Журналистът и блогър Иво Инджев написа днес нова публикация, като отново коментира литературните срещи в Добрич и правото ни да говорим и да слушаме:
Възразявам най – енерг(ет)ично ( т.е. направо с руски акцент) срещу себе си и предишни мои твърдения за лошо състояние на свободното слово в България, с което очевидно съм заразил и заблудил световното обществено мнение и най-вече “Репортери без граница”. Не съм прав, точно обратното е. Но най – напред ето свещените факти относно онова, какво твърдят репортерите отвъд границата на свещената истина за най-свободната територия на свободното слово на света:
“Корупцията и съюзяването между медии, политици и олигарси в България са масово разпространени и най-яркото въплъщение е Делян Пеевски (…). Правителството продължава да раздава на медиите средства от еврофондовете при пълна непрозрачност и ефектът е, че са подкупвани получателите да не критикуват властите или изцяло да се въздържат от отразяване на определени проблемни сюжети. В същото време се увеличи натискът на правораздавателните органи върху независими медии като групата “Икономедиа”. Заплахите срещу репортери нараснаха през последните месеци до степен, че да си журналист в България вече е опасно”, заключават в “Репортери без граници”.
Негодувам бурно срещу клеветите и инсинуациите на международните репортери във връзка с родните такива и не само срещу тях: всеки българин се радва на невиждана и нечувана другаде свобода на словото си ( при определени обстоятелства). Някои дори биват охранявани от полицията за всеки случай, за да не им се случи нещо неприятно, когато си упражняват свободното слово, за да заглушат свободното слово на други хора.
Ще започна с класацията отпред назад, а не както черногледците храбри у нас, които още в заглавията на статията си се вторачват в задното ни място и ни сравняват с други натикани отзад държави.
Може ли в откроените като най-свободни по признака на упражняването на свободното слово северни държави, като Норвегия и Финландия, един човек свободно да упражнява свободното си слово анонимно със заплахи срещу живота на журналист, след това да бъде разкрит от полицията, но прокуратурата да застане на страната на заплашващите журналиста и да постанови, че заплашващите просто са упражнили конституционното си право на свободно слово?
А може ли политик, общински съветник и лидер на партия, да отиде на представяне на книга в съседен град в Скандинавия и най-свободно да му запушат словото под погледите на униформените пазители на закона макар това преднамерено действие на теория да се наказва по два текста от закона?
Отговорът е очевиден – там не може. Но тук това се случва без проблем за агресорите.
Когато ( по инициатива на полицията) подадох на 15 февруари 2015 г. сигнал за поредната серия от заплахи за живота ми в личния ми блог за моя изненада трима от заплашващите ме бяха установени по-късно. Но с това изненадите приключиха. Защото на 6 март 2016 г. получих от Софийската прокуратура писмо, в което ме уведомиха, че няма да повдигнат обвинение срещу разкритите лица, тъй като те са упражнили конституционното си право на свободно слово. Цитирам дословно : “Съгласно конституционния текст всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. В настоящия случай не може да става дума за престъпление по смисъла на чл. 162 от НК.”“Изразяването на мнение, в конкретния случай – коментар, било то и с негативен за тъжителя характер или поддържаща противоположна теза, не може да бъде тълкувано като извършено престъпление по смисъла на чл. 162 от НК. Намирам, че в настоящия случай изразените мнения са проява на конституционната свобода на мнение, изразяване или политически убеждения. Както самият тъжител изразява своите тези в публичното пространство и с това упражнява своята конституционно гарантирана свобода на словото, то и последвалите коментари следва да бъдат съотнесени към проявлението на това право”.
Както се вижда ( и от снимката на писмото, подписано от прокурор Железчев, прокуратурата, т.е. държавният защитник на правата ни, категорично защитава правото на лица, които заплашват със смърт журналист ( или когото и да било). Връх на свободата!
