Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство прие решение в Регистъра на добрите практики да бъде вписана институцията на народните читалища в България, съобщи Министерството на културата.
Така тази уникална българска институция получава и своето заслужено международно признание, коментира ведомството. Досието по номинацията е с основен автор д-р Силва Хачерян.
ЮНЕСКО информира, че читалищата като центрове на културните общности започват съществуването си от 1856 г., а дейността им за последно е регулирана със закон от 1996 г. В мотивите на световната организация се посочва още, че те са равномерно разпределени по цялата територия на България, създават се от самите общности и са отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи.
Министерството на културата припомня, че преди ден мартеницата бе вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Нейната кандидатура е представена съвместно от България, Румъния, Молдова и Македония. От българска страна над досието са работили проф. Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.
.gif)
Така тази уникална българска институция получава и своето заслужено международно признание, коментира ведомството. Досието по номинацията е с основен автор д-р Силва Хачерян.
ЮНЕСКО информира, че читалищата като центрове на културните общности започват съществуването си от 1856 г., а дейността им за последно е регулирана със закон от 1996 г. В мотивите на световната организация се посочва още, че те са равномерно разпределени по цялата територия на България, създават се от самите общности и са отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи.
Министерството на културата припомня, че преди ден мартеницата бе вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Нейната кандидатура е представена съвместно от България, Румъния, Молдова и Македония. От българска страна над досието са работили проф. Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.
Снимка:infocall.bg
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
