Черешова задушница (Спасовска задушница, Духовденска задушница или Душница пловдив. Банско одуше) е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината.
Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Името „Черешова задушница" идва от черешите - най-характерният плод за сезона, който традиционно присъства на поменалните трапези и се раздава за „Бог да прости".
След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души".
В деня на Задушницата близките посещават гробовете на своите покойници, палят свещи и кандила, преливат с вино, кадят с тамян и поднасят жито и хляб. След заупокойните служби в храмовете се правят общи панихиди, а донесените храни се раздават за помен в памет на починалите.
Според християнската вяра душата е вечна и животът продължава след смъртта. Затова и Задушница е ден не само на тъга, но и на смирение, молитва и духовна връзка с близките, които вече не са сред нас.
Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Името „Черешова задушница" идва от черешите - най-характерният плод за сезона, който традиционно присъства на поменалните трапези и се раздава за „Бог да прости".
След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души".
В деня на Задушницата близките посещават гробовете на своите покойници, палят свещи и кандила, преливат с вино, кадят с тамян и поднасят жито и хляб. След заупокойните служби в храмовете се правят общи панихиди, а донесените храни се раздават за помен в памет на починалите.
Според християнската вяра душата е вечна и животът продължава след смъртта. Затова и Задушница е ден не само на тъга, но и на смирение, молитва и духовна връзка с близките, които вече не са сред нас.
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