За да не остане някой с впечатление, че полицията остава по-назад, ще дам примери как и тя защитава правото да бъде нарушавано правото на свободно слово. Писал съм за случая от 11 май 2016 г., когато наш легитимен митинг на граждани, протестиращи с искане да бъде демонтиран Монументът на окупационната червена армия МОЧА от центъра на София, беше провален от организирана група хулигани с руски и червени знамена. Вместо да ги задържи или поне да ги отстрани от пътя ни, жандармерията пристигна да брани провокаторите – с гръб към тях и с лице към нас ( видно от снимката). И обратното- когато отидохме да протестираме срещу изява на руската моторизирана глутница пред същия паметник в София полицията ни обгради – отново с лице към нас и с гръб към онези “безопасните” явно за тях от другата страна, които напираха да ни провокират, включително с неприлични жестове и победоносно кълчене зад гърба на униформените.
А какво да кажа още за случая в Добрич от 7 март тази година?
Четвърт час вилняха необезпокоявани организирани за акция срещу свободното (ми) слово хулигани на 7 март тази година в буквално окупираната от тях Градската библиотека в Добрич с намерение да не ми позволят да представя книгата си “Измамата “Сан Стефано”. Тъй като полицията е накарала някои от тях да се подпишат под протоколи с обещание, да не правят повече така, на 16 април случаят се повтори с с участието на други лица ( както и с истеричния принос на някои от участниците от линча над мен, като крайният в дясно на снимката).
За разлика от 7 март, когато полицията твърдеше, че не е знаела за готвената провокация в Добрич, този път тя е била предупредена. От партия СДС дори заявиха, че сезират прокуратурата за заплахите срещу издигнатия от тях в листата на ГЕРБ за кандидат за евродепутат Александър Йорданов, очакван да представи на същото място книгата си “Патриотични уроци”. И въпреки това провокатори, начело с варненския им вожд Костадин Костадинов- на снимката в позата “не ме докосвай”– ( видян да се кара на полицаите, след което те се снишили на стълбището извън терена на “бойните действия”), този път са провалили публичното събитие. В моя случай успяха “само” да го забавят, но на бившия председател на Народното събрание и дипломат Александър Йорданов на практика са му отнели свободата да говори. Местни журналисти са попитали тамошен полицейски шеф защо пазителите на закона не са се намесили. Отговорил им е, че не е имало сбиване. Което ми напомня репликата на един висш полицай във връзка с моите сигнали срещу заплашващите ме със смърт. Каза ми, че най-напред трябва да ме убият и едва след това мога да разчитам да се задейства прокуратурата. Така бил направен законът.
Сега разбрахте ли? У нас техни величества законодателите са помислили за правото на всеки да упражнява агресия и да запушва устата на журналисти, стига да не бърза да ги убива! Полицията и прокуратурата изпълнява тази част от охраната на свободното слово. Поради което твърдя, че България е несправедливо сочена като държава, в което положението със свободното слово е тежко ( от картата, която препубликувам от Клуб Z се вижда, че положението у нас е сравнима само с това в Русия, Беларус и Турция на континента). То е повече от леко, рее се в небесата на безотговорността, позволяваща на всеки агресор саморазправа със свободното слово, стига да не прибягва да екзекуции.
Апропо, прочетох в доклада на “Репортери зад граница”, че зад океана медиите все по-често прибягват до частни охранители като средство за самозащита. Уви, у нас и това не е възможно, за журналисти като автора на тези редове. И охранителите ни са на един акъл с институциите, когато стане дума на чия страна се. Това картинно ми беше обяснено от група частни охранители, чийто началник ми препречи пътя на столичен булевард, за да ми държи речи в защита на Путин от мен. Когато граждани се поинтересуваха защо са ме накачулили въоръжените охранители, един от тях подхвърли “взимаме интервю от Иво Инджев”.
Тука е така, мутрите си упражняват правото да се правят на журналисти чрез публичен тормоз над журналист, който на практика може да се “оплаче” само в личния си блог! В джунглата важи само законът на хищниците, а от останалите се очаква да бягат и да се крият. Което нямам намерение да правя, надявайки се само на онази част от закона, която ограничава правото на мутрите да убиват журналисти ( за да не се излагаме пред чужденците). http://ivo.bg/2016/02/23/двама-охранители-от-една-родна-картин/
В заключение да заявя отново: няма по-свободно слово на света от българското, защитено от закона ( на джунглата) и неговите бюстители!
