България е на 77-мо място с индекс за възприятие на корупцията от 42 точки за 2018 г.

 България се намира на 77-мо място с индекс за възприятие на корупцията от 42 точки за 2018 г. Това обяви по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Калин Славов, изпълнителен директор на българското представителство на Асоциация "Прозрачност без граници" - част от международната организация за борба с корупцията - Transparency International. Той представи проучване на корупционния индекс за 2018 г.
В класацията за 2018 г. участват 180 страни. Малко преди нас - на 73-то място, са държави като Суринам и Тунис, а след нас - на 78-мо място, са африканските страни Буркина Фасо и Гана. 
Индексът за възприятие на корупцията /CPI/ e комплексен индикатор за оценка на нивото на корупцията в публичните институции, създаден през 1995 г. Стойности под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията. Индексът е създаден на базата на 13 различни изследвания, проведени от 12 независими една от друга авторитетни международни институции. 
Средната стойност на индекса за държавите-членки на ЕС за 2018 г. е 64.6. Водеща позиция в класацията имат скандинавските държави - Дания, следвана от Финландия и страни като Швеция и Швейцария. Оценките там свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на институциите и политиците. Тенденциите в Индекса за възприятие на корупцията у нас за периода 2012-2018 г. показва "почти права линия" - колебанията се изразяват в една точка, заяви изпълнителният директор Калин Славов. Той уточни, че индексът не измерва субективното усещане за корупция, изразяващо се в подкупи и шуробадженащина, а нивото на административна и политическа корупция. У нас, за да бъде съставен индексът, са използвани данните от десет различни изследвания. Пет от тях представляват оценка на финансови и икономически институции и пет на изследователски организации в сферата на административното управление и политиката. 
Ваня Нушева заяви, че в сравнение с държавите, които се присъединиха към ЕС след 1994 г., страната ни заема последно място. Индексът от 42 пункта се различава сериозно от общата регионална стойност на индекса за Централна и Източна Европа, чиято средна стойност е 56 пункта. Лидер в класацията е Естония със стойност от 73 пункта, следвана от Словения и Полша с 60 пункта. "Като цяло регионът успява да прехвърли критичната стойност от 50 пункта, което е показател за справяне с проблема с корупцията", коментира Нушева. 
Позитивният резултат на Естония, Словения и Чехия е резултат от успешни реформи, проведени през последните години.   
Сред държавите, които не показват съществено развитие, са България, Румъния и Сърбия. Нушева коментира, че те онагледяват тенденцията за практически застой в борбата с корупцията. Известни промени в стойностите на индекса в положителна насока имат страни като Македония, Сърбия и Черна гора, отбеляза още Нушева. 
Съществено отстъпление от борбата с корупцията като тенденция се откроява в страни като Турция и Унгария. 
По отношение на положителния пример с Естония, Нушева уточни, че става въпрос за успешно проведена административна реформа, въвеждане на електронно правителство, прозрачно функционираща администрация. За Чехия, която също регистрира устойчиво покачване на стойностите на индекса с 10 пункта, реформата се изразява в засилен контрол върху изразходването на средства от обществени поръчки.

Коментирайте