Българската космическа храна е на световно ниво (ВИДЕО)

Институтът по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия е създаден през 1973 г. и първоначално възниква като Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация към Института по месопромишленост. Той е иновативно за времето си звено, което развива интересна и съвременна технология, непозната до този момент в България. Създател на института е изтъкнатия учен акад. Цветан Цветков, който се явява основоположник на изследванията в областта на криобиологията в България. В момента директор на Института е проф. Илиана Начева.
 
Институтът осъществява фундаментални научни изследвания, научно-приложни изследвания, иновативна и консултантска дейност. Разработките са в областта на криобиологията, лиофилизацията, хранителните технологии, качеството и безопасността на храните и напитките и приложението на технологии с биологично активни вещества.
Дейността на института е разпределена в два научни отдела – "Криобиология и биологично активни вещества" и "Хранителни технологии".
 
През годините учените имат огромни постижения в областта на фундаменталната криобиология – с криоконсервацията на тъканни трансплантанти, на моделни и натурални биомембрани и клетъчни органели, с животоспасяващите биопрепарати за медицинската и ветеринарномедицинската практика.
 
Тук са разработени и уникалните лиофилизирани храни за космоса. Това се случва в края на 70-те години за полета на първия български космонавт  Георги Иванов през 1979 г.
 
Космическата храна или така наречената лиофилизирана храна, каквото и е научното наименование, се основава на една технологията, почиваща на чисто физичен закон - сублимация, при който замразената влага се отделя под въздействието на вакуум и тя преминава директно в газообразно състояние, пропускайки течното. 
 
Впоследствие менюто е обогатено и за полета на Александър Александров през 1988 г. са разработени над 30 вида ястия. Те са съобразени с физиологичните потребности на организма, който се адаптира в условията на космически полет. В менюто са включени супи, десерти, млечно-кисели продукти. Отличават се с висока издръжливост и  биологична стойност.
 
Качеството на българската космическа храна спрямо останалия свят е на изключително високо ниво, но от друга страна обаче, ако сравним по производство, ние сме доста назад в класацията по простата причина, че у нас масово производство на подобен тип храна няма. Това отчасти се дължи на техниката, която от години е амортизирана и не може да поема подобно производство, но и от факта, че в България няма пазар, докато в чужбина космическа храна се предлага на рафтовете в магазините, сподели проф. Начева.
 
Институтът по криобиология и хранителни технологии е единствената научна организация в страната, която предлага високотехнологични решения в областта на ефективната защита на земеделието, хранителната промишленост и населението при бедствия, аварии и катастрофи. Разработени са животоспасяващи медицински биопрепарати, лиофилизирани концентрати за хранене при аварийни условия, специализирани набори от медикаменти, храни и консумативи, приложими при радиационни инциденти.
Извършва се научна и приложна дейност с гама-стерилизация на храни от животински и растителен произход и с тяхната детекция и окачествяване.
Всички постижения са защитени с авторски свидетелства и патенти.
Изпълняват се научни проекти на национално и международно равнище, анализират се храни от различен произход, съгласно изискванията на българското законодателство и европейските регламенти.
Мирослав Балчев

Коментирайте