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ АПРИЛ 18, 2019 ⋅ POST A COMMENT
Възразявам най – енерг(ет)ично ( т.е. направо с руски акцент) срещу себе си и предишни мои твърдения за лошо състояние на свободното слово в България, с което очевидно съм заразил и заблудил световното обществено мнение и най-вече “Репортери без граница”. Не съм прав, точно обратното е. Но най – напред ето свещените факти относно онова, какво твърдят репортерите отвъд границата на свещената истина за най-свободната територия на свободното слово на света:
“Корупцията и съюзяването между медии, политици и олигарси в България са масово разпространени и най-яркото въплъщение е Делян Пеевски (…). Правителството продължава да раздава на медиите средства от еврофондовете при пълна непрозрачност и ефектът е, че са подкупвани получателите да не критикуват властите или изцяло да се въздържат от отразяване на определени проблемни сюжети. В същото време се увеличи натискът на правораздавателните органи върху независими медии като групата “Икономедиа”. Заплахите срещу репортери нараснаха през последните месеци до степен, че да си журналист в България вече е опасно”, заключават в “Репортери без граници”.
Негодувам бурно срещу клеветите и инсинуациите на международните репортери във връзка с родните такива и не само срещу тях: всеки българин се радва на невиждана и нечувана другаде свобода на словото си ( при определени обстоятелства). Някои дори биват охранявани от полицията за всеки случай, за да не им се случи нещо неприятно, когато си упражняват свободното слово, за да заглушат свободното слово на други хора.
Ще започна с класацията отпред назад, а не както черногледците храбри у нас, които още в заглавията на статията си се вторачват в задното ни място и ни сравняват с други натикани отзад държави.
Може ли в откроените като най-свободни по признака на упражняването на свободното слово северни държави, като Норвегия и Финландия, един човек свободно да упражнява свободното си слово анонимно със заплахи срещу живота на журналист, след това да бъде разкрит от полицията, но прокуратурата да застане на страната на заплашващите журналиста и да постанови, че заплашващите просто са упражнили конституционното си право на свободно слово?
А може ли политик, общински съветник и лидер на партия, да отиде на представяне на книга в съседен град в Скандинавия и най-свободно да му запушат словото под погледите на униформените пазители на закона макар това преднамерено действие на теория да се наказва по два текста от закона?
Отговорът е очевиден – там не може. Но тук това се случва без проблем за агресорите.
Когато ( по инициатива на полицията) подадох на 15 февруари 2015 г. сигнал за поредната серия от заплахи за живота ми в личния ми блог за моя изненада трима от заплашващите ме бяха установени по-късно. Но с това изненадите приключиха. Защото на 6 март 2016 г. получих от Софийската прокуратура писмо, в което ме уведомиха, че няма да повдигнат обвинение срещу разкритите лица, тъй като те са упражнили конституционното си право на свободно слово. Цитирам дословно : “Съгласно конституционния текст всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. В настоящия случай не може да става дума за престъпление по смисъла на чл. 162 от НК.”“Изразяването на мнение, в конкретния случай – коментар, било то и с негативен за тъжителя характер или поддържаща противоположна теза, не може да бъде тълкувано като извършено престъпление по смисъла на чл. 162 от НК. Намирам, че в настоящия случай изразените мнения са проява на конституционната свобода на мнение, изразяване или политически убеждения. Както самият тъжител изразява своите тези в публичното пространство и с това упражнява своята конституционно гарантирана свобода на словото, то и последвалите коментари следва да бъдат съотнесени към проявлението на това право”.
Както се вижда ( и от снимката на писмото, подписано от прокурор Железчев, прокуратурата, т.е. държавният защитник на правата ни, категорично защитава правото на лица, които заплашват със смърт журналист ( или когото и да било). Връх на свободата!
За да не остане някой с впечатление, че полицията остава по-назад, ще дам примери как и тя защитава правото да бъде нарушавано правото на свободно слово. Писал съм за случая от 11 май 2016 г., когато наш легитимен митинг на граждани, протестиращи с искане да бъде демонтиран Монументът на окупационната червена армия МОЧА от центъра на София, беше провален от организирана група хулигани с руски и червени знамена. Вместо да ги задържи или поне да ги отстрани от пътя ни, жандармерията пристигна да брани провокаторите – с гръб към тях и с лице към нас ( видно от снимката). И обратното- когато отидохме да протестираме срещу изява на руската моторизирана глутница пред същия паметник в София полицията ни обгради – отново с лице към нас и с гръб към онези “безопасните” явно за тях от другата страна, които напираха да ни провокират, включително с неприлични жестове и победоносно кълчене зад гърба на униформените.
