„Интересът ми към археологията е от детските му години. Насоката ми в тази насока бе естествен процес. Това каза за медийна група „Добруджа“ д-р Боян Тотев, археолог в Историческия музей в Добрич. Той гостува в студиото ни по повод Деня на българския археолог, който отбелязваме утре - 14 февруари.
Доктор Тотев е потомствен археолог – баща му е бил също в професията, а любовта към науката се заражда още в детството му. „Посещавал съм експедиции, в които участваше баща ми. Археологията за мен винаги е била начин на живот, а не просто професия“, разказва той.
Към българската археология д-р Тотев се насочва с интерес към ранното средновековие, а темата на дисертацията му е свързана с елитарната старобългарска култура. Според него, основните предизвикателства за археолозите в страната не са толкова финансови, колкото административни и логистични. „Лошият контакт между институциите и излишното усложняване на процесите понякога пречат на реализацията на проектите“, пояснява археологът.
Все пак, държавната подкрепа е важна, особено в миналото, когато почти всяка година са осигурявани средства за експедиции. Днес финансирането се концентрира върху определени стратегически обекти, като това оставя други важни терени с ограничени ресурси.
Д-р Тотев споделя, че най-интересното за него не са толкова откритите златни артефакти, колкото самите места на разкопките – като скалния манастир Шан Кая края с. Оногур и националния археологически резерват Яйлата до Каварна. „Там се разкриват култури, които са уникални не само за България, но и за Европа. Районът е богат на археологически обекти и културен микс, с влияния от север и юг, степта и уседналото население, през търговски пътища от Централна Европа и Черно море.“
Относно най-древните култури, той посочва, че директни данни имаме от края на неолита. Културите Хаманджия и Варна, които доказват, че Добруджа е била важен център на европейската цивилизация. Добруджа има своите специфики и най-населените места в миналото не се препокриват със съвременните градски центрове. По думите на археолога Добрич е изключение, защото в града са открити следи от тези култури.
Д-р Тотев отбелязва, че районът привлича внимание и от чуждестранни специалисти заради уникалния културен микс и богатата археологическа история. Международни експедиции, като съвместни проекти с унгарски колеги, вече дават значими резултати, каза той.
Д-р Тотев подчертава, че археологията не се свежда само до откриването на артефакти. „Важно е да социализираме находките, да показваме структури и култура, да ги представяме на обществото, защото науката ни не е само за специалисти.“
По повод професионалния си празник на 14 февруари археологът си пожелава успешни проекти, а в личен план – здраве.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
.gif)
Доктор Тотев е потомствен археолог – баща му е бил също в професията, а любовта към науката се заражда още в детството му. „Посещавал съм експедиции, в които участваше баща ми. Археологията за мен винаги е била начин на живот, а не просто професия“, разказва той.
Към българската археология д-р Тотев се насочва с интерес към ранното средновековие, а темата на дисертацията му е свързана с елитарната старобългарска култура. Според него, основните предизвикателства за археолозите в страната не са толкова финансови, колкото административни и логистични. „Лошият контакт между институциите и излишното усложняване на процесите понякога пречат на реализацията на проектите“, пояснява археологът.
Все пак, държавната подкрепа е важна, особено в миналото, когато почти всяка година са осигурявани средства за експедиции. Днес финансирането се концентрира върху определени стратегически обекти, като това оставя други важни терени с ограничени ресурси.
Д-р Тотев споделя, че най-интересното за него не са толкова откритите златни артефакти, колкото самите места на разкопките – като скалния манастир Шан Кая края с. Оногур и националния археологически резерват Яйлата до Каварна. „Там се разкриват култури, които са уникални не само за България, но и за Европа. Районът е богат на археологически обекти и културен микс, с влияния от север и юг, степта и уседналото население, през търговски пътища от Централна Европа и Черно море.“
Относно най-древните култури, той посочва, че директни данни имаме от края на неолита. Културите Хаманджия и Варна, които доказват, че Добруджа е била важен център на европейската цивилизация. Добруджа има своите специфики и най-населените места в миналото не се препокриват със съвременните градски центрове. По думите на археолога Добрич е изключение, защото в града са открити следи от тези култури.
Д-р Тотев отбелязва, че районът привлича внимание и от чуждестранни специалисти заради уникалния културен микс и богатата археологическа история. Международни експедиции, като съвместни проекти с унгарски колеги, вече дават значими резултати, каза той.
Д-р Тотев подчертава, че археологията не се свежда само до откриването на артефакти. „Важно е да социализираме находките, да показваме структури и култура, да ги представяме на обществото, защото науката ни не е само за специалисти.“
По повод професионалния си празник на 14 февруари археологът си пожелава успешни проекти, а в личен план – здраве.
Интервю на Галина Бозукова и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
