Честита баба Марта

Днес българите почитат Баба Марта - един от най-тачените и най-типични български обичаи с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На този ден хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. 
Червеният цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. 
Според легендите, първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. 
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Коментирайте