А какво да кажа още за случая в Добрич от 7 март тази година?
Четвърт час вилняха необезпокоявани организирани за акция срещу свободното (ми) слово хулигани на 7 март тази година в буквално окупираната от тях Градската библиотека в Добрич с намерение да не ми позволят да представя книгата си “Измамата “Сан Стефано”. Тъй като полицията е накарала някои от тях да се подпишат под протоколи с обещание, да не правят повече така, на 16 април случаят се повтори с с участието на други лица ( както и с истеричния принос на някои от участниците от линча над мен, като крайният в дясно на снимката).
За разлика от 7 март, когато полицията твърдеше, че не е знаела за готвената провокация в Добрич, този път тя е била предупредена. От партия СДС дори заявиха, че сезират прокуратурата за заплахите срещу издигнатия от тях в листата на ГЕРБ за кандидат за евродепутат Александър Йорданов, очакван да представи на същото място книгата си “Патриотични уроци”. И въпреки това провокатори, начело с варненския им вожд Костадин Костадинов- на снимката в позата “не ме докосвай”– ( видян да се кара на полицаите, след което те се снишили на стълбището извън терена на “бойните действия”), този път са провалили публичното събитие. В моя случай успяха “само” да го забавят, но на бившия председател на Народното събрание и дипломат Александър Йорданов на практика са му отнели свободата да говори. Местни журналисти са попитали тамошен полицейски шеф защо пазителите на закона не са се намесили. Отговорил им е, че не е имало сбиване. Което ми напомня репликата на един висш полицай във връзка с моите сигнали срещу заплашващите ме със смърт. Каза ми, че най-напред трябва да ме убият и едва след това мога да разчитам да се задейства прокуратурата. Така бил направен законът.
Сега разбрахте ли? У нас техни величества законодателите са помислили за правото на всеки да упражнява агресия и да запушва устата на журналисти, стига да не бърза да ги убива! Полицията и прокуратурата изпълнява тази част от охраната на свободното слово. Поради което твърдя, че България е несправедливо сочена като държава, в което положението със свободното слово е тежко ( от картата, която препубликувам от Клуб Z се вижда, че положението у нас е сравнима само с това в Русия, Беларус и Турция на континента). То е повече от леко, рее се в небесата на безотговорността, позволяваща на всеки агресор саморазправа със свободното слово, стига да не прибягва да екзекуции.
Апропо, прочетох в доклада на “Репортери зад граница”, че зад океана медиите все по-често прибягват до частни охранители като средство за самозащита. Уви, у нас и това не е възможно, за журналисти като автора на тези редове. И охранителите ни са на един акъл с институциите, когато стане дума на чия страна се. Това картинно ми беше обяснено от група частни охранители, чийто началник ми препречи пътя на столичен булевард, за да ми държи речи в защита на Путин от мен. Когато граждани се поинтересуваха защо са ме накачулили въоръжените охранители, един от тях подхвърли “взимаме интервю от Иво Инджев”.
Тука е така, мутрите си упражняват правото да се правят на журналисти чрез публичен тормоз над журналист, който на практика може да се “оплаче” само в личния си блог! В джунглата важи само законът на хищниците, а от останалите се очаква да бягат и да се крият. Което нямам намерение да правя, надявайки се само на онази част от закона, която ограничава правото на мутрите да убиват журналисти ( за да не се излагаме пред чужденците). http://ivo.bg/2016/02/23/двама-охранители-от-една-родна-картин/
В заключение да заявя отново: няма по-свободно слово на света от българското, защитено от закона ( на джунглата) и неговите бюстители!
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ АПРИЛ 18, 2019 ⋅ POST A COMMENT
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.65945 BGN
1 GBP = 2.24061 BGN
1 CHF = 2.10599 BGN
