Циганската Нова година - един най-големите и най-почитаните празници от всички цигански групи у нас. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий /куцият Васил/, съобщава БТА. Празнуването на Василица е свързано с няколко цигански легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на циганите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават те. В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се циганче или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин. Според друга легенда Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Циганите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица. Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сарми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година циганите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им носи късмет. В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.
Коментирайте
