Асен Блатечки: И в театъра, и в брака трябва сериозна игра и импровизация

Изключителен интерес сред добричлии предизвика постановката „Когато котката я няма". Наложи се ситуационната комедия на най-поставяните английски автори Джони Мортимър и Брайън Кук да се играе два пъти – от 17:00 и 19:00 часа.
Освен че действително е много смешна, постановката впечатлява и със звездния актьорски състав - Асен Блатечки, Калин Врачански, Силвия Лулчева, Елена Петрова, Мира Бояджиева и Ирена Тодорова.
Самият Блатечки е за втори път в Добрич в рамките на две седмици. На 13 октомври заедно с Мария Сапунджиева и Юри Ангелов представиха в нашия град френската комедия „Омайна нощ".

Г-н Блатечки, огромен интерес към постановката „Когато котката я няма", наложи се да я играете два пъти в един ден. На какво според Вас се дължи това – на звездния актьорски състав, който сте събрали?

До голяма част се дължи на трупата, но и самото представление си заслужава, защото е много смешно. Това е една много приятна ситуационна комедия. Авторите – Мортимър и Кук са автори на телевизионни комедийни сериали и тази пиеса прилича малко на ситком.

Вие сте режисьор, но Вие ли подбрахте този актьорски състав?

Да, разбира се. Обикновено, режисьорите си подбират трупата.

Така е, но, когато актьор подбира колеги, е значително по-трудно, така ли беше при Вас?

При мен изобщо не беше трудно, аз обичам да работя с приятели. Във всички постановки, на които съм бил режисьор, винаги подбирам приятели, за да ми е приятно да работя.

Тази комедия поставя някои важни и много интересни въпроси. Бихте ли ми дали Вашия отговор, отживелица ли е бракът?

Не, изкуството не дава отговори, то поставя въпроси, на които хората сами трябва да си отговорят.

А личният отговор на Асен Блатечки – свършва ли любовта с брака?

Няма правило за това. При едни бракът е еманация на любовта, при други хора бракът съсипва любовта. При всеки е различно и всеки го чувства по различен начин.

Още един въпрос, изваден от контекста на пиесата. По какво си приличат бракът и театърът?

Приличат си по много неща. И на двете места играта е много сериозна, трябва да се импровизира, много да се внимава с партньорите. В театъра има едно правило, че добър е този актьор, който много внимава в партньора си. Същото е и в брака.

Къде се чувствате по-добре – в киното или на театралната сцена?

Много харесвам и двете занимания. И на двете места ми е супер приятно.
Ще дам един пример – в последния ми филм „Съдилището" на Стефан Командарев ми беше изключително приятно, тъй като ролята ми бе коренно различна от типажа, в който обикновено ме виждат режисьорите.

Вие сте от класа на Стефан Данаилов, който днес (понеделник, 27 октомври – бел. ред.) откри Народното събрание. На какво ви научи и какво ви даде Мастера?

Адски много, но най-важното, което ми даде е отношението към тази професия и работата ми. Даде ми основите в този занаят. На мен, а и на целия клас ни даде достатъчно самочувствие, за да можем да работим наравно с по-опитните актьори без да се чувстваме като студенти или като по-неможещи. Това е много важно за всеки млад актьор, който все още учи или току що е завършил НАТФИЗ.

До колко спортът Ви помага в актьорската професия?

Спортът помага изключително много в живота въобще. Спортът възпитава качества, които са много важни в живота, а особено в нашата държава. Спортът изгражда характер, възпитава трудолюбие, упоритост.

Остава ли Ви време да тренирате?

Много рядко. Специално за каратето почти не ми остава време, защото тренировките са вечер, когато имам представление, и се опитвам да го замествам с всякакъв друг спорт, какъвто намеря. Не съм спрял да спортувам.

Малцина знаят обаче, че сте републикански шампион по карате...

Да, но това беше много отдавна.

Съвсем скоро бяхте в Добрич с друга постановка. Как намирате добричката публика?

Публиката в Добрич е много приятна и благодарна. Запомнил съм я като топла и лъчезарна. Неслучайно играем толкова често в Добрич.