Прогресивна България“ има достатъчно разумни хора, които са наясно с грешките от миналото и няма да ги повторят. България има нужда от стабилно управление както на национално, така и на местно ниво.
– Как се почувствахте в първите си дни в Народното събрание?
Ако трябва да бъда честен, като човек, идващ от местната власт и предимно от изпълнителната власт, законодателната власт все още ми е малко чужда. Но полагам усилия да навляза в материята и да намеря мястото, на което бих бил най-полезен.
– В парламента предстои обсъждане на промени в Правилника за работа на Народното събрание. Опозицията твърди, че това е опит да се ограничи правото на депутатите да задават въпроси и да търсят информация. Съгласен ли сте с тези критики?
Не мисля, че става дума за ограничаване на права. Опозицията има своята роля – да критикува. Дали градивно, или не, това е друг въпрос. Идеята на промените е по-скоро оптимизация на работния процес. Ще дам пример от личния си опит като секретар на община Добричка. Често се случваше народни представители да изискват справки за десет години назад – например всички медийни договори на общината.
Подобна информация изисква огромен административен ресурс. Не казвам, че не трябва да има прозрачност, но понякога начинът и обемът на исканата информация затрудняват работата на местната администрация. Ако всички 265 общини трябва непрекъснато да подготвят огромни архиви и справки, това отклонява сериозен ресурс от ежедневната работа. И не виждам с какво това ще помогне на националната политика.
Защото в последните години Народното събрание се превърна в арена на празнословие, но не и на реална работа.
– Имате ли възможност да изразявате свободно мнение в парламентарната група?
Да, и това прави много добро впечатление. На предварителните срещи и в самата група няма ограничения. Всеки има право да изрази позицията си – независимо дали е нов депутат, или човек с дългогодишен политически опит.
– Ориентирахте ли се вече към парламентарните комисии, в които бихте искали да работите?
Да. Няколко дни, след като положихме клетва, попълнихме анкетни карти, в които посочихме сферите, в които сме професионално подготвени и бихме били полезни. Аз съм заявил интерес в няколко сфери – регионалното развитие, местното самоуправление, туризма и околната среда. Ако бъда включен в тези комисии, ще се радвам да работя именно по теми, свързани с развитието на Добруджа.
– В първото си интервю тук, в нашето студио, областният управител Руслан Томов не скри, че именно с Вас е разговарял преди да приеме поста. Как бяха подбрани кандидатите за депутатската листа?
Процесът беше дълъг и внимателен. Търсеха се хора с професионален опит, добро образование и най-важното – отговорно отношение към региона. Не крия, че имаше доста трудности при сформирането и подреждането на листата, но това е една нормална част при всички избори, предполагам.
– Как ще работите с другите си колеги? Ще има ли „добруджанско лоби“ в този парламент?
Мисля, че ще го има. Поддържаме добри отношения с останалите народни представители от региона. Преди ден разговарях със Свилен Трифонов, ежедневни контакти имам и с госпожа Деница Сачева. Когато става дума за приоритети, важни за областта, вярвам, че можем да намерим общ език и да работим заедно, независимо от политическите различия.
– Кои са основните приоритети за региона? Какво искате, на първо четене, да се случи в нашата област?
Няма да бързам да ги казвам. Неслучайно. За да не дърпам дявола за опашката, както се казва. Но нека Вашата аудитория е сигурна, че има приоритети, които ни обединяват.
Един от най-сериозните проблеми безспорно е водоснабдяването. Темата за ВиК инфраструктурата е дългогодишна и засяга почти всички общини в региона. Това е проблем, който трябва да обединява всички политически сили. Вярвам, че ще намерим подкрепа.
Поддържаме постоянен контакт с кметовете. Те са активни, търсят съдействие и за мен е важно, че не разделят народните представители по партийна принадлежност, когато става дума за проблемите на хората.
– Какво си пожелахте, когато прекрачихте прага на Народното събрание?
Най-близките ми хора ми пожелаха мъдрост и да не се променям. Това си пожелах и аз.
Мисля, че това – да не се променя, зависи изцяло от мен. За мъдростта вероятно ще е нужно още време и опит.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
