Бъдни вечер е

Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.

Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейските текстове, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от мома или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След произнасянето на молитвата "Отче наш", стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става, а трапезата не се прибира.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял през цялата нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните коледни пости.

Коментирайте