Българите затъват в недоверие към учени, медии и неправителствени организации

Разбирате ли следното твърдение: "Когато говорим за "наука", имаме предвид познанието за света, което събираме чрез наблюдение и опити. Когато казваме "учени", имаме предвид хората, изучаващи неща като планетата Земя, природата и медицината"?
Ако сте разбрали от него значението на "наука" и "учени", значи сте сред 37% от българите, отговорили с "разбрах го изцяло" в глобалното проучване на американската агенция "Галъп", представено през седмицата.
Но други 23% от българите са казали "разбрах част от твърдението", още една четвърт (25%) са избрали отговора "не разбрах много" от току-що прочетеното. Над един от всеки десет (11%) откровено признават "нещо не разбрах".
"Дневник" съобщи за световното проучване на Wellcome Global Monitor, заради което е направена анкетата на "Галъп" в над 140 държави сред повече от 140 000 души. То е проведено между април и декември миналата година с 30 въпроса. При представянето на първите заключения акцентът е върху доверието към ваксините.
Но всъщност въпросите обхващат по-широк кръг - дали анкетираните изобщо разбират какво е наука и че ваксините са част от научните занимания, имат ли доверие към изследванията на учените, лекарите, здравните заведения, правителството и медиите, които би трябвало да разпространяват ясна информация за ситуацията, включително за тази със здравеопазването и ваксинирането, както и решенията на властите и мотивите зад тях.

Коментирайте